Може ли с брачен договор да се правят уговорки в полза на трети лица, извън тези относно издръжката на децата?

Може ли с брачен договор да се правят уговорки в полза на трети лица, извън тези относно издръжката на децата?

Петър Топуров[1]

I. Увод

Относима правна уредба на поставения за обсъждане въпрос се съдържа в Семейния кодекс[2] и в Закона за задълженията и договорите[3]. На първо място следва да се посочи, че чл. 22, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД принципно разрешава договарянето в полза на трети за договора лица. Същевременно чл. 37 от СК дава възможност на встъпващите в брак (или вече встъпилите в такъв) да уредят имуществените отношения помежду си с брачен договор, като в чл. 38 от  СК е изброено примерно възможното съдържание на брачния договор с уточнението в ал. 1, изр. 1, че той може да съдържа уговорки само относно имуществени отношения между страните[4].

В средата на тази нормативна „мъгла“ е поставен и въпросът, предмет на настоящата дискусия – може ли с брачен договор да се правят уговорки в полза на трети лица, извън тези относно издръжката на децата? За да се отговори на този въпрос, ще трябва да бъдат разгледани подробно следните подвъпроси:

1. Съществуващата правна уредба допуска или забранява наличието на други уговорки в брачния договор, които засягат трети лица?
2. При положителен отговор – какви биха могли да бъдат уговорките в брачния договор, които засягат трети лица?

 II. Допустимо ли е наличието на уговорки в брачния договор, които засягат трети лица?

1. От гледна точка на съществуващата правна уредба

1.1. Поначало Семейният кодекс предвижда, че брачният договор съдържа само уговорки относно имуществени отношения между страните по него (имащите намерение да встъпят или вече встъпилите в брак). Въпреки това в чл. 38, ал. 1 от СК са налице примерен обхват на уговорките, които могат да се съдържат в брачния договор и които по своето съдържание биха могли да засегнат и трети за договора лица. Това са не само децата от брака, спрямо чиято издръжка съпрузите могат да постигнат съгласие в брачния договор[5], но и всички трети лица, по отношение на които биха рефлектирали уредените в брачния договор имуществени отношения. Така в чл. 38, ал. 1, т. 3 е предвидено, че с брачен договор могат да бъдат уредени начините на управление и разпореждане с имущество, включително и със семейното жилище; в т. 4 участието на страните в разходите и задълженията; а в т. 8, че брачният договор може да съдържа уговорки относно други имуществени отношения, доколкото това не противоречи на разпоредбите на СК. От своя страна при уреждането на действието на брачния договор в чл. 40, ал. 2 от СК е предвидено, че с него не могат да се засягат права, придобити от трети лица преди сключването му.

2. Становищата в правната теория

2.1. Възможността в брачния договор да се съдържат уговорки в полза на трети лица се подкрепя в правната теория с предвиденото в закона изключение от строгия принцип за относителност на облигационното отношение[6] – възможността да се договаря само в полза на трети за договора лица (чл. 22 от ЗЗД)[7].

2.2. Съществува обаче и становището, че с брачния договор не могат да бъдат уредени имуществени отношения между съпрузите и трети лица, като единствено изключение от това правило е изрично предвидената в закона възможност за включване на уговорки относно издръжката на децата от брака[8].

3. Изводи

3.1. Следва да бъде подкрепена позицията, че съществуващата правна уредба предвижда възможността с брачен договор да се правят уговорки в полза на трети лица, извън тези относно издръжката на децата.

Действително, в чл. 38, ал. 1, е посочено изрично, че брачният договор съдържа уговорки само относно имуществени отношения между страните. Въпреки това още в същата разпоредба в т. 7 е предвидено, че сред имуществените отношения между страните са включени и въпросите относно издръжката на децата от брака, които от своя страна са задължения на съпрузите към трети за договора лица. Доколкото обаче всеки от съпрузите дължи грижа за семейството (чл. 14 от СК), е налице интерес за уреждане с брачния договор въпросите относно издръжката на децата от брака[9]. Непосредствено след предвиждането на тази изрична възможност в т. 8 на чл. 38 от СК е предвидено, че брачният договор може да съдържа уговорки относно „други имуществени отношения“, като поставената от законодателя граница е противоречието с разпоредбите на СК. От своя страна чл. 40, ал. 2 от СК дава защита на третите лица, придобили права преди сключването на брачния договор. По аргумент a contrario страните по брачния договор биха могли да постигнат уговорки, с които се засягат правата на трети лица, придобити след сключването му. Същевременно чл. 22 от ЗЗД предвижда изключение от принципа за относителност на облигационното отношение, свързан с договаряне в полза на трети за договора лица.

Оттук следва да се приеме, че чл. 38 от СК посочва само примерно съдържание на брачния договор, като разпоредбата, тълкувана във връзка с чл. 40, ал. 2 от СК и чл 22 от ЗЗД позволява последният да съдържа и уговорки в полза на трети лица.

3.2. Следва да се отчете и начинът на така поставеният въпрос, а именно дали „с“ брачния договор, а не „в“ него, могат да се правят уговорки в полза на трети лица.

Оттук дори и да приемем, че поначало правната уредба допуска в брачния договор да има само уговорки относно имуществени отношения между страните, то не е невъзможно едно писмено съглашение между (бъдещи) съпрузи да е озаглавено „Брачен договор“, да е сключено в предписаната в чл. 39, ал. 1 от СК, но да обективира в своето съдържание както уговорки, попадащи в обхвата на чл. 38 от СК, така и  други уговорки, които излизат извън този обхват, включително и в полза на трети лица. В този ред на мисли дори и да бъде застъпена тезата, че законът не позволява „в“ брачния договор да има уговорки в полза на трети лица, то следва да се приеме за безспорно, че той разрешава „с него“ да бъдат обективирани подобни уговорки, като същите би следвало да са годни да породят целените от страните правни последици, доколкото законът не предвижда допълнителни изисквания за това и доколкото отговарят на общите правила за действителност на договорите.

III. Какви биха могли да бъдат уговорките в брачния договор, които засягат трети лица?

След като вече бе даден положителен отговор на въпроса дали брачният договор може да съдържа уговорки в полза на трети лица, следва да се запитаме какви биха могли да бъдат тези уговорки?

1. Такива на първо място биха били уговорки могат да бъдат в полза на други роднини или близки на съпрузите.

1.1.[10] Спрямо тях съпрузите биха могли да са задължени по силата на закона да предоставят необходимата издръжка, но е възможно да са и лица, спрямо които даденият съпруг не би имал задължение за издръжка по СК. В този кръг лица биха могли да попаднат и децата на единия съпруг, чиито произход е от друго лице, различно от другия съпруг. Въпреки че чл. 38, ал. 1, т. 8 от СК предвижда, че брачният договор може да съдържа уговорки относно издръжката на децата от брака, въз основа на чл. 22 от  ЗЗД следва да се подкрепи възможността да се уговори предоставяне на издръжка и на децата на някой от съпрузите от предходно сключен брак[11]. С оглед развитието на обществените отношения, подобни хипотези биха били все по-срещани. Оттук и интересът встъпващите или встъпилите в брак да уговорят подобна издръжка. Не е изключена и ситуация, при която роднина на единия съпруг да страда от тежко заболяване, като другият да се съгласи да поеме задължение да поеме част от разходите за лекарства или да предостави безвъзмездното ползване на негови лични вещи именно с брачния договор[12].

1.2. Същевременно в правната теория е застъпено виждането, че уговорка за дължимост на издръжка без оглед нуждите на претендиращия такава или независимо от възможностите на дължащия издръжка, би била недействителна[13]. Други автори подкрепят друга позиция[14] – че размерът на издръжката може да не бъде обусловен от нуждите на получаващия и че може да ги надхвърля многократно. Следва да се подкрепи възможността да се уговори издръжка независимо от нуждите на получаващия я съпруг. В подобни случаи обаче задължението не би имало типичния характер на законовото задължение за издръжка по СК, а на задължение за осигуряване на месечни парични средства за покриване на определени житейски нужди отвъд необходимите средства за съществуване на получаващия издръжката. Оттук би следвало да може да се уговори и по-голяма по размер издръжка за подобни нужди. Следва да се подкрепи разбирането за възможността подобна уговорка да бъде обявена за нищожна, доколкото същата изрично установява, че не зависи от възможностите на предоставящия издръжка. Обратната позиция би била в противоречие с принципа за уважение, грижа и подкрепа между членовете на семейството. Ако обаче уговорката предвижда задължение за издръжка с характера на такава по чл. 139 от СК и нейната дължимост без отчитане на възможностите на дължащото лице и нуждите на получаващия издръжката, подобна клауза би следвало да бъде приета за недействителна.

1.3. Страните по брачния договор биха могли да направят уговорки в полза на децата от брака, които не са свързани със задължението им за издръжка

Подкрепянето на възприетото в настоящия текст становище за принципната допустимост на клаузи в полза на трети лица в брачния договор, води и до извод за възможността страните по договора да уговорят и различна от изрично посочената в чл. 38 от СК полза за децата си в брачния договор. Такива уговорки биха могли да бъдат свързани с безвъзмездно предоставяне ползването на определени вещи на някой от съпрузите или допълнителни парични средства за определени нужди извън необходимите средства за осигуряване необходимите условия на живот за развитие на детето.

2. Страните по брачния договор могат да сключат и уговорки в полза на кредиторите.

Така например би могло да се уговори, че съпрузите се съгласяват да отговарят солидарно за по-широк кръг задължения[15] от предвидените в чл. 32 и чл. 36, ал. 2 от  СК. Може ли обаче да се уговори, че единият съпруг ще е солидарно отговорен с другия за всички задължения, поети от него, без значение дали са поети за (текущи) нужди на семейството или за други лични нужди на съпруга? Или подобна уговорка би противоречала на принципа на равенство на правата и задълженията на съпрузите в брака? При положителен отговор – би ли могла подобна уговорка да се отнася и за всички поети от съпруга-длъжник задължения преди сключването на брака?[16]

По отношение на задълженията и разходите за издръжка на семейството се приема за хипотетично възможно уговарянето в брачния договор, че разходите и задълженията за издръжка на семейството ще бъдат в тежест само на единия от съпрузите, доколкото е налице икономическо неравенство или особени обстоятелства като неработоспособност на единия от съпрузите[17]. Подобно становище следва да се подкрепи. Във всеки случай действителността на подобна уговорка би следвало да бъде преценена съобразно особеностите на всеки конкретен случай и не би могло изначално да се отрича възможността същата да бъде действителна. Същата позиция следва да се възприеме и по отношение на другите два въпроса – относно уговарянето на солидарна отговорност между съпрузите и за лични задължения на единия съпруг, включително и за задължения, поети преди сключването на брачния договор. В подкрепа на подобен извод е и възможността всяка лице да встъпи в чужд дълг, независимо от наличието или липсата на семейно-правна връзка между тях[18].

IV. Някои допълнителни въпроси

1. Може ли трето лице да участва в брачния договор, изразявайки своето съгласие с уговорената за него полза?

Поначало законът определя, че страни по брачния договор са имащи намерение да встъпят в брак мъж и жена или настоящи съпрузи. Какви биха били последиците ако третото лице обективира волеизявлението си, че приема уговорката в негова полза в съдържанието на самия брачен договор? Последното ще придобие ли качество на страна по договора? Не би следвало да се отрече възможността третото ползващо се лице да заяви, че приема направената от страните уговорка в негова полза, което от своя страна да направи същата неотменима. С „участието“ си в брачния договор третото лице няма да стане страна по договора, тъй като то участва единствено в качеството си на бенефициер[19].Този извод се подкрепя и от факта, че страни по брачния договор са мъж и жена, имащи намерение на встъпят в брак или вече сключили такъв.

2. Проблеми във връзка с (не)публичността на съдържанието на брачния договор

За наличието или липсата на избран договорен режим на имуществени отношения между съпрузите може да бъде получена информация от публично достъпния регистър на имуществени отношения между съпрузите, който се администрира от Агенцията по вписванията. Ако с договора e извършено разпореждане с вещни права върху недвижими имоти, последният би подлежал на вписване в Имотния регистър към Агенцията по вписванията. По този начин заинтересуваните лица биха могли на практика да се информират за цялото съдържание на брачния договор, снабдявайки се с незаверен препис от него. Ако обаче договорът не е вписан в Имотния регистър, третите лица-бенефициери биха могли да научат за уговорката в тяхна полза  от някоя от страните по договора, и най-вече от тази страна, която се явява уговарящ по чл. 22 от ЗЗД.

V. Заключение

В резултат на гореизложеното следва да се приеме за допустимо с брачния договор да се правят уговорки в полза на трети лица, извън тези относно издръжката на децата, включително уговорки в полза на други близки на страните по договора, техни кредитори или други уговорки в полза на децата от брака извън тяхната издръжка. В тези случаи бенефициерът би могъл да заяви приемането на уговорката в своя ползва и в самия брачен договор, което обаче не го прави страна по сключения брачен договор.

Петър ТОПУРОВ, адвокат, асистент в Института за държавата и правото при БАН

[1] Асистент в секция „Гражданскоправни науки“ към Института за държавата и правото при БАН, адвокат.

[2] Обн. ДВ. бр.47 от 23 Юни 2009г., в сила от 01.10.2009 г., посл. изм. и доп. ДВ. бр.24 от 22 Март 2019 г. Оттук насетне СК.

[3][3] Обн., ДВ, бр. 275 от 22.11.1950 г., в сила от 1.01.1951 г., посл. изм., бр. 96 от 1.12.2017 г., в сила от 1.01.2018 г., доп., бр. 42 от 22.05.2018 г. Оттук насетне ЗЗД.

[4] Така и Марков, М. Семейно и наследствено право. Сиби. 6-то издание. 2014, с. 69.

[5] В други правни системи уговорките в полза на децата в рамките на предбрачен договор се приемат като уговорки в полза на „квази-страни“ по договора. Виж Samuels, G. Contracts for the benefit of third parties. Western Australian law review. 1968/3, p. 386

[6] Повече за принципа за относителност на облигационното отношение –  Топуров, П.. Относно принципа за относителност на облигационното отношение. Научни четения на тема „Правни норми и правни принципи“ – сборник доклади, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2017

[7] Топузов, Д. Нищожност на брачния договор. Сиела. 2016, с. 57. Изводите се подкрепят и от А. Станева. Брачният договор. Второ допълнено и преработено издание. Сиела. 2011, с. 66, като следа да се спомене, че цитираният автор приема за допустимо и обратното – уговаряне на разделна отговорност за задълженията, поети за задоволяване на нужди на семейството и са свързани с възникване на обща собственост. Подобна позиция се подкрепя с аргумента, че чл. 32, ал. 2 от СК урежда солидарна отговорност на съпрузите в рамките на законовия режим на общност. От своя страна Марков, М. Цит. съч., с. 69. приема, че е възможно да се изключи солидарната отговорност за задълженията, като се предвиди в договора, че само единият съпруг отговаря за покриване разходите на семейството, а другия за грижите за децата и домакинството.

[8] Матеева, Е. Семейно право Семейно право на Република България. С.: ВСУ „Черноризец Храбър”, 2010, с. 166.

[9] Матеева, Е. Цит. съч., с. 167 приема, че включването на въпросите относно издръжката като възможно съдържание на брачния договор произтича от факта, че подобно съглашение е „естествена част от „пакета“ споразумения относно имуществените отношения между съпрузите“.

[10] Топузов, Д. Цит. съч. с. 57. Така и Станева, А. Цит. съч., с. 49, макар че се поддържа и становището, че задължения с личен характер към други близки на съпрузите, могат да се приемат за правно ирелевантни.

[11] Същото становище се поддържа и от Марков, М. Цит. съч., с. 69.

[12] Възможността с договор между съпрузите да се уговаря полза за близки роднини е възприета и от Tartufari, L. Dei contratti a favore di terzi. D. Tedeschi e figlio. Verona. 1889, 355. Подобна позиция се възприема и от Angeloni, F. Del contratto a favore di terzi. Art. 1411-1413. Zanichelli. Bologna.2004, p. 341

[13] Топузов, Д. Цит. съч. с. 70

[14] Димитрова, Г. Съдържание на брачния договор според законопроекта за нов Семеен кодекс. Достъпна на trudipravo.bg. Последен достъп на 23.10.20 г. Възможността с брачен договор да се уговорят различни предпоставки за възникване правото на издръжка по чл. 139 от СК и начина на определяне размера й, се подкрепя и от Матеева, Е. Цит. съч., с. 173

[15] Топузов, Д. Цит. съч., с. 58 Така и Станева, А. Цит. съч., с. 66.

[16] Станева, А. Цит. съч., с. 39 принципно отрича възможността в брачния договор да се предвиди обратното действие преди сключване на брака.

[17] Топузов, Д. Цит. съч., с. 112.

[18] За характера на договора за встъпване в дълг като договор в полза на трето лице виж Коев, К. Заместване в дълг по чл. 102, ал. 1 от ЗЗД. Сиби. 2016, с.92-96

[19] Тълкувателно решение № 30 от 17.VI.1981 г., ОСГК, докладчик Христо Студенчев