Издаване на заповед за изпълнение за изваждане на собственик, ползвател или обитател от сграда в режим на етажна собственост

I. Въведение в проблематиката

Настоящата статия си поставя за цел да изследва въпроса дали е допустимо издаването на заповед за изпълнение по реда на чл. 410, ал. 1, т. 1 от Гражданския процесуален кодекс1, а впоследствие и изпълнителен лист, за изваждане на собственик, ползвател или обитател2 от сграда в режим на етажна собственост поради наличие на някое от основанията по чл. 45 от Закона за собствеността3. Повод за написването на текста е наличието на противоречиви становища както в съдебната практика, така и в правната теория. 

1. Съществуващата правна уредба

1.1. Съгласно чл. 45 от ЗС собственикът на етаж или на част от етаж може да се извади от сградата по решение на общото събрание за срок до три години в следните алтернативно изброени случаи:

а) ако използува или допуска да се използуват неговите помещения по начин, който излага сградата на опасност от пожар или от значителни повреди, и

б) ако систематически нарушава правилника или решенията на общото събрание за вътрешния ред в сградата или добрите нрави.

Ал. 2 от посочената разпоредба уточнява, че Общото събрание на етажната собственост може да вземе решение за изваждане само след като собственикът е бил предупреден писмено от управителя, че ще бъде изваден от имота и ако и след това предупреждение не е прекратил нарушението. От своя страна чл. 46, ал. 2 от ЗС предвижда възможност за управителя или председателя на управителния съвет на етажната собственост да поиска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1 от ГПК, въз основа на влязлото в сила решение на общото събрание по чл. 45 от ЗС.

1.2. Изваждането на лице, живеещо в или ползващо самостоятелен обект в етажната собственост, има своята уредба и в Закона за управление на етажната собственост4.

Така съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10, б. е) от ЗУЕС Общото събрание на етажната собственост приема решения и за изваждане от сградата на собственик  по реда на чл. 45 от ЗС за определен срок, но не по-дълъг от три години, като чл. 17, ал. 2, т. 2 предвижда приемане на подобно решение с мнозинство не по-малко от 75 на сто от идеалните части от общите части, оставащи след приспадане на идеалните части на собственика или ползвателя (при взимане на подобно решение спрямо обитател законът не предвижда приспадане на идеалните части на собственика, като се приема, че в случая е необходимо и обикновено мнозинство5).

От своя страна чл. 38 от ЗУЕС предвижда, че когато собственик не изпълни решение на Общото събрание на етажната собственост в определения срок, председателят на управителния съвет (управителят) може да подаде заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410, ал. 1, т. 1 от ГПК6. Към заявлението е необходимо да бъде приложен препис от решението на общото събрание. Същевременно ал. 3 на чл. 38 от ЗУЕС предвижда необходимост към писменото искане за издаване на изпълнителен лист за изваждане на собственик, ползвател или обитател, да се приложи екземпляр от предупреждението по чл. 45, ал. 2 от ЗС.

2. Различните становища по отношение на съществуващата правна уредба

Въпреки наличието на изрична нормативна уредба, която предвижда възможност за управителния орган на Етажната собственост да поиска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за изваждането на собственик, е налице противоречива съдебна практика относно действителното наличие на подобна възможност.

2.1. Според част от съдебната практика чл. 38, ал. 3 от  ЗУЕС се явява специална правна норма спрямо чл. 410, ал. 1, т. 1 от ГПК, която изисква изпълнението на допълнителни процесуални условия за снабдяването със заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, а впоследствие и изпълнителен лист за изваждането на собственика от сграда в режим на етажна собственост7. Като допълнителен аргумент се посочва, че чл. 46, ал. 2 от ЗС изрично препраща към процедурата по чл. 410, ал. 1 ГПК, подобно на тези, предвидени в чл. 210, ал. 5 КТ, чл. 37 ЗАдв., чл. 203 ЗВодите, чл. 107, чл. 154, чл. 184 ЗЕнерг., чл. 30 ЗКАИИП, чл. 61, чл. 89 ЗННД, чл. 54 ЗСдрНап, чл. 54, чл. 79 ЗЧСИ, за които се допуска издаване на заповед за изпълнение, независимо от размера на вземанията8. В някои съдебни решения се уточнява, че решението на Общото събрание поражда право за етажната собственост за изваждане от сградата на основание чл. 45 от ЗС, което по своя характер е притезателно[9], чиято защита може да се реализира както по общия исков ред с осъдителен иск, така и със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, а при възражение – и чрез иск по чл. 422 ГПК[10].

Правната теория също подкрепя подобно тълкуване, приемайки че е налице възможност за упражняване на субективни права по идентичен процесуален ред, но при други материално-правни основания[11].

2.2. Съгласно други съдебни актове съгласно чл. 410 ГПК заповед за изпълнение се издава за вземане за парични суми или за заместими вещи и за предаване на движима вещ (притезателни права), като липсва процесуален ред за издаване на заповед за изпълнение за изваждане на обитател от жилище в сграда построена в режим на етажна собственост, като разпоредбата на чл. 38, ал. 2 от ЗУЕС е с по-нисък ранг и не може разширява предметния обхват на разпоредбата на чл. 410 от ГПК. В тях се посочва, че правото на Общото събрание на етажната собственост да извади собственик, ползвател или обитател от сградата не попада в кръга на изброените в чл. 410, ал. 1 от ГПК притезания.

Не се приема за правилна и тезата, че чл. 46, ал. 2 от ЗС и чл. 38, ал. 2 от ЗУЕС разширяват приложното поле на заповедното производство, тъй като не е допустимо разпоредба на закон да разширява  приложно поле на производство, уредено в кодекс[12]. Приема се, че правилото на пар. 51 от ПЗР на ГПК противоречи на чл. 410 ГПК, посочваща хипотезите, към които е приложимо заповедното производство, като посочената позиция се аргументира с автоматично заместване от страна на законодателя на израза „районният съд издава изпълнителен лист по реда на ГПК“ с: „районният съд издава заповед за изпълнение“, наложено след влизане в сила на ГПК“, като чл. 46, ал. 2 и чл. 38, ал. 2 от ЗУЕС не следвало да намерят приложение на практика[13]. Като аргумент се посочва и невъзможността да бъде реализирана защитата по чл. 422 ГПК[14]. Въпреки това в много от цитираните съдебни актове се обсъжда и въпросът за влизане в сила на решението на Общото събрание на етажната собственост, като допълнителен аргумент за оставяне без уважение на подаденото заявление по чл. 410 ГПК.

II. Изводи

1. За съотношението между чл. 38, ал. 3 от ЗУЕС, чл. 46, ал. 2 от ЗС и чл. 410 от ГПК

Специални ли се явяват разпоредбите на чл. 38, ал. 3 от ЗУЕС и чл. 46, ал. 2 спрямо чл. 410 ГПК или точно обратното – последната разпоредба е част от нормативен акт от по-висш ранг-кодекс и не може да бъде преодоляна чрез предвижданията на закони?

За да се отговори на този въпрос следва да се вземе предвид факта, че чл. 38 от  ЗУЕС е обнародван с ДВ, бр. 6 от 23.01.2009 г., и е в сила от 01.05.2009 г., като ал. 2 и 3 са допълнени с ДВ, бр. 57 от 2011 г., докато ГПК е обнародван с ДВ, бр. 59 от 20.07.2007 г., в сила от 01.03.2008 г. От своя страна чл. 46, ал. 2 от ЗС е изменен с ДВ, бр. 59 от 20.07.2007 г., а именно с пф. 51 от ГПК. Оттук ЗУЕС се явява както по-нов закон, така и особен спрямо ГПК, тъй като урежда отношенията на особена група правни субекти ( Съгласно чл. 1 от  ЗУЕС законът урежда обществените отношения, свързани с управлението на общите части на сгради в режим на етажна собственост, както и правата и задълженията на собствениците, ползвателите и обитателите на самостоятелни обекти или на части от тях), докато ГПК производството по граждански дела между всякакви по своя вид правни субекти. Същевременно следва да се уточни, че изменението на на чл. 46, ал. 2 от ЗС е осъществено именно с пф. 51 от ГПК.

По своето съдържание чл. 46, ал. 2 от ЗС и чл. 38, ал. 2 от  ЗУЕС предвиждат средство за защита на субективно право, като препращането в тях се отнася само към процесуалния ред за защита по ГПК, но не и към неговите предпоставки. Относно твърдението, че ГПК е кодекс и се явява по-нагоре в йерархията на нормативните актове, би следвало да се уточни, че не името на нормативния акт, а неговото съдържание определя мястото му в йерархията на източниците на правото. В този ред на мисли ЗС съдържа кодификация на вещното право[15], поради което не може да бъде споделена тезата, че ГПК е нормативен ранг от по-висш порядък.

С оглед на гореизложеното може да се заключи че волята на законодателя е била да се създаде изрично специално правило за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410, ал. 1, т. 1 ГПК, но при допълнителни предпоставки, предвидени в ЗУЕС и ЗС.

2. Може ли редът за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК да послужи за други притезания извън определените в цитираната разпоредба?

Както бе посочено според част от съдебните решения при вземането на решение за изваждане на собственик, ползвател или обитател от имот в етажната собственост, е налице притезателно право в полза на етажната собственост за изваждането. Според други съдебни решения дори и да има такова право, то не попада в предметния обхват на чл. 410 от ГПК, като ЗС и ЗУЕС не могат да разширят приложното поле на посочения процесуален ред.

Отговорът на поставения въпрос зависи от установяването на законодателния подход към реда по чл. 410 ГПК в резултат на тълкуването на цялата съществуваща нормативна уредба, а не само тази в ГПК. В резултат на това може да се направи извод, че са налице множество случаи, в които законодателят е решил да предвиди приложимостта на посочения ред, с което е разширил и неговото приложно поле. Приемането на обратното становище би довело до сериозно застрашаване на сигурността на правната система и то не само в сферата на обществените отношения, регулирани от ЗС и ЗУЕС. Това произтича от факта, че редът на чл. 410 ГПК е предвидена в много други случаи, а именно:

  • За вземанията на адвокат, произтичащи от неизплатени възнаграждения и разноски (чл. 37 от ЗАдв.)[16];
  • За задълженията на потребителите и водоползващите вода и ползващите услугите за отвеждане и пречистване на отпадни води и други услуги по Закона за водите[17];
  • За вземанията на обществения доставчик, крайните снабдители, доставчиците от последна инстанция, операторът на електропреносната мрежа и операторите на електроразпределителни мрежи за доставена или пренесена електрическа енергия, както и за оказваните от тях услуги по Закона за енергетиката, независимо от техния размер (чл. 107 от ЗЕ[18]);
  • За задълженията на клиентите – неизправни длъжници, и на асоциацията по чл. 151, ал. 1 от ЗЕ към топлопреносното предприятие, независимо от техния размер (чл. 154 от ЗЕ);
  • За вземанията на обществения доставчик и крайните снабдители на природен газ за доставения природен газ, независимо от техния размер (чл. 184 от ЗЕ);
  • За дължимите неплатени нотариални такси на нотариуса, независимо от техния размер (чл. 89, ал.3 от ЗННД[19]);
  • За дължимите суми за вноски по решение на Общото събрание камарата на ЧСИ, независимо от техния размер (чл. 54 от ЗЧСИ[20]);
  • За дължимите неплатени такси и разноски на частният съдебен изпълнител, независимо от техния размер (чл. 79, ал. 3 ЗЧСИ);
  • За събирането на сумата за покриване на отговорността на служителя или работника за вредата, която е причинил на работодателя по небрежност при или по повод изпълнението на трудовите си задължения, независимо от размера на вземането (чл. 210, ал. 5 КТ[21]);
  • За вземанията, произтичащи от неизплатени възнаграждения по регистрирани договори, проектантите могат да поискат издаване на заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс независимо от техния размер (чл. 30 ЗКАИИП, чл. 61);

В резултат на гореизложеното може да се направи извод, че препращането по реда чл. 410 от  ГПК и разширяването на неговото приложно поле е често срещан законодателен подход с оглед на принудителното изпълнение на различни по своя характер вземания, включително такси, глоби, вноски, като в голяма част от случаите размерът на вземанията е без значение. С оглед на извършеното систематично тълкуване следва да се приеме, че  редът за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК може да бъде приложен с оглед последващото принудително изпълнение на правото на етажната собственост за изваждане на собственика, обитателя или ползвателя.

3. Предложения de lege ferenda

Както бе посочено, в правната теория е застъпено становището, че приложението на реда за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за изваждане на собственик, се явява неудачно с предложение de lege ferenda за включването на влязлото в сила решение на етажната собственост сред актовете по чл. 417 ГПК[22]. От своя страна при действието на стария ГПК решението на Общото събрание за изваждане на собственик от сградата е било несъдебно изпълнително основание[23], въз основа на което се е издавал изпълнителен лист[24].

Кой законодателен подход обаче е най-удачен съобразно съществуващите обществени отношения?

3.1. При сега действащата уредба съдът първо следва да издаде заповед за изпълнение, която да бъде връчена на длъжника и едва след изтичането на срока за подаване на възражение да издаде изпълнителен лист. По този начин длъжникът би могъл да се защити още преди предприемането на принудително изпълнение спрямо него. Това от своя страна би могло да доведе до сериозни вреди за етажната собственост, особено при наличие на обстоятелства по чл. 45, ал. 1, б. а).

3.2. От своя страна при добавяне на влязлото в сила решение по чл. 45 ЗС сред актовете по чл. 417 от ГПК Етажната собственост би могла да се снабди с изпълнителен лист и непосредствено след това да образува изпълнително дело при съдебен изпълнител, като длъжникът би научил за него в общия случай с получаването на призовка, след което би могъл да възрази срещу издадената заповед. При анализ на възможната приложимост на този ред следва да се отговори и на въпроса дали подаването на възражение срещу заповедта би спряло принудителното изпълнение или обратното? Тук следва да се вземе предвид, че чл. 45 от ЗС е установил няколко различни основания за изваждане от сградата в режим на етажна собственост, а именно:

а) използане или допускане да се ползват помещенията по начин, който излага сградата на опасност от пожар или от значителни повреди;

б) систематически нарушаване на правилника или решенията на общото събрание за вътрешния ред в сградата или добрите нрави;

Предвид различния характер на основанията, следва да се приеме, че при взето решение от страна на Общото събрание за изваждане поради наличие на основание по б. а), и подадено възражение, същото не би следвало да спира принудителното изпълнение. Това произтича от естеството на опасността за сградата – пожар или значителни повреди. Обратното би могло да се приеме при наличие на основание по б. б). В тези случаи би могло да се допусне спиране на принудителното изпълнение, тъй като характерът на нарушението в общия случай не би бил свързан с наличие на толкова сериозна опасност за самата сграда, а оттук живота и здравето на повечето от живеещите в нея.

III. Заключение

Въз основа на гореизложеното следва да се приеме, че е налице нормативно обективирана законодателна воля за създаване на изрично специално правило за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410, ал. 1, т. 1 ГПК за изваждане на собственик, ползвател или обитател от сграда в режим на етажна собственост, но при допълнителни предпоставки, предвидени в ЗУЕС и ЗС. Препращането по реда чл. 410 от  ГПК и разширяването на неговото приложно поле е често срещан законодателен подход с оглед на принудителното изпълнение на различни по своя характер вземания. При предприемане на законодателни изменения в съществуващата уредба, следва да бъде подкрепено предвиждането на решението на Общото събрание сред актовете по чл. 417 от ГПК, но при създаване на диференциран модел относно спирането на изпълнението при подаване на възражение от страна на длъжника, като при наличие на решение въз основа на чл. 45, ал. 1, б. а) от ЗС, подаването на възражението не би следвало да води до спиране на изпълнението с оглед характера на основанието, свързано с опасност, от естество да застраши цялата сграда, съответно живота и здравето на голяма част от живеещите в сградата в режим на етажна собственост.

Петър ТОПУРОВ, адвокат, асистент в Института за държавата и правото при БАН

1. Обн., ДВ, бр. 59 от 20.07.2007 г., в сила от 1.03.2008 г., посл. изм. ДВ бр. 38 от 10.05.2019 г., в сила от 10.05.2019 г. Оттук насетне ГПК.

2. По отношение на обитателите-наематели има и друг ред за защита при неизпълнение правилата на етажната собственост, предвиден в чл. 235 ЗЗД, който не изключва разглежданият в настоящата статия ред за защита. Така Ставру, С. Въпроси на етажната собственост. Сиби. 2009, с. 139. С оглед избягването на излишно изброяване в повечето случаи в статията ще се говори за изваждане на собственик, но не и за ползвател или обитател.

3. Обн., ДВ бр. 92 от 16.11.1951 г., в сила от 17.12.1951 г., посл. изм. ДВ бр. 7 от 19.01.2018 г. По-нататък ЗС.

4. Обн., ДВ, бр. 6 от 23.01.2009 г., в сила от 1.05.2009 г., посл. изм. ДВ, бр. 17 от 26.02.2019 г. Оттук насетне ЗУЕС.

5. Ставру, С. Цит. съч., с. 135., аргументирайки се с чл. 17, ал. 3 от ЗУЕС, който говори само за собственици или ползватели.

6. Обн., ДВ, бр. 59 от 20.07.2007 г., в сила от 1.03.2008 г., посл. изм. ДВ бр. 38 от 10.05.2019 г., в сила от 10.05.2019 г. Оттук насетне ГПК.

7. В този смисъл Определение № 1321 от 25.04.2019 г. на ОС – Варна по в. ч. гр. д. № 599/2019 г.; Определение № 1085 от 7.06.2018 г. на ОС – Бургас по в. ч. гр. д. № 702/2018 г.; Определение № 2263 от 9.11.2016 г. на ОС – Бургас по в. ч. гр. д. № 1777/2016 г.; Решение № 135 от 2.02.2016 г. на РС – Русе по гр. д. № 3835/2015 г.; Решение № 1123 от 3.12.2018 г. на РС – Добрич по гр. д. № 1508/2018 г.; Решение № 1433 от 17.11.2016 г. на ОС – Варна по в. гр. д. № 1369/2016 г.; Решение № 189 от 19.05.2016 г. на ОС – Русе по в. гр. д. № 228/2016 г.; Решение № 1948 от 18.05.2016 г. на РС – Варна по гр. д. № 8073/2015 г.; Определение № 2962 от 24.10.2014 г. на ОС – Пловдив по в. ч. гр. д. № 2913/2014 г.

8. Определение № 1176 от 12.04.2013 г. на ОС – Пловдив по в. ч. гр. д. № 1077/2013 г.; Определение № 1729 от 30.08.2019 г. на ОС-Пловдив по в. ч. гр. д. №1697/2019 г.

9. Определение от 1.10.2009 г. на ОС – Разград по в. ч. гр. д. № 289/2009 г.; Определение № 18250 от 12.12.2011 г. на СГС по в. ч. гр. д. № 10817/2011 г.

10. Определение № 18250 от 12.12.2011 г. на СГС по в. ч. гр. д. № 10817/2011 г.

11. Така Сталев, Ж. А. Мингова. О. Стамболиев. В. Попова. Р.  Иванова. Българско гражданско процесуално право. 9-то изд. Сиела. С. с. 856;  Марков, М. В. Петров. Вещно право. Седмо издание. София. Сиби. 2012, с. 138; Марков, М. Законът за управление на етажната собственост. Апис. 2009, с. 67.; Неков, Р. Изпълнение на решението на общото събрание за изваждане на етажен собственик. Публикувана на 13.11.2011 г. в електронно издание „Предизвикай правото!“, достъпно на адрес www.challengingthelaw.com/. Последният цитиран автор приема, че издаването на изпълнителен лист би следвало да бъде оставено без разглеждане с указания за реда по чл. 46, ал.2 от ЗУЕС, излагайки опасения за неудачността и на това законодателно разрешение и предлагайки включването на влязлото в сила решение на етажната собственост сред актовете по чл. 417 ГПК.

12. Определение № 2867 от 8.05.2015 г. на ОС – Пловдив по в. ч. гр. д. № 1165/2015 г.; Разпореждане № 2173/02.04.2015 г., постановено по ч. гр. д.№ 446/2015 г. по описа на Районен съд – гр. Асеновград; Определение № 10893 от 23.05.2014 г. на СГС по в. ч. гр. д. № 4495/2014 г.; разпореждане на СРС, 53 с-в от 17.12.2013 г. по гр. д. № 44600/2013 г.; Разпореждане от 15.03.2013 г. на Пловдивски районен съд, постановено по ч. гр. д. № 3276/2013 г., I гр. Състав; Определение № 13582 от 25.07.2012 г. на СГС по в. ч. гр. д. № 7977/2012 г.; разпореждане № 1454/10.07.2009 г., постановено по ч.гр.д.№ 857/2009 г. по описа на РС Разград (впоследствие отменено с Определение от 1.10.2009 г. на ОС – Разград по в. ч. гр. д. № 289/2009 г.)

13. Определение № 10893 от 23.05.2014 г. на СГС по в. ч. гр. д. № 4495/2014 г.

14. Определение № 13582 от 25.07.2012 г. на СГС по в. ч. гр. д. № 7977/2012 г.

15. Марков, М. Законът за управление на етажната собственост. Апис. 2009, с. 67.; Марков, М. В. Петров. Цит. съч., с. 29

16. Обн. ДВ. бр.55 от 25 Юни 2004 г., посл. изм. ДВ. бр. 32 от 22 Април 2016 г.

17. Обн. ДВ. бр.67 от 27 Юли 1999г., посл. изм. и доп. ДВ. бр. 61 от 2 Август 2019 г.

18. Обн. ДВ. бр. 107 от 9 Декември 2003 г., посл. изм. и доп. ДВ. бр.41 от 21 Май 2019 г. Оттук насетне ЗЕ.

19. Обн. ДВ. бр.104 от 6 Декември 1996 г., посл. изм. и доп. ДВ. бр.77 от 18 Септември 2018 г.

20. Обн. ДВ. бр.43 от 20 Май 2005г., посл. изм. и доп. ДВ. бр.77 от 18 Септември 2018 г.

21. Обн. ДВ. бр.26 от 1 Април 1986 г., посл. изм. и доп. ДВ. бр.92 от 6 Ноември 2018 г.

22. Неков, Р. Изпълнение на решението на общото събрание за изваждане на етажен собственик. Публикувана на 13.11.2011 г. в електронно издание „Предизвикай правото!“, достъпно на адрес www.challengingthelaw.com/

23. Сталев, Ж. А. Мингова. В. Попова. Р. Иванова. Българско гражданско процесуално право. Сиела. Осмо издание. София. 2004, с. 730.

24. Стоянов, В. Вещно право. Българска акадения на науките.- Институт за правни науки. 2004, с. 308; Велинов, Л. Етажна собственост.Фенея. София. 2003, с. 153; Мирков, Д. Правни въпроси на етажната собственост. Наука и изкуство. София. 1967, с. 72.