Проверка на наследство

Проучването на наследство в някои случаи е свързано с практически и правни неясноти относно наследени недвижими имоти, банкови влогове, моторни превозни средства, ценни книжа и участия в търговски дружества, но и относно задължения, или други права, свързани с наследодателя – банкови кредити и други. Понякога обаче на наследниците се дава срок за приемане на наследството, съгласно чл. 51 от Закона за наследството (ЗН), в който или следва да приемат, или да се откажат, като искането се отправя най-често в практиката от кредитори на наследодателя, и се извършва чрез съдебен изпълнител. В тази връзка, за всички наследници е от изключителна важност да знаят дали с приемането на наследството ще станат задължени за стари дългове, или ще придобият чисто имущество. Също така, в зависимост от съдържанието на наследството може да се направи преценка дали да се приеме изцяло, да се приеме под опис, или да се направи отказ от наследство, всеки от които варианти правилен избор, в зависимост от ситуацията. Важно е да се подчертае, че изследването на наследството и извършване на справки не е равнозначно на приемането му, поради това всяко проучване само по себе си не носи рискове. За проучване на наследството не е нужно съгласието на останалите наследници, ако има такива, поради което всеки от тях самостоятелно може да направи проверка и да прецени дали да приеме оставената му съвкупност.

Проверка за недвижими имоти

Най-сложната и трудна проверка на наследство е тази за недвижими имоти, собствени на наследодателя. Практическата трудност произхожда от факта, че макар и Имотният регистър, воден от местните Служби по вписванията към районните съдилища, и поддържан от Агенция по вписванията, да е централизиран и електронен, справки в него на практика са достъпни за всички вписвания, отбелязвания и заличавания за имоти от 1997 г. насам. Това означава, че ако наследодателят е придобил имот след 1997 г., това лесно би се открило, но ако имотите са придобити преди това, или същите са наследени от негови наследодатели, проверките следва да се извършват на практика във всяко едно населено място в страната, в което има отделна Служба по вписванията, за да се открие недвижимо имущество. Практически работещ вариант е това се прави чрез справки в Общините за декларирани имоти, в Поземлените комисии, чрез информационната система на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, или чрез проверка на наследодателите на самия наследодател – неговите родители, баби, дядовци и т.н.. В практиката често се оказва, че за пълното проучване на едно наследство е необходимо да се стигне до най-далечните известни родствени връзки на предци, родени преди Освобождението през 1878 г. Проверката за наследени недвижими имоти често на практика представлява проверка върху собствеността на недвижим имот и проверка за тежести, доколкото е възможно да се окаже, че върху един наследен имот има претенции на трети лица, което има значение при преценка дали наследството следва да се приеме.

Проверка за моторни превозни средства

Справка за притежавани моторни превозни средства от наследодателя може да се извърши в съответната Дирекция на МВР – Контрол на автомобилния транспорт, както и чрез справка за декларираното имущество в Общината. Справката от МВР обаче може да покаже дали върху регистрираното моторно превозно средство има наложени запори.

Проверка за парични влогове и сейфове

Справката за налични парични влогове и сейфове се извършва чрез Българската народна банка, която издава списък на регистрираните на лицето банкови сметки и сейфове, съответната банка, в която се намират, както и валутата. За наличности по сметките и сейфовете обаче следва да се извършват допълнителни справки във всяка една отделна банка.

Проверка за ценни книжа и участия в търговски дружества

Справката за ценни книжа се извършва в Централен депозитар, докато справка за участия в търговски дружества, както и в дружества с нестопанска цел се извършва в Търговския регистър към Агенция по вписванията, както и в регистър БУЛСТАТ. Наличието на дялови участия обаче не означава, че наследеното имущество представлява актив, като за пълнота следва да се проучат и съответните дружества, доколкото наследник може да се укаже с дял във финансово нестабилно дружество, или в дружество, което е управлявано зле.

Проверка за завещания

Действащото законодателство в България относно завещателната процедура е несъвършена, което дава ограничени възможности за проверка за налични завещания и завещателни разпореждания. Завещанията биват саморъчни и нотариални, като първите могат да не се пазят навсякъде, без да бъдат отразени в регистър, и без изобщо някой да знае за тях, освен съставилите ги. Този вид завещания е практически невъзможно да бъдат открити, ако няма данни или насоки къде може да се съхраняват. Нотариалните завещания, или оставените за съхранение саморъчни завещания, могат да бъдат проверени чрез Агенция по вписванията, както и чрез системата „Единство“ на Нотариалната камара. Тук отново, както при общата проверка на собствеността върху недвижим имот, проверките са ограничени за завещания, депозирани за пазене след 1998 г. насам, като за завещания депозирани преди този период няма универсален начин за проверка.

Проверка за съдебни дела

Често пренебрегван аспект от проверката на наследство е да се открият съдебните дела, по които наследодателят е бил страна. Това е важно в няколко насоки, тъй като може да касае имущества, които да не фигурират в справките от останалите видове проверки, както и да касаят имущества, за които все още няма влязло в сила решение. Напр. е възможно наследодателят да е съдил негови контрагенти за парични суми, за връщане или получаване на движими вещи по договори, както и за недвижими имоти, в ранен стадий на делата относно последните. Може и да е налице обраната хипотеза – въз основа на съдебни решения наследодателят да е бил осъден за връщане на парични суми. Информацията за приключили или за висящи дела е от особено значение, доколкото може да покаже налични вземания на наследодателя, или задължения, които не фигурират другата. Във всеки случай обаче при висящи дела по силата на закона настъпва правоприемство в процеса и наследниците става страни по делата – чл. 227 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), поради което е важно навреме да се научи за такива дела, с цел добра подготовка за тях.

Проверка за изпълнителни дела за задължения или вземания

Една от задължителни проверки на наследство, наред с тази за недвижими имоти и банкови сметки и сейфове, е тази за изпълнителни дела. Справките на практика са две, доколкото едната се извършва при Камарата на частните съдебни изпълнители, а другата се извършва по известни адреси на наследодателя към съответната Държавна съдебно-изпълнителна служба към Районния съд. Проверките са задължителни, за да се изясни дали наследодателят има вземания от трети лица, или дали наследодателят има задължения към трети лица, които ще се прехвърлят на наследници при пълно приемане на наследството, и могат да повлияят на решението им за това.

Проверка за кредити

Проверката за кредитни задължения, регистрирани в централната банка, е другата задължителна проверка на задълженията, включени в имуществото. Справката се извършва в Българска народна банка, като отделни кредити, описани в нея, следва да бъдат проверени в отделните кредитни институции, кредитори по тях.

Проверка за данъчни и осигурителни задължения

Публични задължения към държавата и общините също могат да представляват огромен пасив в наследствената маса, поради което извършването на тази проверка не бива да се подценява. Проверката за задължения може да се извърши към съответната Община за местни данъци и такси, както и към Националната агенция за приходите относно публични задължения към централния бюджет.