Преглед на досегашната съдебна практика.
- Иван Николаев, адвокат,
Съдържание
I. Решението и проблемите
С „Държавен вестник“, бр. 100 от 20.12.2019 г. бяха обнародвани промени в Гражданския процесуален кодекс, с които в чл. 433 беше създадена нова ал. 4, гласяща, че „Вдигането на запорите и заличаването на възбраните по отношение на имуществата, продадени в хода на изпълнителното производство, има действие занапред.“. Това изменение на процесуалния закон беше продиктувано от постановяването на тълкувателно решение от 10.07.2018 г. по тълк. д. № 1/2015 г., на ОСГТК на ВКС, с което Върховният съд реши, че възбраните след публичната продан не се вдигат. Но какви всъщност бяха проблемите?
В диспозитива на т. 3 от тълкувателното решение от 10.07.2018 г. по тълк. д. № 1/2015 г., ОСГТК на ВКС, беше прието, че „възбраните не се заличават след публична продан на имота, освен в изрично предвидените в закона случаи“. Това решение доведе до множество случаи в практиката, при които купувачите на недвижими имоти по публични продани се оказват в положение, в което не могат да заличат вписаните по партидата на имота възбрани, например, защото съдиите по вписванията приемаха, че същите не са процесуално легитимирани да искат подобно заличаване, както и защото съдилищата приемаха, че липсват основанията за заличаването, предвидени в закона. Повечето от проблемите на практиката и противоречията се появиха поради неразбирането на мотивите на тълкувателното решение и целта му – възбраната да запази действието, което има от налагането си, тъй като заличаването й има обратно действие1, а между вписването и заличаването е възможно да има други вписвания (вкл. искови молби, които да бъдат уважени), възможно е проданта да бъде обявена за недействителна и т.н. – все опасности, които застрашават и купувачите, и взискателите. Но същевременно наличните възбрани се възприемат като вещни тежести2, макар, че същите имат единствено действия спрямо длъжника и не касаят директно купувача3. Но това се възприе като проблем в оборота, тъй като се стигна до масови откази на банките на ипотекират имоти, придобити на публични продани, с незаличени възбрани, а това от своя страна доведе до отлив от участията в публичните продани, провеждани не само от съдебните изпълнители4.
II. Практиката
Бързо се формираха няколко основни становища по приложението на Тълкувателно решение. На първо място беше преодоляна практиката на съдиите по вписванията да отказват заличаване, тъй като купувачите по публичната продан не били легитимирани да искат подобно действие по смисъла на чл. 31, ал. 1 от Правилника за вписванията, като беше възприето разрешението в мотивите на Тълкувателното решение, че купувачът от публичната продан или последващ негов правоприемник може да поиска след влизане в сила на постановлението за възлагане, да бъде заличена вписаната възбрана по изпълнението, ако не му е противопоставима и не брани права, а формалните откази на съдиите по вписванията са незаконосъобразни (Определение № 141 от 17.07.2018 г. по ч. гр. д. № 3974/2015 г., г. к., II г. о. на ВКС; Определение № 9084 от 11.04.2019 г. по в. ч. гр. д. № 4635/2019 г. на Софийски градски съд; Определение № 1136 от 12.06.2019 г. по в. ч. гр. д. № 1201/2019 г. на Окръжен съд – Пловдив; Определение № 466 от 09.11.2018 г. по в. ч. гр. д. № 356/2018 г. на Окръжен съд – Шумен; Определение № от 30.01.2019 г. по в. ч. гр. д. № 27/2019 г. на Окръжен съд – Ямбол; Решение № 40 от 12.02.2019 г. по в. гр. д. № 78/2019 г. на Окръжен съд – Сливен и др.).
На следващо място се формира практика, че макар купувачите да са легитимирани да искат заличаването на възбраните лица, ако се установи, че след налагането на първата възбрана, по която е проведена публичната продан, са наложени следващи възбрани, то последните не могат да се заличат, ако взискателите, чиито права бранят, не са били включени в разпределението и са останали неудовлетворени (Определение № 177 от 12.10.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1418/2018 г., II г. о., ГК ; Определение № 86 от 17.05.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1590/2019 г. І г.о, ГК). Същото следва и да се приложи по отношение на първата възбрана, ако брани права на присъединени взискатели, също останали неудовлетворени, тъй като съгласно чл. 457, ал. 1 от ГПК те имат правата на първоначалните взискатели, което виждане се подкрепя в Определение № 86 от 17.05.2019 г. по ч. гр. д. № 1590/2019 г., г. к., I г. о. на ВКС; Определение № 162 от 04.10.2019 г. по ч. гр. д. № 3523/2019 г., г. к., I г. о. на ВКС; Определение № 141 от 17.07.2018 г. по ч. гр. д. № 3974/2015 г., г. к., II г. о. на ВКС. В същия смисъл е Определение № 407 от 20.09.2018 г. по ч. гр. д. № 3316/2016 г., г. к., IV г. о. нa ВКС, с което отчасти се дават и други разрешения на проблемите, а именно, че условията за заличаването на тежестта върху имота следва да се установят в хода на изпълнителното производство, в т.ч. и по реда на чл. 435, ал. 4 ГПК чрез обжалване действията на съдебния изпълнител, или в производството пред съдията по вписванията с представяне на необходимите документи, съгласно чл. 31, ал. 2 от Правилника за вписванията (ПВ).
Беше формирана и практика, съгласно която отказите на съдебните изпълнители да заличават възбрани след публични продани, ако са налице гореописаните условия, са незаконосъобразни, тъй като купувачът има право да се откаже от защитата на възбраната – Решение № 40 от 12.02.2019 г. по в. гр. д. № 78/2019 г. на Окръжен съд – Сливен; Решение № 182 от 29.07.2019 г. по в. гр. д. № 501/2019 г. на Окръжен съд – Добрич. Беше формирана и практика в обратния смисъл, а именно, че жалбите от купувачите по публичните продани срещу отказите на съдебните изпълнители да заличат наложените възбрани са недопустими, тъй самите действия (отказите) не подлежат на обжалване – Определение № 18278 от 26.07.2019 г. по в. гр. д. № 7068/2019 г. на Софийски градски съд; Определение № 11381 от 13.05.2019 г. по в. ч. гр. д. № 5522/2019 г. на Софийски градски съд.
Въпреки описаните опити за уеднаквяване на практиката, съгласно приетото в Тълкувателното решение, в правоприлагането се появиха и абсурдни решения, които в лутането между разпоредбите стигаха до абсурдни заключения, както например становището, че наложената по искане на взискател възбрана не може да бъде вдигната след проданта отново по негово изрично искане, тъй като: „Фактът, че възбраната е вписана именно по искане на взискателя по изпълнението, не му дава право да се разпорежда с правото на третото лице, придобило от публична продан, да се ползва от облагата на наложената в производството по ИПИ възбрана“ – Определение № 2684 от 12.09.2019 г. по в. гр. д. № 1685/2019 г. на Окръжен съд – Варна.
III. Промените
На пръв поглед е странно, че към Мотивите за внасяне на Законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, сигнатура 954-01-11/28.02.2019 г. липсват не подробни, а каквито и да е обяснения защо се налага допълването на чл. 433 ГПК с новата разпоредбата на ал. 4, гласяща, че „Вдигането на запорите и заличаването на възбраните по отношение на имуществата, продадени в хода на изпълнителното производство, има действие занапред.“. Това пренебрежително отношение може би се обяснява с обстоятелството, че целият законопроект е фокусиран върху заповедното производство и неравноправните клаузи в потребителските договори.
Липсата на мотиви обаче води и до липсата на адекватни становища по законопроекта. Така например, в правното становище с вх. № ПГ-9194-Н-18/13.03.2019 г. по Законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, сигнатура 954-01-11/28.02.2019 г. от Адвокатска кантора „Л. и п.“, на с. 8, § 11, е изразено мнение, че предложеното изменение по „целесъобразност“ е „лишено от смисъл да съществува в правния мир“. Това било така, тъй като „В правото обезпечителните мерки имат действие само занапред. Същото е и когато те се вдигат.“.
В друго становище по законопроекта се казва, че уреждането на последиците от заличаване на възбраните следва да се тълкува като законодателен сигнал, че всъщност възбраните подлежат на заличаване във всеки случай, т. е. като такъв за отстъпление от приетото с цитираното тълкувателно решение5. Според мен обаче, становището6, че „текстът има нужда от прецизиране“ е най-правилно, въпреки, че то също не е взето предвид, и текстът е приет почти без обсъждане в първоначалния си вариант.
Смисълът на новата разпоредба се крие в тълкувателно решение от 10.07.2018 г. по тълк. д. № 1/2015 г., ОСГТК на ВКС и съответните противоречия в следването му от практиката. Възприетото генерално становище е, че действието на възбраната е по-широко от това на ипотеката, тъй като възбраната осигурява възможност на кредитора, както да се удовлетвори от възбранения имот, така и го запазва в патримониума на длъжника и ограничава последващите разпореждания, за да се обезпечи изпълнението и на други притезания освен паричните. Нормата на чл. 175, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) намира приложение само за ипотеките и други вещни тежести, каквато не е възбраната. От тук следва, че продаването на имота на публична продан всъщност погасява ипотеките, но не заличава наложените възбрани чрез тяхното погасяване или отменяне.
Смисълът, който разкриват мотивите на тълкувателното решение, е че възбраните всъщност „бранят“ правата на първоначалния и присъединените взискатели, както и на купувача по публичната продан, от всички последващи възбраната вписвания, съгласно чл. 453 ГПК – на взискателя и на присъединилите се кредитори не могат да се противопоставят прехвърлянето и учредяването на вещни права, които не са били вписани преди възбраната, решенията по исковите молби, подлежащи на вписване, които не са били вписани преди възбраната, договори за наем и аренда, както и всички споразумения, с които се предоставя ползването и управлението на движими и недвижими вещи, както и вписаните след възбраната ипотеки, по аргумент от чл. 452, ал. 1 ГПК. Възбраните, вписани след първата възбрана, пък от своя страна бранят правата на присъединените взискатели по отношение на възбранения недвижим имот. Но възбраната може да бъде непротивопоставима на изброените актове само ако е вписана. В този смисъл, както беше посочено, заличаването на възбраната до измененията в ГПК имаше обратно действие (Определение № 373 от 05.07.2019 г. по гр. д. № 1383/2019 г., г. к., II г. о. на ВКС; Решение № 105 от 25.01.2018 г. по гр. д. № 4833/2016 г., г. к., II г. о. на ВКС; в същия смисъл са и мотивите на тълкувателно решение от 10.07.2018 г. по тълк. д. № 1/2015 г., ОСГТК на ВКС) – след вдигането й първи по ред става следващият акт, подлежащ на вписване. В този смисъл, ако публичната продан заличаваше възбраната, в т. ч. и следващите вписани възбрани, беше допустимо да се стигне до хипотеза, в която имотът се връща в патримониума на длъжника, но без вписани възбрани, „развързвайки му ръцете“ да се разпореди с него. Друга възможна хипотеза, която Тълкувателното решение целеше да обезпечи, е при вписани след възбраната искови молби. Обратното действие на заличаването водеше до хипотеза, в която на практика преди вписаното постановление за възлагане има вписана искова молба, която по силата на закона е първа по ред, и непротивопоставима спрямо последващото прехвърляне на публичен търг. Това важи и спрямо последващите разпореждания на длъжника след възбраната – ако тя бъде заличена, всъщност те стават противопоставими на постановлението за възлагане, тъй като е продаден имот с права на трети лица върху него. В името на правната сигурност, сигурността в оборота и ефективното съдебно изпълнение посочените опасности от противопоставимостта на реда на вписванията беше „съхранена“, като беше постановено, че след публичната продан възбраните не се заличават, защото по закон те продължават да бранят права, а заличаването им има обратна сила.
Новата разпоредба на чл. 433, ал. 4 ГПК, която гласи, че „Вдигането на запорите и заличаването на възбраните по отношение на имуществата, продадени в хода на изпълнителното производство, има действие занапред.“, всъщност решава описания проблем с обратното действие на заличаването на възбраните. Смисълът на разпоредбата е, че независимо от заличаването на възбраната след публичната продан, първоначалното й вписване продължава да бъде противопоставимо на всички онези вписани актове след нея до заличаването й при извършената публична продан. Ефектът от тази промяна всъщност продължава да отразява мотивите на тълкувателното решение. Купувачът от публичната продан „встъпва“ едновременно в правното положение, както на длъжника, като придобива неговите права върху имота, така и в правното положение на кредиторите – в смисъл, че на него е непротивопоставимо всичко, което не може да бъде противопоставено на кредиторите, съгласно чл. 451 и 452, 453 и чл. 496, ал. 2 ГПК. Вписаната възбрана осигурява по-ранна противопоставимост на правото на собственост на купувача по публичната продан за времето от датата на вписване на възбраната спрямо лицата, вписали свои актове относно недвижимия имот след този момент, до вписване на постановлението за възлагане, и съответно понастоящем и до заличаването на възбраната.
Новата разпоредба на чл. 433, ал. 4 ГПК не е отстъп от тълкувателно решение от 10.07.2018 г. по тълк. д. № 1/2015 г., ОСГТК на ВКС, а нормативно решаване на проблемите, които то описва и в решението на които всъщност е постановено. При придаване на действие само занапред на възбраните, заличавани след извършена публична продан, законодателят „запазва“ действието между налагането им и вписването на постановлението за възлагане. Това запазване на действието всъщност дава възможност на приобретателите на имота „да се откажат“ от защитата на възбраната занапред (както посочената практика приема), като от това не биха се застрашили правата на взискателите, тъй като при унищожаване на публичната продан всъщност имотът би се върнал в патримониума на длъжника, когато заличената възбрана още действа, по смисъла на чл. 433, ал. 4 от ГПК. Следователно диспозитивът на т. 3 от тълкувателно решение от 10.07.2018 г. по тълк. д. № 1/2015 г., ОСГТК на ВКС, че след публичната продан възбраните не се заличават, вече не отговаря на действащия закон, и решението в тази част е изгубило действие.
IV. Прилагането занапред
Запазването на последиците от наложената възбрана при вдигането й на първо място брани правата на взискателите и купувачите по публичната продан, дори при заличаването й. Последицата от запазването на действието на възбраната по силата на чл. 433, ал. 4 ГПК следователно би освободило от отговорност съдебните изпълнители, тъй като вдигането на възбраната не би било противоправно, на общо основание по чл. 441 ГПК. Това следва и от обстоятелството, че по принцип след осребряването на недвижимия имот същият е освободен от изпълнение. Дори при връщането му в патримониума на длъжника обаче, възбраната ще се счита за наложена, дори да е заличена. Може да се каже дори, че в тази хипотеза няма да е необходимо налагането на нова възбрана при насочване на изпълнението към него, но практиката в тази насока тепърва следва да бъде формирана.
При заличаването на възбраната, което действа за напред, всеки следващ вписан акт ще се явява следващ на заличаването, и между тях няма да има конкуренция. Дори да има вписани актове след постановлението за възлагане до заличаването, същите отново са последващи спрямо възбраната, и не могат да й се противопоставят.
Постановената до този момент практика също следва да остане актуална в част от обсъжданите хипотези. На първо място, това положително касае легитимацията на купувачите по публичната продан да искат заличаване на възбраните и да обжалват отказите на съдиите по вписванията. Съдебната практика относно легитимацията на купувачите да обжалват отказите на съдебните изпълнители да вдигнат възбраните не се повлиява от нормативната промяна, и следва да търпи още развитие.
Практиката на съдилищата обаче, включително т. 3 от диспозитива на тълкувателното решение, касаеща всички неудовлетворени, присъединените по право и с последващи възбрани взискатели, както и присъединените към първата възбрана взискатели, следва да бъде изоставена като неактуална. По силата на закона с оглед на новата разпоредба на чл. 433, ал. 4 ГПК техните права са защитени, и запазването на възбраните би се обезсмислило, освен ако самите купувачи искат запазването им. Това се отнася както и за първата възбрана, така и за всички последващи, поради езиковата формулировка на разпоредбата и използваното множествено число – „заличаването на възбраните“.
Оттук следва и генералният извод, че купувачите по публичните продани могат да искат заличаването им както от съдебните изпълнители, така и директно от съдиите по вписванията, независимо от наличието на неудовлетворени взискатели. Заличаването на възбраните не би увредило правата на кредиторите, така и на купувачите. Заличаването на възбраните обаче не би следвало да се извършва служебно само поради извършването на публична продан, дори и след промяната в ГПК, а следва изрично да бъде поискано от легитимирана страна, както е посочено в тълкувателно решение от 10.07.2018 г. по тълк. д. № 1/2015 г., ОСГТК на ВКС.
Иван НИКОЛАЕВ, адвокат
