Непаричните вноски в капитала на търговските дружества, уредени в чл. чл. 72-73 от ТЗ, наричани също „апорт“ (от френски apport en nature като предметна вноска), са онова първоначално имущество, изразено чрез стойността (цифрова) величина[1], чрез което търговското дружество се формира[2], и образува своя капитал. По правило стойността на капитала може да бъде отразена само в български левове, по аргумент от чл. 3, ал. 1 от ЗСч., както и от чл. 25, ал. 2 от ЗБНБ, определящ българския лев като законно платежно средство, и по арг. от чл. 117, ал. 1, 161, ал. 1 от ТЗ, определящи минималния капитал в левове, т.е. дори при наличието на предметни вноски, същите следва да се оценят в български левове, като по този начин посочената стойност се превръща в капитал на търговското дружество, която величина е публична за всички трети лица.
Търговският закон в чл. 72, ал. 5 поставя едно единствено ограничение в предмета на апортните вноски – те не могат да имат за предмет бъдещ труд или услуги. Това обаче не означава, че вече положен труд или вече извършени услуги не могат да бъде предмет на непарична вноска[3]. Непаричната вноска може да бъде всякакво прехвърлимо имуществено право[4] – вещни права върху движими и недвижими вещи, ограничени вещни права, вземания, прехвърлими участия в други дружества, права върху нематериални блага като патенти за изобретения, полезни модели, марки, промишлени дизайни, ноу-хау[5], права върху налични и безналични ценни книги, като правата могат да бъдат бъдещи, условни, срочни, спорни, погасени по давност, съвкупности, фактически отношения при персоналните дружества и други.
Капитал в чуждестранна валута
Относно непаричните вноски на вземания, интересно е да се отбележи, без да се коментират начините на оценка на вземанията и особеностите на това, че те могат да бъдат не само в български левове, а и в чуждестранна валута[6]. Още по-голям интерес обаче предизвиква въпросът дали е допустимо дружество, регистрирано в България, да има внесен учредителен паричен капитал в чуждестранна валута, който да не бъде представен като непарична вноска.
Така напр. в Решение № 1698 от 10.08.2018 г. на СГС по т. д. № 1069/2018 г. е разглеждан интересен случай, в който на дружество, учредено в Белгия, с внесен паричен капитал в евро, е отказано от длъжностно лице по регистрацията преместване на седалището и пререгистрация в България, не защото капиталът е бил внесен в евро към момента на учредяването му в Белгия, макар и да е преоценен в левова равностойност по фиксирания курс, а защото капиталът в левове е представен с точност до стотинка, а не в цяло число – левове. Поради този първи потвърден отказ, дружеството, желаещо да се премести в България, с първоначален внесен в Белгия капитал от 7 000 €, който отговаря на 13 690.81 лв., е бил увеличен с 309.19 лв., за да достигне кръглото число от 14 000 лв., и е било подадено ново заявление за преместване на седалището и за регистрация в България. Вторият отказ на длъжностното лице по регистрацията също е бил потвърден, тъй като липсвал доклад от проверител на капитала на преобразуващото се белгийско дружество, с Решение № 260399 от 19.11.2020 г. на СГС по т. д. № 1311/2020 г. и с Решение № 203 от 7.04.2021 г. на САС по в. т. д. № 2/2021 г. Третият отказ на длъжностното лице по регистрацията обаче е отменен с Решение № 127 от 21.09.2021 г. на СГС по т. д. № 1458/2021 г., като е указано вписване на заявените обстоятелства и регистрация на дружеството[7] – което към днешна дата е с капитал от 14 000 лв., от които 7 000 евро внесени през 2013 г. в Креди Агрикол клон Страсбург, а 309.19 лв. са внесени в българска сметка на дружеството.
Без да се навлиза в подробности, казусът не е толкова относно отразяването на капитала до стотинка или до цял лев, а относно правната уредба и регламентация на преместване на седалище на търговско дружество от една държава-членка на ЕС в друга, което представлява преобразуване. Съгласно Решение от 12 юли 2012 г. по дело C-378/10, VALE Építési, ECLI:EU:C:2012:440, образувано по преюдициално запитване, членове 49 ДФЕС и 54 ДФЕС се прилагат в случай на трансгранично преучредяване на дружество, т.е. когато учредено в държава членка дружество прехвърли седалището си в друга държава членка, като за тази цел същевременно се заличи вписването му в търговския регистър в държавата членка по произход, собствениците на капитала одобрят акта за учредяване на новото дружество в съответствие с правото на приемащата държава членка и последното посочено дружество подаде молба за вписване в търговския регистър в приемащата държава членка в съответствие с правото на последната /Решение № 553 от 24.10.2018 г. на ОС – Пловдив по т. д. № 730/2018 г./. Възможност за презгранично преобразуване на дружества с ограничена отговорност, регистрирани в съответствие със законодателство на една държава членка, в дружества с ограничена отговорност, регулирани от законодателството на друга държава членка, без необходимост от предварително учредяване и вписване на дружеството правоприемник в държавата членка по местоназначение, изрично е регламентирана с Директива (ЕС) 2019/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 27.11.2019 г., но срокът за транспониране на цитираната директива изтича на 31.01.2023 г., поради което и до приемането на необходимите законови и подзаконови разпоредби за изпълнение на директивата приложимият в Република България нормативен ред за вписване на презгранично преобразуване на дружество с регистрация в друга държава членка в дружество с регистрация в Република България представляват именно разпоредбите на чл. 265г – 265с ТЗ и чл. 56в – 56е от Наредба № 1 от 14.02.2007 г. /Решение № 260399 от 19.11.2020 г. на СГС по т. д. № 1311/2020 г./.
Въпреки тези разяснения, че се касае не за учредяване на дружеството по българското законодателство с капитал в чуждестранна валута, а за преместване и регистрация на чуждестранно дружество с капитал във валута в България, е налице пример за парична вноска в капитала, която не е в български левове. Оттук естествено възниква въпросът дали е възможно капиталът да е внесен във всякаква валута, и по-специално в някой вид криптовалута.
Нематериални активи като предмет на апорт
Тъй като е практически трудно да се изброят всички видове права, които могат да бъдат годен обект на апорт, в доктрината са изброени характеристиките, на които обектите трябва да отговарят[8], а именно имуществено право (с икономическа стойност и подлежащо на оценка), прехвърлимо (да не е изключено от гражданския оборот), да способства за гаранционната функция на капитала (да може да бъде осребрено при индивидуално или универсално принудително изпълнение, може да бъде реализирано на пазара или е годно да служи за обезпечение).
В литературата е застъпено становището[9], че криптовалутите не могат да бъдат предмет на непарична вноска в капитала на търговски дружества, тъй като трудно могат да се докажат собственически права над тях, че същите трудно могат да се оценят, както и че принудително изпълнение върху тях е невъзможно. Считам подобен извод за дълбоко неправилен, най-малкото защото не върху всеки предмет на непаричната вноска може да бъде насочено принудително изпълнение[10] в общ смисъл, като най-добрият пример за това са апортите на „ноу-хау“[11].
В практиката са известни много случаи на апорт на производствен или търговски опит в капиталови търговски дружества и то на значителна стойност, без това по някакъв начин да се е отразило на капиталовата адекватност на дружеството, или на изпълнението на задълженията спрямо кредитори. Така напр. апорт на търговски опит (ноу-хау) за продажба на мастила, химически и съпътстващи продукти за печатарската индустрия, благодарение на които е изградена мрежа от 122 постоянни клиенти, е извършен и оценен на 356 500 лв.[12]. Апорт на ноу-хау за проектен мениджмънт и маркетинг на търговски център пък е извършен и оценен на 1 814 000 лв.[13]. Като особен вид оценимо имуществено право, счетоводно ноу-хау се завежда или по счетоводен стандарт[14] 4 (СС 4) – отчитане на амортизациите, или по СС 38 – нематериални активи[15]. Като предмет на апорт ноу-хау се оценява и осчетоводява като дълготраен нематериален актив, което повдига съответния въпрос за счетоводното третиране на криптовалутите.
Счетоводно третиране на криптовалутите и оценка
Криптовалутите, като нов счетоводен обект, създават не малко затруднения и в счетоводството, и в правото. Счетоводно криптовалутите не отговарят на определението на парични средства и еквиваленти по МСС 7, нито като финансови инструменти по МСС 32. За уеднаквяване на счетоводната практика, Комитетът по разяснения на Международните стандарти за финансово отчитане (КРМСФО) публикува свое становище от 12.06.2019 г., с характер на тълкувателно решение, което се прилага задължително, според което притежаваната криптовалута от предприятията следва да се отчита в съответствие със международен счетоводен стандарт 2 (МСС 2) като материални запаси, ако криптовалутата се държи за продажба в нормалния ход на дейността, или по МСС 38 – нематериални активи[16] (както се третира и ноу-хау), ако се използва като средство за размяна или инвестиционни цели[17].
В тази връзка, безспорно може да се приеме, че криптовалутите са активи с икономическа стойност, подлежащи на оценка. Методът на оценка зависи от приложимия стандарт, като при МСС 2 и МСС 38 първоначалната оценка е цена на придобиване, а последващите варират между по-ниската стойност от придобивна цена и нетна реализируема стойност, справедлива стойност намалена с разходите за продажба, цена на придобиване минус натрупана амортизация и обезценка или справедлива стойност минус натрупана амортизация и обезценка, както и цена на придобиване (покупна цена плюс преки разходи по сделката).
За целите на апорта оценката на криптовалутите следва да бъде извършена по пазарна стойност, като бъдат взети предвид разходите по сделката – прехвърлянето в собственост на дружеството, и бъде взет предвид маржът във вариациите на цената[18]. А пазарната стойност следва да се определи като текущата им цена при последна сделка, която би била платена при същите условия между лица, които не са свързани, по подобие на оценяването на акции, съгласно чл. 5, ал. 1 от Наредба за изискванията към съдържанието на обосновката на цената на акциите на публично дружество. В тази връзка, посочването на по-ниска стойност на вноската от оценката е крайно препоръчително[19], в изпълнение на чл. 72, ал. 3 от ТЗ, тъй като техническото време по изготвяне на оценка, внасяне на документи за регистрация и разглеждането им е достатъчно за големи колебания в цената на криптовалутата, която освен това е обвързана и с цената на щатския долар, като валута, в която те се търгуват. При т. нар. „токен, обезпечен с актив“[20] – стейбълкойнове (напр. Tether: USDT, USD Coin: USDC, TerraUSD: UST) стойността на криптовалутата е обвързана със стойността на американския долар, и същата не варира самостоятелно – една единица криптовалута винаги се разменя за една единица парична валута. При стейбълкойновете пазарната стойност е обвързана с курса на съответната парична валута, и определянето на материалния интерес следва да се извършва чрез превалутиране по борсовите курсове на централните банки, по пазарна стойност.
Прехвърлимост на криптовалутите
Криптовалутите не са законно платежно средство[21], не са регулирани, но същите могат да служат за придобиване на права, по съгласие на страните[22], т.е. могат да представляват договорни платежни средства /в този см. е Решение от 22 октомври 2015 г. по дело C‑264/14 на СЕС, ECLI:EU:C:2015:718/. Важно е да се посочи, че разбирането за правната същност на криптовалутите търпи развитие. Така например, през 2019 г. Европейският орган за ценни книжа и пазари определя, че някои криптоактиви отговарят на условията, за да се считат за финансови инструменти съгласно определението в чл. 4, пар. 1, т. 15 от Директива 2014/65/ЕС на Европейския парламент и на Съвета относно пазарите на финансови инструменти, и като такива се регулират от действащото законодателство, но именно като финансови инструменти[23]. За целите на данъчното законодателство, българските съдилища също определят биткойн като „други прехвърляеми инструменти“ по смисъла на чл. 135, § 1, б. г) от Директива 2006/1/2/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност /Решение № 2047 от 25.11.2019 г. по адм. д. № 1395/2019 г. на Административен съд – Бургас, Решение № от 09.04.2019 г. по адм. д. № 668/2018 г. на Административен съд – Перник/, като се позовават на Консултативния комитет по ДДС, създаден на основание чл. 398 от Директива 2006/112/ЕО, единодушно приел това становище на 101-а сесия от 20.10.2014 г.
В този ред на мисли, възможността за собственост върху дадена криптовалута не се оспорва в българската съдебна практика и в законодателството, а напротив – собствеността върху криптовалута се третира с всички последици от това, включително данъчни. Доколкото не съществува изрична нормативна пречка или забрана за притежание и търговия с дадена криптовалута, същата следва да се счита за прехвърлима, т.е. не е извадена от гражданския оборот, и поради това да отговаря на условието за апорт. Тъй като апортът е деривативен способ за придобиване от дружеството[24], вносителят на криптовалута следва да докаже собствеността върху нея. Собствеността върху дадена криптовалута по правило и с оглед на тяхната природа се доказва с притежанието на частния ключ, посредством който могат да се извършват действия на разпореждане. Естествено, разкриването му крие опасности, поради което то не следва да се извършва напълно. Отделно от това, доказването на собственост върху криптовалута следва да се извършва по всички възможни съпътстващи способи – извлечения от фактури, хешове от транзакции за платени възнаграждения от мини или хешове за направени транзакции от борси, извлечения с история на плащанията в приложения на финтех доставчици на електронни пари, извлечение от борсата, от което да е видно придобиването на криптовалутата, удостоверителни имейли за направения трансфер и други методи на проверка.
Сделките с криптовалути са неформални, и в общия случай имат за предмет родово определени и заместими вещи в широк смисъл. По силата на чл. 73, ал. 2 от ТЗ и чл. 24 от ЗЗД прехвърлянето на правата по апорта става по силата на самия договор (съгласието), без да е необходимо реално предаване на вещите. В конкретния случай прехвърлянето на собствеността върху криптовалутата, предмет на апорта, следва самото постигане на съгласие чрез дружествения договор или устава, съответно чрез възникване на дружеството[25]. Фактическото предаване на криптовалутата може да бъде извършено по всякакъв начин – прехвърляне на частните криптографски ключове по дигитален портфейл, или физическото им предаване на материален носител. Възможно е да бъде извършен борсов трансфер, или трансфер във финтех приложение. Доказването на фактическото предаване следва да бъде извършено с всички видове доказателствени средства.
Гаранционна функция на апортираната криптовалута
Значението на капитала като обезпечение на кредиторите, както и неговата гаранционна функция не се споделят еднозначно. Капиталът има две основни функции – икономическа и юридическа – икономическата се изразява в това, че той е материална база за извършване на дейността на дружеството[26], а юридическата – капиталът е гаранция за кредиторите, че дружеството притежава имущество[27]. Кредиторите са заинтересовани в случай на неизпълнение или несъстоятелност да са налице достатъчно по размер ликвидни активи, от които да се удовлетворят. Липсата на ликвидни активи е пречка за удовлетворяване на кредиторите, колкото и да е голям капиталът[28]. Също така гаранционната функция на капитала не се припокрива с гаранционната функция на имуществото, тъй като третите лица кредитори се удовлетворяват от имуществото, а не от капитала[29]. Отделно, в търговски оборот вече са налице платформи, които приемат като обезпечения залог върху криптовалути и блокчейн активи срещу предоставяне на парични заеми[30], което говори достатъчно за обезпечителната им фукция. Но дори и с това пояснение си струва да се разгледа възможността за индивидуално или универсално принудително изпълнение, насочено спрямо криптовалута.
При принудителното изпълнение откриването на собственост върху криптовалути може да се окаже предизвикателство, тъй като самата им природа в общия случай изключва воденето на регистър за тяхната собственост[31]. Това обаче не е изцяло вярно, доколкото към настоящия момент за всички лица, които по занятие предоставят услуги за обмяна между виртуални валути и признати валути без златно покритие и за доставчиците на портфейли, които предлагат попечителски услуги, ЗМИП въвежда необходимостта от вписване в публичен регистър, съгласно чл. 9а от ЗМИП, при условията на Наредба № Н-9 от 7.08.2020 г., преди започване на дейността (чл. 2, ал. 1 от Наредбата). Това означава, на първо място, че съдебният изпълнител може да изиска информация от всички лица, вписани в публично достъпния регистър[32], относно извършвани сделки или съхранение на криптовалути, в портфейли, администрирани от същите тези лица – тези операции понастоящем не се обхващат от банковата тайна. Чл. 431, ал. 2 от ГПК задължава държавните учреждения, общините, организациите и гражданите да оказват съдействие на съдебния изпълнител, а съгласно ал. 3 от същия член съдебният изпълнител има право на достъп до информация от всички лица, които водят регистри за имущество или разполагат с данни за имущество на длъжника[33]. Същата информация може да бъде изискана и от всяка финтех компания или дружество, предоставящо сходни услуги, даващи възможност за придобиване на криптовалута.
Казаното следва да се приложи и по отношение на синдика, на осн. чл. 658, ал. 1, т. т. 1, 2, 5 и ал. 3 от ТЗ[34], който разполага с дори по-широки правомощия. Синдикът може да проследи и депозирането на средства в борси, на които се търгуват криптовалути, като поиска извлечение от сметките на несъстоятелния длъжник, тъй като синдикът на практика представлява длъжника[35] – има активни представителни функции и материална и процесуална легитимация, и в последствие може да поиска и информация от съответните борси за наличие на криптовалути или други средства. Още повече, синдикът има международно призната компетентност в целия Европейски съюз по силата на чл. 21 от Регламент (ЕС) 2015/848 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2015 г. относно производството по несъстоятелност[36], и може да иска съдействие и от дружества извън територията на страната.
Запорът на криптовалутата съответно може да бъде извършен чрез забрана на достъпа до дигиталния му портфейл, в който същата се съхранява – запорът се налага със съобщаването му на длъжника и третото лице, съхраняващо я, и посочване на вещта, която за запорира – арг. от чл. 450 ГПК във вр. с чл. 507, ал. 2 и ал. 3 от ГПК[37]. Достъпът следва фактически да се забрани от лицето, предоставящо услугата на съхранение или за търговия, под страх от отговорност при неизпълнение на запорното съобщение, ако това технически е възможно. Отделно от това, запорът действа със съобщаването му на длъжника, който от момента на налагане на запора длъжникът се лишава от правото да се разпорежда с вземането или с вещта и не може под страх от наказателна отговорност да изменя, поврежда или унищожава вещта (чл. 451, ал. 1 от ГПК).
Описът на криптовалутата също не следва да поражда особено затруднение, доколкото е достатъчно посочването на вида ѝ, както и на публичния ключ и адрес на портфейл, в който се съхранява същата – без по никакъв начин да се разкрива частния ключ, с който същата се прехвърля. Самото ѝ изземване може да бъде на физически носител, може и да бъде чрез трансфер по портфейл на съдебния изпълнител, за което да бъде съставен протокол по чл. 434, ал. 2 от ГПК, или същото да бъде посочено в протокола за опис.
Тук следва да бъде отворена скобата, че създаването на пречки за съдебния изпълнител да осъществи правомощията си по чл. 431, ал. 2 и 3 от ГПК, както неоказването му на съдействие от длъжника и от третите лица може да бъде престъпление по чл. 275, ал. 1 от НК, като по посочения състав има достатъчно много примери от практиката /Решение № 3059 от 7.11.2012 г. на РС – Варна по а. н. д. № 2435/2012 г., Решение № 170 от 6.03.2014 г. на РС – Пазарджик по а. н. д. № 2338/2013 г., Решение № 139 от 1.02.2010 г. на РС – Пловдив по н. а. х. д. № 5392/2009 г. и др./. Следователно, отказът за съдействие от трети лица, доставчици на услуги, свързани с криптовалути и портфейли, може да има сериозни последици.
Самата продан на криптовалути, според мен, следва да бъде извършена по реда на публичната продан на недвижим имот, което е задължително ако съвкупната стойност на криптовалутата е над 5 000 лв., съгласно чл. 474, ал. 5 от ГПК. Макар и да се предвижда възможността за борсова продажба, законът далеч не визира децентрализирани криптоборси в чл. 474, ал. 3 и ал. 4 от ГПК, поради което тази възможност следва да се отхвърли. Съдебната практика също възприема възможността за продажба на движими вещи със стойност под 5 000 лв. по реда на публичната продан на недвижими имоти, тъй като това е най-строгият вид търг с най-големи гаранции за постигане на висока цена /Решение № 125 от 2.03.2012 г. на ОС – Велико Търново по гр. д. № 224/2012 г., Решение № 263171 от 17.05.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 3609/2020 г. – в последния казус са продавани златни монети/. Няма пречка и да се извърши друг вид продажба в производството по несъстоятелност, ако събранието на кредиторите е решило това – чл. 717 от ТЗ.
След извършване на публичната продан, органът по изпълнението трябва да извърши предаването на частния ключ на криптовалутата. От този момент насетне купувачът следва да избере дали да го запази, или да го промени, или веднага да се разпореди с криптовалутата.
Това кратко изложение няма претенции за изчерпателност, а само да подскаже, че дори и в действащото българското законодателство има механизми за извършване на принудително изпълнение върху криптовалути, което е още един аргумент в полза на възможността за апортирането им. Практическите затруднения по откриването и изземването на ключовете и портфейлите могат да се окажат непреодолими (но такива може настъпят при всички движими и недвижими вещо), което не означава, че правото ни изобщо е неприложимо към осребряването на подобни активи, ако такива все пак бъдат открити у длъжник, към настоящия момент. В САЩ например подобни търгове на иззети криптовалути се извършват от години[38]. Такива се провеждат успешно и в Германия[39].
Швейцарският опит
Първият успешен опит за учредяване на търговско дружество с непарична вноска от криптовалута – биткойн, датира още от 2018 г. в Швейцария, с компанията SwissCrypOne GmbH[40], ЕИК: CHE-490.918.641, която е учредена с капитал 20 000 швейцарски франка, внесени чрез непарична вноска от 3.6875 биткойна. Към днешна дата подобни дружества са десетки, а може би и стотици, а поради засиления интерес към подобна възможност за учредяване на дружество с криптовалута властите в кантон Цуг публикуват нарочна листовка, обясняваща основните изисквания за регистрация на дружество с непарична вноска в криптовалута[41]. Краткият прочит швейцарското законодателство в тази връзка е любопитен, и показва значителни сходства с българското законодателство.
Съгласно чл. 633 от Швейцарския федерален кодекс на задълженията (КЗ) (в сила от 01.01.1912 г., посл. изм. от 01.01.2022 г.) паричните вноски от учредителния капитал на търговско дружество трябва да бъдат депозирани в институция, предмет на Федералния закон от 8 ноември 1934 г. за банките и спестовните банки за изключително използване на компанията, като институцията може да отпусне парите само когато дружеството е вписано в търговския регистър. Предметните вноски, съгласно чл. 634 от КЗ, отговарят на изискването за вноски само когато: 1. са направени въз основа на споразумение за апортна вноска, извършено в писмен вид като публичен акт; 2. при вписване в търговския регистър дружеството придобива незабавно собственост и право да се разпорежда с тях или безусловно право да ги вписва в имотния регистър; 3. наличен е учредителен доклад с потвърждение от одита.
Съдебната практика в Швейцария приема[42], че активът, който е предмет на апортна вноска, следва да бъде „капитален“ (aktivierbar), т.е. имущество със стойност, наличен (verfügbar), прехвърлим (übertragbar) и продаваем (verwertbar)[43]. Активите, съгласно чл. 959, ал. 2 от КЗ са капитални, ако могат да бъдат включени в баланса – те трябва да бъдат записани в баланса като активи, ако поради минали събития те могат да бъдат продадени, е вероятен паричен поток, и тяхната стойност може да бъде надеждно оценена. Други активи не могат да се вписват в баланса. Прехвърлимостта, на следващо място, се свърза с липсата на договорни или регулаторни ограничения, напр. забрани. Ако една криптовалута е установена на пазара, и с нея не се свързват незаконни дейности, същата се счита за прехвърлим актив. Наличността на актива или криптовалутата, като условие на осн. чл. 634, т. 2 от КЗ, се свързва с възможността дружеството да придобие частния ключ на криптовалутата и да направи трансфер. Активът е продаваем ако може да бъде прехвърлен по законен начин на трето лице, и съществува поне ограничен пазар за това (beschränkter Markt). От гледна точка на криптовалутите такъв пазар е налице, ако обемите на дневна търговия са значителни. Швейцарската практика на кантоните (федералните щати) показва, че някои от отделните търговски регистри проверяват списъка[44] с криптовалути и колкото в по-предна позиция се намира тя, толкова по-вероятно е да бъде приет апортът.
Допълнителни изисквания са дружественият договор или учредителният акт да отразяват предметната вноска (чл. 628, ал. 2 от КЗ), писмен уставен отчет, в който е отразено естеството и състоянието на апортните вноски или придобиванията в натура и уместността на тяхната оценка или отчет при увеличение на капитала (чл. 652е от КЗ), както и отчетът да бъде проверен и потвърден от одитор (чл. чл. 635a или 652f от КЗ). Апортната вноска може да бъде направена при представено споразумение от правещият вноската, със нейното пълно описание (доколкото е възможно), вид и размер, съгласно чл. 634, т. 1 от КЗ.
Вместо заключение
Криптовалутите като актив имат все по-нарастващо значение и приложение в икономиката. Необходимостта от правното им урегулиране се засилва, но това не означава, че те изобщо са извадени от правото, или че не се вписват в нито една рамка. Законът за собствеността, обнародван през 1951 г., казва, че енергията е движима вещ. Но електрическият ток още от края на XIX век се превръща в движещата сила на втората индустриална революция, а липсата на адекватна нормативна уредба спрямо преноса на енергия е била предмет на публикации[45] дори години след построяването на първите електрически централи в страната. Като производни на енергията, необходима за изчислителната мощност, която ги поддържа, криптовалутите са в основата на своеобразна финансова и технологична революция, която обаче в България сякаш продължава да бъде незабелязана, а и още по-лошо – отричана. Можем да се надяваме, че няма да ни подмине напълно.
Иван Николаев, адвокат
[1] Герджиков, О. Коментар на ТЗ. Книга втора. София, „Софи-Р“, 2000, с. 379.
[2] Калайджиев, А. Търговски дружества. Персонални дружества. Дружество с ограничена отговорност. София, „Сиби“, 2014, с. 70. Калайджиев, А. Търговци. София, „Сиби“, 2021, с. 160.
[3] Голева, П. Търговско право. Книга първа. София, „Фенея“, 2009, с. 151. Голева, П. Търговско право обща част. София, „Апис“, 2014, с. 191.
[4] Подробно – Калайджиев, А. Търговски дружества. Персонални дружества. Дружество с ограничена отговорност. София, „Сиби“, 2014, с. 75. Калайджиев, А. Търговци. София, „Сиби“, 2021, с. 165.
[5] Герджиков, О. Коментар на ТЗ. Книга първа. София, „Софи-Р“, 2007, с. 390
[6] Вж. напр. „РейСат България“ ЕООД, ЕИК 121447219, „ЮРОФИЙЛДС БГ“ ЕООД, ЕИК 160064909, и др.
[7] „ИНТЕА ФР“ ЕООД, ЕИК 206694003.
[8] Добро обобщение на гледищата в литературата е направено от Петров, А. Апортът. София, „Сиела“, 2018, с. 85 и сл.
[9] Петров, А. Апортът. София, „Сиела“, 2018, с. 147.
[10] Авторът има предвид извършване на публична продан, като de jure това не е невъзможно, напр. в производството по несъстоятелност при дадено разрешение от съда.
[11] Това право няма нарочна уредба и правна защита, понеже за него не се издава патент или друг документ за закрива – Герджиков, О. Коментар на ТЗ. Книга първа. София, „Софи-Р“, 2007, с. 390.
[12] „СЪН КЕМИКЪЛ ПЪБЛИКЕЙШЪН БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК 201841403.
[13] „СТРАНД БУРГАС“ ООД, ЕИК 175128082.
[14] Национални счетоводни стандарти, приложение към ПМС № 46 от 21.03.2005 г., изм., бр. 15 от 19.02.2019 г.
[15] Свраков, А. Счетоводство, 2021. София, ИК „Труд и право“, 2021, с. 266.
[16] Брезоева, Б. Счетоводство, 2021. София, ИК „Труд и право“, 2021, с. 301.
[17] Брезоева, Б. Счетоводно третиране на криптовалутата по реда на МСС. Счетоводство, данъци и право, кн. 08, ИК „Труд и право“, 2021, с. 18.
[18] Например валутата се оцени с 5% под актуалната пазарна стойност.
[19] Краен пример за това би било оценяването на една единица биткойн (BTC), който към момента на писането на изложението се търгува за над 39 000 щатски долара, при курс на долара от 1.79648 лв., което е равностойно на 53 894.40 лв., на напр. 30 000 долара, а като стойност на непарична вноска да бъде записана 10 000 лв., или дори минимумът от 2 лв. за ООД. Така към момента на регистрация на дружеството ще е сигурно, че размерът на вноската е по-нисък от оценката.
[20] По см. на предложението за Регламент на Европейския парламент и на Съвета относно пазарите на криптоактиви и за изменение на Директива (ЕС) 2019/1937 (MiCA).
[21] Подробно по въпроса – Цветанова-Минчева, А. Платежно средство ли е виртуалната валута биткойн според Закона за платежните услуги и платежните системи? Електронно издание „Предизвикай правото!“, 2018 – https://www.challengingthelaw.com/informacionno-pravo/platejno-sredstvo-li-e-bitcoin/
[22] Съгласно писмо изх. № БНБ – 108809/19.09.2014 г. на подуправителя на Българска народна банка виртуалната валута „биткойн“ не представлява законно платежно средство.
[23] Становище на Европейския орган за ценни книжа и пазари от 9 януари 2019 г. до Комисията относно първоначалното предлагане на монети и криптоактиви.
[24] Колев, Н. Търговски дружества. София, ИК „Труд и право“, 2021, с. 110.
[25] Калайджиев, А. Търговски дружества. Персонални дружества. Дружество с ограничена отговорност. София, „Сиби“, 2014, с. 70. Калайджиев, А. Търговци. София, „Сиби“, 2021, с. 89. Калайджиев, А. Търговци. София, „Сиби“, 2021, с. 180.
[26] Криптовалутите като договорно платежно средство могат да се използват за търговска дейност, но и за търговия с други криптоактиви, при по-ниски такси за транзакции от традиционното плащане в пари.
[27] Стефанов, Г. Търговско право. Велико Търново, „Абагар“, 2001, с. 45.
[28] Калайджиев, А. Търговски дружества. Персонални дружества. Дружество с ограничена отговорност. София, „Сиби“, 2014, с. 71. Калайджиев, А. Търговци. София, „Сиби“, 2021, с. 163.
[29] Герджиков, О. Капиталови търговски дружества. София, ИК „Труд и право“, 2011, с. 51.
[30] Решение № 7125 от 9.12.2020 г. на АдмС – София по адм. д. № 6656/2020 г.
[31] Ако обаче е известен адрес, на който дадено лице получава криптовалути и от който изпраща такива, могат да се видят всички транзакции, които той е получил и извършил, ако структурата на самата криптовалута позволява това – https://www.blockchain.com
[32] https://nra.bg/wps/portal/nra/registers-i-spisuci
[33] Попова, В. Българско гражданско процесуално право. София, „Сиела“, 2020, с. 1044.
[34] Правото да се получава съдействие – вж. Маданска, Н. Синдикът в производството по несъстоятелност по Търговския закон. София, „Сиела“, 2016, с. 200.
[35] Маданска, Н. Синдикът в производството по несъстоятелност по Търговския закон. София, „Сиела“, 2016, с. 264 сл.
[36] Вж. Драгиев, Д. Предизвикай: Несъстоятелността!. София, „Сиела“, 2018, с. 338.
[37] Вж. Обретенова, О. Граждански процесуален кодекс. София, ИК „Труд и право“, 2017, с. 1286 и 1384 и сл.
[38] https://www.usmarshals.gov/assets/2018/bitcoinauction/
[39] https://www.justiz-auktion.de/1-Bitcoin-147503
[40] Партидата на дружеството в търговския регистър на кантон Цуг е свободно достъпен на адрес https://www.zefix.ch/en/search/entity/list/firm/1341217.
[41] https://www.zg.ch/behoerden/volkswirtschaftsdirektion/handelsregisteramt/merkblaetter/informationen-zur-anmeldung/Merkblatt%20ueber%20Liberierung%20mit%20Kryptowaehrungen.pdf/download.
[42] Siffert, R., Petrović, S., Jakšić, T. Payment of the Capital Contribution of a Company Limited by Shares in a Cryptocurrency, Zagreb, 2019.
[43] Директива на Швейцарския федерален търговски регистър от 15 август 2001 г., пар. 3 и 4.
[44] www.coinmarketcap.com
[45] Цонев, T. Нуждата от законодателство по електричеството у нас. Списание на Българското инженерно-архитектурно дружество. ХIХ, 1914, бр. 33, с. 259.
