Съгласно чл. 79 ЗС, признаването на правото на собственост върху един имот, придобит по давност, е в зависимост от пълното и пряко доказване на упражняването за срок от повече от десет години на фактическа власт, като се демонстрира поведение на пълноправен собственик, ако владението е недобросъвестно, или пет години, ако владението е добросъвестно. Придобивната давност съгласно чл. 79 ЗС е сложен юридически факт, който включва а) действията на началното установяване на владението, т.е. на фактическото господство върху имота с намерението да се свои, б) по-нататъшното постоянно съществуване на така установеното фактическо владение и действията, чрез които постоянното упражняване на владението се осъществява, съответстващи на собствеността. Освен това фактическият състав на придобивната давност обхваща в) изтичането на определения от закона период от време, през който упражняването на фактическото господство върху имота да е продължило /Решение № 197 от 28.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 875/2009 г., I г. о., ГК; Решение № 4 от 2.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4383/2007 г., I г. о., ГК/. Съдебната практика установява и допълнителен критерий, когато г) е необходимо да се докаже преобръщането на държането във владение, ако такова е имало /ТР № 1 от 6.08.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2012 г., ОСГК/, което може да стане чрез демонстриране на промяната на намерението за своене по несъмнен начин, спрямо всички /Решение № 214 от 28.10.2015 г. по гр. д. № 1919/2015 г., І г. о. на ВКС; Решение № 17 от 01.03.2017 г. по т. дело № 2923/2016 г., ГК, II г. о. на ВКС/.
Съгласно т. 2 от ТР № 4 от 17.12.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2012 г., ОСГК, позоваването на придобивната давност не е елемент от фактическия състав на придобивното основание по чл. 79 ЗС, а процесуално средство за защита на материалноправните последици на давността, зачитани към момента на изтичане на законовия срок. При наличие на позоваване, правните последици – придобиване на вещното право – се зачитат от момента на изтичане на законно определения срок, съобразно елементите на фактическия състав на придобивното основание по чл. 79, ал. 1 ЗС и по чл. 79, ал. 2 ЗС.
Добросъвестно и недобросъвестно владение
Законът определя добросъвестният владелец като лице, което владее вещта на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик или че предписаната от закона форма е била опорочена (чл. 70, ал. 1, изр. първо от ЗС). Правно основание за добросъвестно владение по чл. 70, ал. 1 ЗС могат да бъдат всички прехвърлителни (транслативни) двустранни или едностранни сделки, като продажбата, замяната, дарението, завета, както и административни актове с вещноправни последици. Правно основание е и съдебното решение по конститутивен иск, с което се прехвърля правото на собственост или ограничено вещно право /т. III от Постановление № 6 от 27.XII.1974 г. по гр. д. № 9/74 г., Пленум на ВС/. Най-разпространената хипотеза за добросъвестно владение е продажбата на недвижим имот от несобственик, когато купувачът по тази сделката не е знаел, че прехвърлителят не е собственик на имота /Решение № 172 от 26.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 929/2012 г., I г. о., ГК/. Решението на ОСЗГ по чл. 14, ал. 1 ЗВСГЗГФ също е годно основание по смисъла на чл. 77 ЗС за придобиване на собствеността върху възстановената земя или гора от горския фонд. В случаите, когато с това решение е възстановена земя/гора в полза на лице, което няма качеството на правоимащ по смисъла на чл. 3 ЗВСГЗГФ, плодовете от имота могат да бъдат задържани от него ако е добросъвестен владелец по смисъла на чл. 70, ал. 1 ЗС /да не знае, че му е възстановен имот, който не е бил собственост на неговия наследодател/ /Решение № 239 от 28.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1407/2011 г., III г. о., ГК/. Владелецът също ще бъде добросъвестен, когато е установил владението си въз основа на постановление за възлагане, което в последствие е било отменено /Решение № 365 от 22.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 17/2012 г., I г. о., ГК/. Добросъвестният владелец обаче може да се превърне в недобросъвестен при настъпването на определени обстоятелства, каквото се явява вписването на възбрана като обезпечение и съответно предявяването на иск от действителния собственик за връщане на имота /Решение № 292 от 5.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1291/2012 г., IV г. о., ГК/.
Съдебната практика изобилства от примери за недобросъвестно владение. Така например владението, основано на нищожен договор е недобросъвестно /Решение № 492 от 28.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1376/2008 г., IV г. о., ГК/, както и владение, основано на нищожен административен акт /Решение № 239 от 28.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1407/2011 г., III г. о., ГК/. Дворищнорегулационен план, приет по реда на ЗУТ и неприложен в сроковете по § 6, ал. 2 и 4 от ПР на ЗУТ, поради което е отпаднало отчуждителното му действие, не е основание за добросъвестно владение /Решение № 225 от 10.12.2013 г. на ВКС по гр. д. № 2253/2013 г., I г. о., ГК/. Решението на ОС на съдружници в ООД, в което се определя дружествения дял на напускащия съдружник, както и разделителният протокол не са основания за установяване на добросъвестно владение върху имота – предмет на разделителния протокол, ако не е в нотариална форма /Решение № 359 от 25.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1220/2010 г., I г. о., ГК/. Съдебната практика приема, че владението, основано на предварителен договор, е недобросъвестно / Решение № 1343 от 28.11.2008 г. на ВКС по гр. д. № 4391/2007 г., IV г. о., Решение № 270 от 26.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1056/2011 г., I г. о., ГК, Решение № 1 от 11.05.2020 г. на ВКС по гр. д. № 289/2019 г., I г. о., ГК/, като се подчертава, че нищожността на титула не влияе на установяването на недобросъвестното владение /Решение № 923 от 4.Х.1995 г. по гр. д. № 669/95 г., II г. о.; Решение № 67 от 3.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3693/2019 г., II г. о., ГК, т. 10 от ППВС № 6 от 1974 г./.
Установяване на владението
Владението може да бъде установено чрез предаване, или чрез фактическо завладяване на вещта чрез отблъскване на предходното владение. Владението, като елемент от фактическия състав на придобивната давност, трябва да е непрекъснато, спокойно /да не е установено и поддържано с насилие/, явно /да не е установено и поддържано по скрит начин/ и несъмнено /да се установи, че действително се упражнява фактическа власт с намерение за своене/ /Решение № 68 от 2.08.2013 г. на ВКС по гр. д. № 603/2012 г., I г. о., ГК; Решение № 262 от 9.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 439/2012 г., II г. о., ГК/.
Когато владението върху недвижим имот е установено чрез предаване от предишния собственик или владелец и няма данни фактическата власт да е отнета, действа презумпцията на чл. 69 и чл. 68 ЗС и се приема, че имотът се владее за себе си /Решение № 32 от 8.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4591/2015 г., I г. о., ГК и Решение № 3/25.01.2016 г. по гр. д. № 3973/2015 г. на I ГО на ВКС/.
Ако наследодателят приживе е изразил воля да предаде владението на своя родственик, който след смъртта му има качеството негов наследник по закон, се приема, че още от момента на предаване на владението е установена самостоятелна фактическа власт с намерение за придобиване на собствеността. И ако до смъртта на лицето, което е предало владението, не е изтекъл предвиденият в чл. 79, ал. 1 ЗС срок, фактът на наследяването не променя обстоятелството, че в предходен момент един от сънаследниците е установил самостоятелна фактическа власт върху имота приживе на наследодателя.
Предаването на владението не представлява формален акт /квазиправодаване – предаване на владението като фактическо състояние/ – то може да се осъществи изрично чрез словесно изявление или с конклудентни действия, поради което е допустимо установяването му чрез свидетелски показания /Решение № 32 от 8.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4591/2015 г., I г. о., ГК/. Когато е налице такава предварителна уговорка с наследодателя, като едновременно с това е предадено и владението, не е необходимо приживе на наследодателя тази негова воля да се доведе до знанието на останалите лица, които биха могли да имат качеството „наследници по закон“ след неговата смърт – в този смисъл са Решение № 32 от 08.02.2016 г. на ВКС по гр. дело № 4591/2015 г., І г. о., ГК, Решение № 3 от 25.02.2016 г. на ВКС по гр. дело № 3973/2015 г., І г. о., ГК, Решение № 60 от 07.06.2018 г. на ВКС по гр. дело № 2420/2017 г., І г. о., ГК, Решение № 20 от 23.07.2018 г. на ВКС по гр. дело № 1377/2017 г., II г. о., ГК. Ако до смъртта на наследодателя не е изтекъл предвиденият в чл. 79, ал. 1 ЗС срок, фактът на наследяването не променя обстоятелството, че в предходен момент един от сънаследниците е установил самостоятелна фактическа власт върху имота приживе на наследодателя с негово съгласие, поради което този наследник не е длъжен да демонстрира по отношение на останалите наследници последваща промяна в намерението, с което упражнява фактическата власт след откриване наследството. В този смисъл са Решение № 2 от 12.03.2020 г. на ВКС по гр. д. № 619/2019 г., I г. о., ГК, Решение № 32 от 08.02.2016 г. по гр. д. № 4591/2015 г. на ВКС, І г. о., Решение № 73 от 03.08.2018 г. по гр. д. № 2244/2017 г. на ВКС, І г. о., Решение № 60 от 07.06.2018 г. по гр. д. № 2420/2017 г. на ВКС, І г. о. и др. Следва да се отбележи обаче, че ако владението на един имот приживе е предадено от наследодател, неговите наследници не придобиват като част от наследството фактическа власт върху имота и владението като фактическо отношение /Решение № 60077 от 14.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3677/2020 г., I г. о., ГК/.
Съгласно разясненията, дадени в ТР № 1/06.08.2012 г. на ОСГК на ВКС по тълк. д. № 1/2012 г., в случаите, при които един от съсобствениците е започнал да упражнява фактическа власт върху вещта на основание, което изключва владението на останалите, намерението му за своене се предполага и е достатъчно да докаже, че е упражнявал фактическата власт върху целия имот в срока по чл. 79 ЗС. От съществено значение при позоваване на придобивна давност в отношения между сънаследници, следователно е основанието, на което един от тях е започнал да упражнява фактическата власт върху съсобствения имот. Ако владението му е било предадено от един от съсобствениците, следва да се приеме, че е налице намерение фактическата власт да се упражнява за себе си, което изключва владението на останалите по отношение на частта на този съсобственик. Ако приживе едно лице е предало владението върху недвижим имот другиму, следва да се приеме, че е последният установява самостоятелна фактическа власт върху целия имот с намерението да придобие собствеността от този момент. И ако до смъртта на лицето, което е предало владението, не е изтекъл предвиденият в чл. 79, ал. 1 ЗС срок, фактът на наследяването не променя обстоятелството, че в предходен момент един от сънаследниците е установил самостоятелна фактическа власт върху имота приживе на наследодателя.
В хипотезите на отблъскване на владението и установяване на ново е необходимо намерението за своене на вещта да достигне до предходния собственик, а не да остане скрито. Съгласно Решение № 291 от 9.08.2010 г. на ВКС по гр. д. № 859/2009 г., II г. о., ГК, за да промени държането във владение, държателят трябва да демонстрира промяна в намерението /interversio possessionis/ за своене на имота, която открито да демонстрира спрямо собственика; в същия смисъл е Решение № 270 от 20.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1162/2009 г., II г. о., ГК, в което е прието, че след като веднъж фактическата власт върху имота е установена като държане, колкото и време да продължи и каквото и да е субективното отношение на държателя, тази фактическа власт не може да доведе до придобиване на собственост по давност и само ако държателят промени намерението си и превърне държането във владение, в негова полза започва да тече придобивна давност, но за да се приеме, че е налице завладяване, е необходимо промяната в намерението фактическата власт да се упражнява вместо другиго изключително за себе си, следва да намери външна проява чрез действия, които недвусмислено да отричат правата на досегашния собственик или владелец, което следва от изискването владението да не е установено по скрит начин; съгласно Решение № 145 от 14.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 627/2010 г., I г. о., ГК, общият принцип на справедливостта изключва скритостта на придобивната давност, защото не могат да се черпят права от поведение по време, когато засегнатият собственик няма възможност /поради неведение/ да се брани; съгласно Решение № 12 от 19.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1840/2013 г., I г. о., ГК, в хипотеза, при която фактическата власт върху недвижим имот е придобита на правно основание /сключен договор за заем за послужване по чл. 243 ЗЗД/ и липсва уведомяване на собственика за промяна на намерението на държателя и трансформирането му в недобросъвестно владение, презумпцията по чл. 69 ЗС не намира приложение.
За пълнота следва да се отбележи, че не може да придобива по давност този, който вече е собственик на един имот, освен ако не се оспорят правата на праводателя по придобивната сделка, тъй като не е възможно да има конкуриращи се основания за собственост, както и не може едно лице да отблъсне владението си /Определение № 14 от 12.01.2016 г. на ВКС по ч. гр. д. № 5952/2015 г., III г. о., ГК, Решение № 182 от 31.07.2017 г. на ВтАС по в. т. д. № 96/2017 г./.
Поддържане на владението и период на владение
Владението по смисъла на чл. 79 ЗС, според трайно установената практика на ВКС, не е задължително да се изразява в непрекъснато осъществяване на фактическо въздействие върху имота /обработване, облагородяване и др./. Фактическата власт може да се упражнява и чрез периодични посещения, стига същите да сочат на намерение имотът да се счита за свой и да не са прекъсвани от действия на трети лица /Решение № 17 от 19.02.2016 г. по гр. д. № 4335/2015 г. на II ГО на ВКС/. След като едно лице веднъж е установило фактическа власт върху недвижим имот, предполага се до доказване на противното, че упражнява тази фактическа власт трайно и непрекъснато, до момента, в който не се установи осъществяване от трето лице на такова действие, което явно и категорично препятства възможността владелецът да упражнява занапред фактическата власт върху имота /Решение № 16 от 7.02.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1246/2019 г., I г. о., ГК, Решение № 330/28.11.2011 г. по гр. д. № 1519/2010 г. на II ГО на ВКС/. Дори и след установяването на фактическа власт, не е необходимо един имот да се ползва постоянно, тъй като, за да е налице постоянно владение е достатъчно владелецът да е в състояние във всеки момент, когато пожелае, да може да реализира владелческата си власт, съобразно предназначението на вещта, без друго лице да е започнало да извършва тези действия и да е лишил владелеца от владението му, като без правно значение е дали в действителност владелецът се е възползвал от владелческата си власт, както и в какъв обем /Решение № 103 от 9.10.2019 г. на ВКС по гр. д. № 307/2019 г., II г. о., ГК, Решение по гр. д. № 503/2.05.2012 г. по гр. д. № 873/2011 г., I г. о. на ВКС/. За пълнота следва да се отбележи, че плащането на данъци за имота, без реално установена фактическа власт не обуславя извод за държане с намерение за своене, и не представлява демонстрация на владение /Решение № 136 от 11.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 280/2008 г., IV г. о., ГК/.
Съгласно чл. 83 ЗС който докаже, че е владял в различни времена, предполага се, че е владял и в промеждутъка, ако не се докаже противното. Веднъж установена фактическа власт върху недвижим имот се предполага, че продължава да бъде упражнявана от владелеца непрекъснато до момента, в който по несъмнен начин не бъде доказано, че е осъществено прекъсване на владението, а оттам и прекъсване на започналата да тече в полза на владелеца придобивна давност. Давността може да се счита прекъсната само ако трето лице е осъществило такова действие, с което е попречило на владелеца да упражнява занапред установената от него фактическа власт върху имота, като тези действия следва да са довели до отстраняването на владелеца от имота за повече от 6 месеца. В този смисъл разпоредбата на чл. 81 ЗС изрично предвижда, че давността се прекъсва с изгубване на владението в продължение на повече от шест месеца. След като едно лице веднъж е установило фактическа власт върху един имот, предполага се до доказване на противното, че упражнява тази фактическа власт трайно и непрекъснато до момента, в който не се установи осъществяване от трето лице на такова действие, което явно и категорично препятствува възможността владелецът да упражнява занапред фактическата власт върху имота или да бъде осъществено такова действие, което има за последица отстраняване на владелеца от имота /Решение № 330 от 28.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1519/2010 г., II г. о., ГК/.
Присъединяване на владение
Съгласно чл. 82 от ЗС владелецът може да присъедини към своето владение и владението на праводателя си. Присъединяването на владението е допустимо само при наличие на правоприемство между двамата владелци: общо правоприемство /при наследяване/ или частно правоприемство /когато вторият владелец получава владението върху определен имот от предходния владелец на правно основание, което е годно да прехвърли собствеността върху имота/.
Когато се присъединява еднородно владение /например когато и праводателят и правоприемникът са добросъвестни владелци или когато и праводателят и правоприемникът са недобросъвестни владелци/, необходимият срок за придобиване на имота по давност е този, предвиден в чл. 79 от ЗС за съответния вид владение: общо 10 г. недобросъвестно владение на праводателя и на правоприемника или общо 5 г. добросъвестно владение на праводателя и на правоприемника.
При разнородно владение /владението на праводателя е недобросъвестно, а на правоприемника е добросъвестно или обратно/, събирането на периодите на владение на праводателя и на правоприемника може да стане само чрез незачитане на добросъвестното владение като такова. Тоест, при присъединяване на разнородно владение необходимият срок за придобиване по давност на недвижим имот е срокът, предвиден за придобиване по давност при недобросъвестно владение – 10 г. /Решение № 33 от 20.03.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1962/2019 г., I г. о., ГК, Решение № 178 от 9.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 7749/2013 г., I г. о., ГК/.
Течение на придобивна давност за имоти частна държавна и общинска собственост
За имотите частна държавна и общинска собственост е имало възможност да се придобият по давност, след като от 01.06.1996 г. отпада забраната за това в чл. 86 ЗС, в редакция ДВ бр. 33/1996 г. в сила от 01.06.1996 г., като остава единствено забраната за придобиване на имоти публична държавна или общинска собственост.
Течението на придобивната давност за имоти частна държавна собственост е спряно с нормата на §1 от ПЗР на ЗС, ДВ, бр. 46 от 2006 г., в сила от 1.06.2006 г., но в последния ден преди изтичане на десетгодишния срок, т. е. считано от 01.06.2006 г. Първоначално давността е била спряна за срок от 7 месеца, а последствие този срок с нови изменение е удължаван до 31 декември 2007 г., 31 декември 2008 г., 31 декември 2011 г., 31 декември 2014 г., 31 декември 2017 г., и най-накрая до 31 декември 2022 г.
С Решение № 3 от 24.02.2022 г. на Конституционния съд по к. д. № 16/2021 г. са обявени за противоконституционни разпоредбите на § 1, ал. 1 от Закона за допълнение на ЗС, обн., ДВ, бр. 46/2006 г., посл. доп., ДВ, бр. 18/2020 г., и на § 2 от Заключителните разпоредби на ЗИД ЗС, ДВ, бр. 7/2018 г. Като последица от обявяването за противоконституционна на нормата на § 2 от Заключителните разпоредби на ЗИД ЗС, ДВ бр. 7/2018 г., с която е придадено обратно действие на продължаване на срока, се приема от Конституционконституционнияия съд, че придобивна давност е текла в периода 31.12.2017 г. до 19.01.2018 г., защото обратното действие на материалния закон не може да засяга вече придобити права /Решение № 50080 от 26.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1814/2021 г., II г. о., ГК, Решение № 50141 от 25.04.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3194/2021 г., I г. о., ГК/. Решението на Конституционния съд е обнародвано на 04.03.2022 г. в бр. 18 на Държавен вестник, кота давността продължава да тече от 08.03.2022 г. насам. Като последица от това, за периода 31.05.2006 г. – 30.12.2017 г. и 20.01.2018 г. – 07.03.2022 г. придобивната давност за имоти частна държавна собственост е спряла да тече по силата на установения от законодателя мораториум. Такава започва да тече с влизане в сила на решението на Конституционния съд на 8.03.2022 г.
Казано накратко, съгласно Решение № 3 от 24.02.2022 г. на Конституционния съд по к. д. № 16/2021 г. за периода до 01.06.2006 г., и от 31.12.2017 г. до 19.01.2018 г. придобивна давност е текла, както и от 08.03.2022 г. насам, за частни държавни или общински имоти.
Прекъсване на придобивната давност
Съгласно чл. 81 от ЗС с изгубване на владението в продължение на повече от шест месеца давността се прекъсва. Освен това, за придобивната давност се прилагат правилата на чл. 113, 115, 116, 117 и 120 от Закона за задълженията и договорите, съгласно чл. 84 от ЗС. Съгласно чл. 116 от ЗЗД давността се прекъсва: а) с признаване на вземането от длъжника; б) с предявяване на иск или възражение или на искане за почване на помирително производство; ако искът или възражението или искането за почване на помирително производство не бъдат уважени, давността не се смята прекъсната; в) с предприемане на действия за принудително изпълнение. В съдебната практика и доктрината няма спорове какво законът има предвид под признаване на вземането, или предявяване на иск с последици прекъсване на придобивната давност.
Прекъсването на давността чрез предявяване на иск за установяване на собствеността или ревандикиране на имота винаги следва да бъде свързвано с действия на носителя на спорното материално право, насочено срещу лицето, което би могло да се позове на погасителната или придобивна давност /Решение № 116 от 24.11.2014 г. по гр. д. № 2592/2014 г. на ІІ г. о. на ВКС/, тъй като последиците на погасителната давност са свързани с бездействие на носителя на правото /Решение № 99/10.05.2013 г. по гр. д. № 681/2012 г. на І г. о. на ВКС/. Отделният владелец може да бъде лишен от владението, респ. владението му да бъде прекъснато чрез предявяване иск за собственост, без да се засяга владението на останалите съвладелци. За всеки един от съвладелците, владението произвежда напълно самостоятелно действие /Решение № 42 от 28.06.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3053/2021 г., II г. о., ГК/.
Признанието може да бъде направено съдебно или извънсъдебно, както и с конклудентни действия. Издаденият документ за собственост на името на дадено лице сам по себе си не води нито до преустановяване на фактическата власт на владелеца върху вещта, нито изключва намерението му да владее за себе си. По аргумент от чл. 116, б. „а“ ЗЗД меродавно за прекъсване на придобивната давност е признанието на владелеца, а не на собственика на вещта. Снабдяването на собственика с нотариален акт не е способ за защита на правото му на собственост. Сам по себе си нотариалният акт не може да отблъсне владението, което друго лице упражнява върху вещта, дори когато е бил доведен до знанието му /Решение № 212 от 13.09.2011 г. на ВКС по гр. д. № 70/2010 г., I г. о., ГК/.
Придобивната давност не може да се счита прекъсната с подаване до прокуратурата на жалба от собственика на имота за връщане на имота на собствениците му /Решение № 115 от 07.11.2018 г. по гр. д. № 3954/2017 г. на І г. о. на ВКС/, с различни покани-устни, писмени, нотариални, с фактически смущения на владението, извършвани от собственика, които не са се изразили в отнемане на владението за повече от 6 месеца /Решение № 130 от 18.11.2019 г. по гр. д. № 1017/2019 г. на ІІ г. о. на ВКС/, предявяването на извънсъдебни претенции от какъвто и да е вид, вкл. когато са довели до скарване /Решение № 83 от 09.10.2020 г. по гр. д. № 3878/2019 г. на І г. о. на ВКС/, фактическите смущения на владението, извършвани от собственика, които не са се изразили в отнемане на владението за повече от шест месеца, не водят до прекъсване на придобивната давност /Решение № 83 от 9.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3878/2019 г., I г. о., ГК/.
Интерес представлява прекъсването на придобивната давност по чл. 116, б. „в“ от ЗЗД, а именно с предприемане на действия за принудително изпълнение. Съдебната практика е изяснила, че налагането на възбрана върху недвижим имот не е пречка трето лице да упражнява владение върху него, защото придобивната давност е оригинерен способ за придобиване правото на собственост и правилата за противопоставимост на сделките след възбраната не се прилага /Определение № 374 от 2.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1666/2020 г., I г. о., ГК, Решение № 292 от 5.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1291/2012 г., IV г. о., ГК/. Това означава, че предприемането на действия по принудително изпълнение като налагането на възбрана не отнемат владението на третото лице, което може да продължи да свои вещта и да я придобие, но налагането на възбрана има друго действие, а именно прекъсването на давността на основание чл. 116, б. „в“ от ЗЗД и започването на течението на нова придобивна давност за владеещия несобственик /в сходен смисъл е Решение № 392 от 10.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 891/2010 г., I г. о., ГК/. Това разбиране следва да се подкреди, доколкото законът не посочва ясно какви действия по принудително изпълнение следва да се извършват, а отговорът на този въпрос се намира в ГПК – това могат да бъдат възбрана, опис, въвод във владение. На следващо място, остава отворен въпросът кое лице следва да предприеме действия по принудително изпълнение – невладеещият собственик, или негови кредитори. Считам, че предприемането на действия и в двата случая следва да прекъсне придобивната давност, а не само погасителната за вземането. Да се приеме, че само собственик може да прекъсне придобивна давност с действия по принудително изпълнение към собствения си имот не намира опора в закона, и такова условие не се съдържа в чл. 116 ЗЗД. Предприемането на действия по принудително изпълнение може да има и при универсалното принудително изпълнение, а именно откриване на производството по несъстоятелност и налагане на общ запор и възбрана върху имуществото на търговеца, като и в този случай може да се приеме, че придобивната давност се прекъсва на осн. чл. 116, б. „в“ от ЗЗД /Решение № 412 от 24.08.2016 г. на ОС – Смолян по ч. т. д. № 140/2014 г./.
Налагането на възбрана може да стане както и от невладеещия собственик, така и от трети лица, насочващи изпълнението си към невладеещия собственик. Цитираното Решение № 392 от 10.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 891/2010 г., I г. о., ГК приема също, че придобивната давност не тече докато трае изпълнението, съгласно чл. 115, б. „ж“ от ЗЗД, съгласно Постановление № 3 от 18.XI.1980 г. по гр. д. № 3/80 г., Пленум на ВС. Това означава, че до отмяната на Постановление № 3 от 18.XI.1980 г. по гр. д. № 3/80 г., Пленум на ВС с ТР № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, съгласно ТР № 3 от 28.03.2023 г. на ВКС по т. д. № 3/2020 г., ОСГТК за имоти, върху които е имало насочено принудително изпълнение, не е можела да тече придобивна давност в полза на трети лица, до 26.06.2015 г., тъй като давността е била спряна, а всички недобросъвестни владелци на такива имоти ще могат да ги придобият на 27.06.2025 г., ако давността не е била прекъсната след 26.06.2015 г.
Ипотекирането на недвижим имот представлява демонстрация на правомощията на собственика, но не представлява нито отнемане на владение, нито прекъсване на придобивна давност, доколкото чл. 116 ЗЗД е императивен и не може да се тълкува разширително /ТР № 3 от 22.04.2019 г. на ВКС по т. д. № 3/2016 г., ОСГТК/. Ипотекирането в същината си е правно, а не фактическо действие, което може по никакъв начин да не засегне владението върху един имот, а в някои случаи дори учредяването на ипотеката става изцяло документално, без каквото и да е физическо присъствие от страна на ипотекарния кредитор или длъжник. В други случаи ипотекирането на имот може да има смущаващи владението действия, но те трябва да бъдат от такъв характер, че да отнемат владението на третото лице, а не само да го безпокоят. Ипотеката обаче ще продължи да действа върху имота, дори да бъде придобит от трето лице по давност, ако същата е вписана преди придобиването от третото лице, като принудително изпълнение върху имота ще може да бъде насочено и след този момент /Решение № 204 от 19.10.2017 г. на ВКС по гр. д. № 4806/2016 г., IV г. о., ГК/.
Иван Николаев, адвокат
