Разпоредбата на чл. 6, ал. 1, т. 4 ЗУЕС забранява на собствениците да извършват в своя самостоятелен обект или в част от него дейности или действия, които създават безпокойство за другите собственици и обитатели, по-голямо от обичайното. Правилото представлява конкретизация на задължението по чл. 50 ЗС (Закона за собствеността), възникващо за собственика на всеки недвижим имот, (Собственикът на недвижим имот не може да извършва такива действия в своя имот, с които се създават пречки за използуването на съседния имот по-големи от обикновените).
Конкретизация на разпоредбата на чл. 6, ал. 1, т. 4 ЗУЕС представлява задължението за спазване на изискванията на съответните нормативни актове относно отглеждането на животни в притежаваните от етажните собственици (чл. 6, ал. 1, т. 6 ЗУЕС). Ограничителните правила във връзка с отглеждането на животни по ЗВМД (Закона за ветеринарномедицинската дейност) и по ЗЗЖ (Закона за защита на животните) имат за своя цел предотвратяването на неправомерното безпокойство, което може да бъде причинено на непосредствените съседи на собствениците на съответните видове животни. Допълнителна регламентация се съдържа в Наредба № 39 от 1.12.2008 г. за условията за отглеждане на животни компаньони, съобразени с техните физиологически и поведенчески особености на МЗХ и в Наредбата за придобиване, притежаване и отглеждане на домашни животни на територията на Столична община (Наредбата). Идентични наредба са приети и в редица други местни общини, поради което ще бъде разглеждана само наредбата за Столична община.
Двата закона използват различни термини за обозначаване на отглежданите животни: домашни любимци – животните, отглеждани с нестопанска цел в дома на човека (§ 1, т. 34 ДР ЗВМД), и животни-компаньони – животните, които се отглеждат в домакинството или от интерес към животното, доколкото става въпрос за домашни животни или опитомени животни от разред месоядни, гризачи, зайцеподобни, папагалови, чинкови, гълъбови и животни от клас Риби (§ 1, т. 9 ДР на ЗЗЖ). Специални правила са въведени относно отглеждането на кучета в сгради в режим на етажна собственост.
Общи правила относно отглеждането на животни са предвидени в чл. 172 ЗВМД и чл. 35 и 36 ЗЗЖ, като Наредбата предвижда и общи принципи при отглеждането на животни. Съгласно чл. 172 ЗВМД собствениците на домашни любимци са длъжни: да вземат мерки животните да не замърсяват обществени места, като почистват мястото след дефекация; да вземат мерки животните да не създават опасност за хора или други животни; да вземат мерки за предотвратяване на нежелано размножаване на животните; при използването им за размножаване да се съобразяват с физиологичните, анатомичните и поведенческите им характеристики и да не допускат застрашаване на тяхното здраве.
Собствениците на животно-компаньон от своя страна са длъжни: да вземат мерки да не допускат животното само да напуска мястото на отглеждане, да навлиза в чужда собственост или на обществени места (чл. 35, ал. 1 ЗЗЖ), както и да осигуряват стерилизацията им, освен ако в случай на възпроизводство са в състояние да отглеждат новородените животни или да ги предоставят на нови собственици (чл. 36, ал. 1 ЗЗЖ).
Собствениците на домашни любимци на територията на Столична община са длъжни да изпълняват предвидените в чл. 2, ал. 2 от Наредбата задължения, като в противен случай, ако задълженията не се спазват, е налице забрана за отглеждане на животното като домашен любимец. Собствениците са длъжни: да му осигуряват необходимите количества храна и вода съобразно неговите физиологични нужди; да му осигуряват необходимото пространство и движение; да осъществяват контрол върху поведението на животното извън дома си; да му осигуряват ветеринарномедицинско обслужване. Другите задължения на собствениците на домашни любимци, съобразно Наредбата на Столична община (чл. 4 и чл. 5), са: да отглеждат животното домашен любимец по начин, изключващ възможността за неконтролиран физически контакт с други лица; да не допускат в непосредствена близост животни, притежаващи естествена или придобита нетърпимост едно към друго; да отглеждат животното домашен любимец при условия, намаляващи до минимум възможността за агресивно поведение на животното; да осигуряват условия и поведение на домашния любимец, ненарушаващи спокойствието на гражданите; да не оставят животното домашен любимец без надзор и да осигурява постоянен и непосредствен контрол върху поведението му на обществени места; да не допускат контакт на потенциално болно, опасно или отровно животно домашен любимец с други животни и хора на обществени места; да не допускат нарушаване на обществения ред от животното домашен любимец на обществени места; да почистват мястото след дефекация на животното домашен любимец на обществени места.
С Наредбата на Столична община изрично е забранено е разхождането на животни на територията на детски площадки (чл. 5, ал. 2, т. 3).
Специални правила за отглеждането на кучета се съдържат както в ЗВМД, така и в ЗЗЖ, включително и в Наредбата за придобиване, притежаване и отглеждане на домашни животни на територията на Столична община. Собствениците на кучета съгласно чл. 173 ЗВМД са длъжни: при извеждането на кучето да носят в себе си ветеринарномедицинския паспорт и да го представят за проверка на общинските и ветеринарномедицинските органи (чл. 173, т. 1 ЗВМД); да представят ветеринарномедицинския паспорт при посещение при ветеринарен лекар (чл. 173, т. 2 ЗВМД); ежегодно да представят кучето за ваксинация срещу бяс (чл.173, т. 3 ЗВМД); когато го отглеждат в затворени помещения, ежедневно да му осигуряват необходимата разходка (чл. 173, т. 4 ЗВМД); когато го отглеждат вързано на открито, да му осигуряват подслон и площ за свободно движение (чл. 173, т. 5 ЗВМД); да предотвратяват всяка проява на необоснована агресия ми кучето, проявена на обществени места и при ситуации, застрашаващи живота или здравето на хора и животни (чл. 35, и 2 ЗЗЖ); да не нарушават спокойствието и хигиенните условия на членовете на етажната собственост (чл. 35, ал. 3 ЗЗЖ).
Собствениците на кучето съгласно чл. 5, ал. 3 от Наредбата за придобиване, притежаване и отглеждане на домашни животни на територията на Столична община са длъжни: да го водят винаги на повод не по-дълъг от 2 метра. Свободно пускане на кучето е разрешено само на специално предвидени за целта места; да водят кучето винаги и навсякъде само на повод и с намордник, ако е агресивно.
Притежаването на куче се регистрира: веднъж при ветеринарен лекар по реда на чл. 174 ЗВМД – при навършване на 6-седмична възраст, и втори път в приложението към книгата на собствениците по чл. 7, ал. 6 ЗУЕС – при придобиването или вземането на животното за отглеждане от етажен собственик или от обитател в сградата. Предметът на регистрацията по чл. 7, ал. 6 ЗУЕС е по-широк от този на чл. 174 ЗВМД. В него се регистрират всички животни (а не само кучетата), обитаващи помещения в сградата в режим на етажни собственост, без значение дали са притежание или само са взети за отглеждане от етажните собственици или на обитателите в сградата. Отглеждането в етажната собственост на животни, подлежащи на извеждане, е свързано и със заплащането на консумативни разходи за всяко животно в размер като за един обитател (чл. 51, ал. 7 ЗУЕС).
На последно място, съгласно чл. 6, ал. 1, б. „и“ от ЗМДТ (Закона за местните данъци и такси) общините събират местни такси за притежаване на куче.
Ограничения за отглеждане на животни съобразно площта
На практика нормативната уредба не въвежда ограничения за броя на домашните животни, но въвежда редица изисквания при отглеждането им, включително и изискуема минимална площ за обитаване. Съгласно чл. 34 от ЗЗЖ не могат да се отглеждат кучета и котки в жилища в сграда – етажна собственост, на площ по-малка от: за куче: от малки породи до 10 кг – 6 кв. м; за средни породи до 25 кг – минимум 8 кв. м; за големи породи над 25 кг – минимум 10 кв. м; за котка – минимум 6 кв. м., като площта се изчислява като обща с хората, живеещи в жилището. Наредба № 39 от 1.12.2008 г. дава конкретни размери при отглеждане на котки и кучета на открито, с поводи или в клетки.
Общото изчисляване на площта, заедно с хората, живеещи в жилището, създава практически проблем, доколкото няма нормативна уредба, която да отговаря на въпроса каква площ е нужна на човек в едно жилище. Така например минималната площ за лишените от свобода в спално помещение е предвидена на 4 кв. м (по-малко от това за котка) – чл. 43, ал. 4 ЗИНЗС. Съгласно Наредба за жилищните нужди на длъжника и членовете на неговото семейство, определяща несеквестируемата жилищна площ, минималната площ за едночленно семейство е 25 кв. м, за двучленно – 40 кв. м, за тричленно – 55 кв. м и т. н., а жилищната площ по наредбата се определя като сбор от площите на помещенията в жилището, предназначени за обитаване – дневни, спални, детски стаи и трапезарии (когато има кухня с място за хранене). Следователно, ако се приемат дадените минимални площи за един длъжник в изпълнително производство, то в едно жилище със светла площ от 50 кв. м могат най-много да живеят двама души с едно малко куче или с една котка, като дори и единият домашен любимец би бил под въпрос, ако сборът на площите за обитаване е по-малък от 50 кв. м (с извадени коридори, бани, тоалетни, кухни без трапезарии, тераси, балкони, лоджии, складове и др.).
Забрана за отглеждане на животни в етажна собственост или в затворен комплект
Общите положения на закона (чл. 6, ал. 1, т. т. 4 и 6 от ЗУЕС, чл. 50 от ЗС) забраняват на собствениците да извършват в своя самостоятелен обект или в част от него дейности или действия, които създават безпокойство за другите собственици и обитатели, по-голямо от обичайното. Подобни ограничения биха били налице ако се установява наднормено шумово замърсяване (причинено от животни – домашни любимци)[1] или замърсяване на общите части от животните, както и ако има нарушение на санитарно-хигиенните изисквания. Ако се установят подобни фактически положения, собствениците, които са засегнати от нарушенията, могат да инициират защита по реда на чл. 109 от ЗС – по исков ред, с искане компетентният съд да задължи собственика на животното да преустанови визираните действия – отглеждането на животни[2].
От друга страна, изконно право на всички собственици е да упражняват своите права – на ползване, владеене и разпореждане със собствеността си в пълен обем. Това включително означава отглеждането на животни, когато това не е забранено изрично от закона (напр. на защитени животински видове). В ЗУЕС, ЗС или действащата нормативна уредба обаче няма норма, която да ограничава етажните собственици да отглеждат домашни любимци със съгласието на своите съседи /Решение № 885 от 14.05.2015 г. на ОС – Пловдив по в. гр. д. № 2424/2014 г./. Тъй като правото на един собственик да отглежда домашни любимци в рамките на недвижимия си имот представлява част от правото му на собственост, пълната забрана за това следва да се разглежда като ограничаването ѝ, или като разпореждане с нея. ЗУЕС предвижда, че Общото събрание на етажната собственост може да приема решения за разпореждане с общите части – с единодушие (100% от ид. ч.), съгласно чл. 17, ал. 2, т. 1 от ЗУЕС. Следователно е възможно по реда на чл. 17, ал. 2, т. 1 от ЗУЕС да се измени Правилника за вътрешния ред на една етажна собственост или затворен комплекс, като се предвиди забрана за отглеждане на определен вид или на всякакви видове животни, но това трябва да стане с единодушие.
Забрана за разходка на животните
Общите части на сградата не могат да бъдат използвани за отглеждането на куче или котка, по общите положения на закона (чл. 6, ал. 1, т. т. 4 и 6 от ЗУЕС, чл. 50 от ЗС), а съгласно Наредбата на Столична община изрично е забранено отглеждането на домашни любимци на открити тераси и балкони в сгради в режим на етажна собственост и в общите и прилежащи части на сградите в режим на етажна собственост без писменото съгласие на живеещите на адреса, удостоверено с протокол от Общото събрание (чл. 4, ал. 2 от Наредбата).
Забраната за разходка на животни в рамките на комплекса или етажната собственост обаче не се приравнява на отглеждането на животните в общите части. Разхождането представлява преминаване през общи части и пространства, поради което като фактическо действие не може да се ограничи нито за собствениците на общи части, нито за техните придружаващи животни. Това би могло да се случи отново с промяна на Правилника с единодушие (100% от ид. ч.), съгласно чл. 17, ал. 2, т. 1 от ЗУЕС. Това се отнася и за тревните площи като общи части – не може неоснователно да се ограничи преминаването през тях, освен ако не се реши с единодушие.
Вън от горното, поради неяснота в закона и празнота в точните компетенции на Общото събрание, подобно решение (за ограничаване на гледането на домашни любимци) може да се подведе под чл. 11, ал. 1, т. 10, б. „и“ от ЗУЕС – Общото събрание приема решение за използване на общите части на сградата и прилежащата й площ при възникнали спорове, както и за спазване на вътрешния ред и санитарно-хигиенните норми. Това решение се взема с обикновено мнозинство и при спадащ кворум – чл. 15 и чл. 17, ал. 3 от ЗУЕС – решенията се приемат с мнозинство, повече от 50 на сто от представените идеални части от общите части на етажната собственост. Това решение обаче, не следва да бъде валидно, поради казаното до тук – за ограничаване на правото на собственост.
Иван Николаев, адвокат
[1] Наднормено шумово замърсяване обаче не може да се установи от регионалната здравна инспекция, тъй като същата не осъществява контрол в жилищните сгради – Решение № 12853 от 20.07.2023 г. на СРС по гр. д. № 59999/2022 г.
[2] Съдебната практика изобилства от подобни случаи – Решение № 12853 от 20.07.2023 г. на СРС по гр. д. № 59999/2022 г., Решение № 14 от 28.02.2024 г. на РС – Дряново по гр. д. № 391/2022 г., Решение № 9074 от 9.08.2022 г. на СРС по гр. д. № 58555/2021 г., Решение № 36 от 18.02.2022 г. на РС – Велинград по гр. д. № 509/2021 г., Решение № 317 от 10.05.2022 г. на РС – Кюстендил по гр. д. № 2272/2021 г. и др.
