Въпросът за приложимостта на криптовалутите набира популярност, успоредно с повишаването на тяхната стойност. Изначално създадени, за да бъдат „свободни“ от всякаква форма и метод на регулиране, криптовалутите имат за цел да бъдат бърз и непроследим заместител на парите. Въпреки обаче, че криптовалутите не са законно платежно средство[1], не са регулирани и не подлежат на „контрол“, същите могат да служат за придобиване на права, включително вещни, по съгласие на страните[2], т.е. могат да представляват договорни платежни средства /в този см. е Решение от 22 октомври 2015 г. по дело C‑264/14 на СЕС/. В този случай обаче, когато една криптовалута служи за придобиване на права, изниква въпросът за вида на договора, и съответно за правилата, които се прилагат за този тип сделки.
При придобиване на права срещу криптовалута следва да се прилагат правилата за договорите за замяна[3], а не за покупко-продажба, макар и разликата между двата вида договора да не е толкова съществена[4], доколкото съгласно чл. 223 от ЗЗД правилата за продажбата се прилагат съответно и при замяната[5]. При договорите за замяна се приема, че и двете страни-заменители едновременно са продавач и купувач, т.е. в настоящия случай – продавач на имот и купувач на криптовалута и обратно.
Такси и данъци по сделката и материален интерес
Основният практически проблем, пред който се изправят всички страни и участници в сделката, е определянето на стойността на разменяните блага, от които следва да се изчислят нотариалните такси, местният данък и такса за вписване на нотариалния акт. Проблемът се състои не толкова в определяне на стойността на недвижимия имот, а в преценката дали насрещната престация в криптовалута е с по-висока стойност, и съответно дали същата следва да се вземе предвид при изчисляване на таксите и данъците, съгласно чл. 96, ал. 1, т. 2 от ЗННД и чл. 45, ал. 1 от ЗМДТ.
В чл. 96, ал. 1, т. 2 от ЗННД е посочено, че при прехвърляне и удостоверяване на право на собственост върху вещи удостоверяваният материален интерес е пазарната цена на по-скъпата вещ – при замяна. На следващо място, законът регламентира и особено случаи, напр. ал. 3 на чл. 97 от ЗННД казва, че при възмездни сделки удостоверяваният материален интерес е договорната цена, ако е по-висока от определената по някой от останалите начини – т.е. от пазарната стойност. Законът допълнително определя в § 2 от ДР на ЗННД, че пазарната цена се определя според цената, която би могла да се получи при обичайните пазарни отношения, като се вземат предвид естеството на предмета и всички фактори, които влияят върху цената при продажба, съответно при отдаване под наем. Оценката се определя по реда на чл. 33 от Закона за местните данъци и такси. Чл. 33 от ЗМДТ в относимата си част съответно регламентира, че имуществото се определя и оценява в левове към момента на сделката по пазарна стойност – чл. 33, ал. 1, т. 5 от ЗМДТ, а в § 1, т. 5 от ДР на ЗМДТ съответно се разкрива какво е пазарна стойност – цената без начислените данъци и такси, която би била платена при същите условия за подобен недвижим имот или друга вещ между лица, които не са свързани. В пазарната стойност не се включва сумата на отстъпката или намалението. Следователно при определянето на материалния интерес законодателството допуска две възможности – определяне на пазарна стойност на криптовалутата, или посочване на договорна цена.
Пазарна стойност на криптовалутата
Определянето на пазарната стойност на криптовалутите обаче може да не е толкова лесно, колкото на пръв поглед изглежда. Това произтича от волатилността им, наблюдавана през годините, като някои криптовалути могат да изменят стойността си в пъти в рамките на часове, поради непрекъснатата и денонощна борсова търговия.
Сравнение може да се направи с оценяването на акциите на публично търгувано дружество (чиято стойност теоретично се изменя всяка секунда, докато борсата е отворена), когато същите се оценяват за целите на сделки, съгласно Наредба за изискванията към съдържанието на обосновката на цената на акциите на публично дружество, включително към прилагането на оценъчни методи. В Наредбата е посочено (чл. 5, ал. 1), че справедливата цена на акциите се основава на тяхната текуща цена (при последна сделка) на регулиран пазар, когато акциите на дружеството се търгуват на международно признати и ликвидни пазари на ценни книжа, включени в списък, одобрен от Държавната комисия по ценните книжа. Чл. 6 от Наредбата, на следващо място, определя, че справедливата цена на акциите, които не се търгуват активно на регулиран пазар на ценни книжа, се определя чрез следните оценъчни методи: 1. метод на дисконтираните нетни парични потоци; 2. метод на нетната балансова стойност на активите, и 3. метод на съотношението цена/печалба на дружества – аналози.
Въпреки очевидната неприложимост на посочената Наредба, тъй като към настоящия момент криптовалутите се търгуват на децентрализирани борси, които по никакъв начин не покриват изискванията, за да могат да се квалифицират като регулирани пазари[6], може да се приеме, като се вземат предвид и изискванията за ЗННД и ЗМДТ, че начинът за определяне на материалният интерес при сделки с криптовалути е съобразно текущата им цена при последна сделка, която би била платена при същите условия между лица, които не са свързани (§ 1, т. 5 от ДР на ЗМДТ).
Правнотехнически, това означава, че едва след транзакцията на криптовалутата ще следва да се установи каква е стойността на активите към момента на прехвърлянето им, при конвертирането им в български лева по цената към момента на операцията. Някои видове криптовалути и техните поддържащи системи позволяват запис на пазарната стойност на всяка една транзакция в друг вид валута или криптовалута, като по този начин се избягва всякакво съмнение за стойността на преводите. Този вариант обаче би могъл да създаде известни затруднения, доколкото практически всички криптовалути се търгуват в американски долари, което означава че ще се извършват най-малко две „превалутирания“ – първо от криптовалута в долар, а след това от долар в лев.
Това неудобство практически може да бъде преодоляно при определянето на криптовалутата, която следва да се плати по нотариалния акт, като стойност в български левове, след което независимо от промяната в курса ѝ, да следва да се плати съответния размер от криптовалута, която отговаря на определената левова стойност към момента на плащането.
Казаното важи само относно криптовалутите, чиято стойност не е обвързана с друга валута. При т. нар. „токен, обезпечен с актив“[7] – стейбълкойнове (напр. Tether: USDT, USD Coin: USDC, TerraUSD: UST) стойността на криптовалутата е обвързана със стойността на американския долар, и същата не варира самостоятелно – една единица криптовалута винаги се разменя за една единица парична валута. При стейбълкойновете пазарната стойност е обвързана с курса на съответната парична валута, и определянето на материалния интерес следва да се извършва чрез превалутиране по борсовите курсове на централните банки, по пазарна стойност, без да се определя договорна стойност. При този тип предмет на размяна практическите проблеми на нотариалното производство следва да бъдат по-скоро формалности.
Договорна цена и еквивалентност на престациите
Другата възможност за определяне на материалния интерес по сделката е при посочване на договорна цена, т.е. стойността на имуществото да бъде посочено от страните – цена на прехвърляния недвижим имот, и/или цена на криптовалута, независимо от нейната пазарна стойност. В литературата се разглеждат случаите на „оценена замяна“, която не зависи от пазарната стойност на престациите, а единствено от стойността, която страните предават на престациите, предмет на договора за замяна, към момента на сключването му[8]. Тук възниква обаче въпросът дали свободата при определяне на стойността на имуществата, подлежащи на размяна, е абсолютна, или търпи някакви ограничения, с оглед принципа за еквивалентност на престациите. При договорите за замяна това правило за равностойност на престациите е по-скоро изключение[9].
Безспорно е, че напр. са напълно допустими сделки с недвижими имоти, при които продажната цена е по-ниска от данъчната им оценка /Решение № 452 от 25.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4277/2008 г., IV г. о., ГК/. В същото време понятието „добри нрави“, съгласно чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, предполага известна еквивалентност на насрещните престации и при тяхното явно несъответствие се прави извод за нарушение, водещо до нищожност на сделката. Тази неравностойност би следвало да е такава, че практически да е сведена до липса на престация.
Като пример от съдебната практика за крайна неравностойност на престациите може да бъде посочено Решение № 287 от 5.12.2018 г. на ВнАС по в. т. д. № 388/2018 г., с което съдът е обявил за нищожна сделка за замяна на недвижими имоти срещу акции. Приел е, че прехвърлянето на имот със стойност от 421 860 лв. срещу акции със стойност от 22 278 лв., и друго прехвърляне на имот със стойност от 68 500 лв. срещу акции със стойност от 4 631 лв., са нищожни сделки, поради нееквивалентност на престациите – разлика от 10 до 20 пъти в цената на заменяното имущество. В Решение № 615 от 15.10.2010 г. на ВКС по гр.д. №1208/2009 г. на ІІІ Г.О. на ВКС например е прието, че нищожност има поради 12 пъти по-ниската цена от пазарната, а в Решение 119 от 22.03.2011 г. по гр.д. № 485 по описа за 2010 г. на І Г.О. на ВКС – при 28 пъти по-ниска цена.
В този ред на мисли, за практическото избягване на неудобствата от определяне на пазарна стойност на разменяната криптовалута срещу недвижим имот, страните могат да посочат приблизителна стойност на криптовалутата, в разумни граници на разликата с действителната пазарна стойност към момента на трансфера или към момента на изповядване на сделката, която те възприемат като справедлива за насрещното прехвърляне на собствеността. Същата тази договорна стойност на криптовалутата, определена от страните по сделката, следва обаче да бъде по-високата от пазарната стойност на криптовалутата, за да може да се приеме за материален интерес по сделката, съгласно чл. 97, ал. 3 от ЗННД, освен ако разбира се, интересът по сделката се определя от стойността на имота, като по-висока.
Доказване на плащането
Няма спор в литературата[10] и в практиката[11], че по силата на чл. 24 от ЗЗД, във вр. с чл. 183 ЗЗД вр. чл. чл. 222-223 ЗЗД, договорът за покупко-продажба, съответно за замяна, е консенсуален[12], и че прехвърлянето на правата става по силата на самия договор (съгласието), без да е необходимо реално предаване на вещите. Самото предаване е задължение на всяка от страните, чиято липса представлява неизпълнение на договора, но не влияе на действителността му, а само относно отговорността за неизпълнение. Казаното е важно, доколкото доказването на транзакции с криптовалути от една страна може да бъде лесно, ако инфраструктурата поддържа такава възможност[13], но от друга – може да бъде непроследимо и недоказуемо.
За целите на нотариалното изповядване би било достатъчно получателят на криптовалутата да потвърди и декларира, че е получил същата по посочен от него адрес (дигитален портфейл), или по друг начин (реално предаване на физически носител, съдържащ съответните ключове). Не е необходимо реално да се представят доказателства пред нотариуса за извършване на трансфер на криптовалута, доколкото както беше посочено договорът е консесуален и за сключването му е необходимо единствено съгласие, а на следващо място плащането в криптовалута не е обхванато напр. от Закона за ограничаване на плащанията в брой. Не е необходимо и получателят на криптовалутата да е титуляр на дигиталния портфейл, по който същата ще бъде получена, ако той самият е посочил адреса за получаване, тъй като плащането ще бъде извършено добросъвестно на лице, по отношение на което да има недвусмислени обстоятелства, сочещи овластяването му, съгласно чл. 75, ал. 2, предл. 1 от ЗЗД /Решение № 237 от 11.01.2019 г. на ВКС по т. д. № 2687/2017 г., I т. о., ТК, Решение № 15 от 4.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1575/2009 г., IV г. о., ГК, Решение № 487 от 17.06.2004 г. на ВКС по гр. д. № 1792/2003 г., ТК/.
Извършване на проверка по ЗМИП
При договорите, включително замяната, които надвишават определени стойности на прехвърлянето имущество, е задължително извършването на съответните (комплексни) проверки, съгласно чл. 11 от ЗМИП. Тези проверки обаче в случая биха се ограничили до изясняване на произхода на съответната криптовалута, което би се доказало с извлечения от фактури, хешове от транзакции за платени възнаграждения от мини или хешове за направени транзакции от борси, извлечения с история на плащанията в приложения на финтек доставчици на електронни пари, извлечение от борсата, от което да е видно придобиването на криптовалутата, удостоверителни имейли за направения трансфер и други методи на проверка, или съответно при съчетаване и с проверка на произхода средствата за придобиване не съответната криптовалута.
Трудностите при доказването на произхода и принадлежността на криптовалутата обаче не следва да бъдат единствено основание за отказ от сделка от страна на нотариуса, освен ако съвкупните обстоятелства водят само до този избор. ЗМИП в чл. 72, ал. 1, изрично регламентира, че при подаден сигнал по съмнения за изпиране на пари лицата са длъжни да забавят операцията, а само ако не може да бъде извършена комплексна проверка по чл. 10, т. 1 – 4 от ЗМИП, то задълженото да извърши проверката лице (нотариусът) следва да откаже извършване на сделката – чл. 17, ал. 1 от ЗМИП. Би следвало на подобни случаи да не се гледа с презумпцията, че се укрива произход на средства, а да се вземат предвид обстоятелствата, че самите криптовалути са проектирани да бъдат в известна степен непроследими и анонимизирани. А подобни типове сделки – закупуване на недвижими имоти срещу криптовалута, на практика биха изсветлили притежанието на този тип разменно средство, поради формалността на нотариалното производство и съпътстващите го проверки, което следва само да окуражава органите с публична власт да толерират извършването им.
Иван Николаев, адвокат
[1] Подробно по въпроса – Цветанова-Минчева, А. Платежно средство ли е виртуалната валута биткойн според Закона за платежните услуги и платежните системи? Електронно издание „Предизвикай правото!“, 2018 – https://www.challengingthelaw.com/informacionno-pravo/platejno-sredstvo-li-e-bitcoin/
[2] Съгласно писмо изх. № БНБ – 108809/19.09.2014 г. на подуправителя на Българска народна банка виртуалната валута „биткойн“ не представлява законно платежно средство.
[3] Допустимо е да се говори за замяна на пари и монети, когато същите са индивидуално определени, или например с нумизматична стойност, или когато се говори за чужда валута, която е особен вид стока, и едва тогава „пари“ в широк смисъл – Панайотова-Чалъкова, А. Замяната и българското гражданско право. София, „Фенея“, 2013, с. 61 и 62.
[4] Панайотова-Чалъкова, А. Замяната и българското гражданско право. София, „Фенея“, 2013, с. 74.
[5] Една интересна разлика е, че съгласно чл. 45, ал. 1 от ЗМДТ данъкът за придобиване на имущество при договорите за замяна се заплаща от лицето, което придобива имуществото с по-висока стойност, освен ако е уговорено друго.
[6] ЗППЦК, чл. 152, ал. 1 и ал. 2 гласят, че регулиран пазар е многостранна система, организирана и/или управлявана от пазарен оператор, която среща или съдейства за срещането на интересите за покупка и продажба на финансови инструменти на множество трети страни чрез системата и в съответствие с нейните недискреционни правила по начин, резултатът от който е сключването на договор във връзка с финансовите инструменти, допуснати до търговия съгласно нейните правила и/или системи, лицензирана и функционираща редовно в съответствие с изискванията на този закон и актовете по прилагането му. Регулиран пазар е и всяка многостранна система, която е лицензирана и функционира като регулиран пазар в съответствие с изискванията на Директива 2014/65/ЕС (MiFID II).
[7] По см. на предложението за Регламент на Европейския парламент и на Съвета относно пазарите на криптоактиви и за изменение на Директива (ЕС) 2019/1937 (MiCA).
[8] Панайотова-Чалъкова, А. Замяната и българското гражданско право. София, „Фенея“, 2013, с. 76.
[9] Тенева, Л., Николова, Н. Наръчник по нотариална дейност. София, „Фенея“, 2008, с. 144.
[10] Брайков, В. Договорът за продажба. София, „Сиби“, 2014, с. 47.
[11] Напр. Решение № 309 от 9.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 719/2008 г., III г. о., ГК, Решение № 649 от 23.X.1995 г. по гр. д. № 345/95 г., 5-членен с-в.
[12] Панайотова-Чалъкова, А. Замяната и българското гражданско право. София, „Фенея“, 2013, с. 36.
[13] Напр. възможно е в реално време да се следят транзакции на някои видове криптовалути в страници като https://www.blockchain.com/explorer
