Разпределението при открито производство по несъстоятелност 29.08.2020

Влязлото в сила разпределение на съдебния изпълнител при открито производство по несъстоятелност

Прилагането на чл. 638, ал. 2 от Търговския закон в практиката.

Съдържание

Въведение в проблема за конкуренцията на привилегиите по Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) и Търговския закон (ТЗ)

Откриването на производството по несъстоятелност често е предшествано от индивидуални принудителни производства по реда на Гражданския процесуален кодекс (ГПК), които са инициирани от независими контрагенти и кредитори на длъжника и могат да имат за предмет както обезпечения, така и секвестируеми имущества от масата на несъстоятелността, преди същата да се обособи като такава. Практическата разлика за кредиторите при осъществяването на производствата се проявява при разпределението на осребреното имущество и разпределението на получените от това средства. Дори само ако сравним един от редовете на привилегиите по чл. 722, ал. 1 ТЗ с тези по чл. 136 ЗЗД, ще видим, че в производството по несъстоятелност вземанията, обезпечени със залог или ипотека, или запор или възбрана, вписани по реда на Закона за особените залози (ЗОЗ), са първи по ред (т. 1 от чл. 722, ал. 1 ТЗ), докато съгласно чл. 136 ЗЗД същите са трети по ред (т. 3 от чл. 136 ЗЗД). Практически е напълно възможно, при осребряването на еднакво имущество, в зависимост от вида на производството (индивидуално или универсално), един кредитор да бъде напълно удовлетворен или с напълно неудовлетворено вземане. Възможно е и друго – вземанията да бъдат от еднакъв ред, но отново – някое от тях да не е включено в разпределението и да остане неудовлетворено. Такъв ще бъде случаят, в който кредитор е инициирал производство по индивидуално принудително изпълнение, осребрил е имущество, разпределението на съдебния изпълнител е (било обжалвано, потвърдено от съда и) влязло в сила. Така съгласно чл. 462, ал. 2 ГПК при окончателно разпределение съдебният изпълнител предава сумите по разпределението. Но какво би се случило, ако след влизане в сила на разпределението на съдебния изпълнител, преди фактическото предаване на сумите, се открие производство по несъстоятелност?

Откриване на производството по несъстоятелност и спиране на индивидуалните изпълнителни производства

С откриване на производството по несъстоятелност се спират индивидуалните и изпълнителните производства по повод имуществото на длъжника, което е включено в масата на несъстоятелността, съгласно чл. 638, ал. 1 ТЗ. Съгласно ал. 2 на чл. 638, ако взискателят получи плащане в периода от откриване на производството по несъстоятелност до вписване на обявителното съдебно решение, платеното трябва да се върне в масата на несъстоятелността. При създаването на тази императивна разпоредба законодателят не е включил добросъвестността, респ. недобросъвестността на взискателя, като критерий за прилагането й. Напротив – текстът е категоричен: ако в периода между постановяване на решението за откриване на производство по несъстоятелност до вписване на решението в търговския регистър се извърши плащане на взискател, платеното се връща в масата на несъстоятелността. Идеята на законодателя е свързана, от една страна, със съхраняване и попълване масата на несъстоятелността, а от друга – с въвеждане принципа за равнопоставеност на кредиторите в производството по несъстоятелност и разпределение на осребреното имущество по реда и при условията на чл. 722 ТЗ, т. е. да не се допуска преференциално отношение към кредитор. Изключение от правилото е въведено при две хипотези: за имуществото по чл. 193 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) и в случай на дадено разрешение от съда по несъстоятелността за продължаване на започнато изпълнително производство (чл. 638, ал. 3 ТЗ)1.

Обхватът на масата на несъстоятелността

Масата на несъстоятелността се определя като съвкупността от имуществените права на длъжника, които се засягат от последиците на решението за откриване на производството по несъстоятелност и които при постановяване на решението за обявяване в несъстоятелност подлежат на осребряване за удовлетворяване на кредиторите2, и съгласно чл. 614, ал. 1 ТЗ същата обхваща, на първо място, имуществените права на длъжника към датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност и тези, придобити след тази дата. Следователно релевантният въпрос в случая е дали сумата, подлежаща на превеждане по влязлото в сила разпределение на съдебния изпълнител, принадлежи на длъжника и съответно е част от масата на несъстоятелността?

Редът за съхранение на паричните суми, постъпили по изпълнителното дело, е императивно определен в ГПК и Закона за частните съдебни изпълнители (ЗЧСИ) (относно частните съдебни изпълнители) и не може да се променя по преценка на съдебния изпълнител. С разпореденото от закона за пазенето на паричните суми се гарантира ефективният контрол за постъпването и изплащането им и се защитава интересът на участниците в изпълнителното производство. Постъпилите по сметката на съдебния изпълнител суми са такива по предназначение. Те служат за удовлетворяване на взискателите, но до изплащането им принадлежат на длъжника3. Затова отклоняването им от специалната сметка, превръщането им в евро и държането им в брой от съдебния изпълнител законосъобразно е прието за виновно неизпълнение на задълженията му по закона и санкционирано по реда на чл. 67 и сл. от ЗЧСИ. Следователно, макар и при влязло в сила разпределение, непреведените суми, налични в сметката на съдебния изпълнител, са част от масата на несъстоятелността на длъжника, за който е открито производство по несъстоятелност, което изцяло кореспондира на разпоредбата на чл. 638, ал. 2 ТЗ.

Плащането по влязлото в сила разпределение

Привидно незаконосъобразно би било, след като съдът е потвърдил разпределението на съдебния изпълнител, и същото съгласно изричното разпореждане на закона подлежи на изпълнение (фактическо предаване на сумите), същият да не преведе сумите на взискателите, тъй като е открито производство по несъстоятелност. В тази връзка, не без основание също така може да се приеме, че тъй като извършването на разпределението по чл. 460 ГПК и плащането по него не са изпълнителни действия, съгласно т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, същите не се влияят от спирането на изпълнителното дело, с акцент на извършването на плащане по влязлото в сила разпределение – това е фактическо действие. Въпреки това, практиката4 възприема, че събраните суми не могат да бъдат предавани на взискателя при спирането на изпълнителното производство, но не се и връщат, а стоят по сметка на съдебния изпълнител до възобновяване на делото.

Но също така, при изпълняване на разпределението би се нарушила разпоредбата на чл. 638, ал. 2 ТЗ, съгласно която, ако от спирането до вписването на решението за откриване на производството по несъстоятелност се извърши плащане на взискателя, платеното се връща в масата на несъстоятелността. Нормата касае хипотеза на извършено плащане на взискател в периода от спирането по чл. 638, ал. 1 ТЗ до вписване на решението за откриване на производството по несъстоятелност, но е приложима и в този случай a fortiori. След като взискателят няма право да получи плащане и следва да върне полученото в периода от откриване на производството по несъстоятелност с постановяването на съответното решение до вписването му на основание чл. 622 ТЗ в Търговския регистър, на още по-голямо основание не следва да получава плащане не просто по спряно изпълнително дело, но и в момент последващ постановеното и обявено решение за откриване на производство по несъстоятелност и за обявяване на последната по отношение на длъжника. Единствените плащания, които могат да бъдат извършвани след откриване на производството по несъстоятелност, са съгласно чл. 639, ал. 1 ТЗ такива, касаещи вземания, възникнали след датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност, каквито не са вземанията, включени в едно влязло в сила разпределение. След обявяване на длъжника в несъстоятелност и лишаване на управителните му органи от правомощия, плащания могат да бъдат извършвани само и единствено от синдика. В противен случай би се заобиколил редът за удовлетворяване на вземания, предвиден в чл. 722 ТЗ (Решение № 4960 от 06.07.2017 г. по в. гр. д. № 8222/2017 г. на СГС).

В нормата на чл. 638 ТЗ конкуренцията между индивидуалното принудително изпълнение и производството по несъстоятелност е разрешен в полза на последното като способ за универсално принудително изпълнение. Съгласно ал. 4 на чл. 638 ТЗ, спряното производство се прекратява, ако вземането бъде предявено и прието при условията на чл. 693 ТЗ, т. е. кредиторът с прието вземане не може да се удовлетвори по реда на индивидуалното принудително изпълнение, а само в производството по несъстоятелност. Той не може да получи и плащане от вече събраните в изпълнителното производство суми, дори съдебният изпълнител да е извършил разпределението им между взискателите по реда на чл. 460 ГПК – в този смисъл е нормата на чл. 638, ал. 2 ТЗ, която не допуска плащане на взискателя включително и в периода между спирането на изпълнителното производство и вписването на решението за откриване на производството по несъстоятелност, в която хипотеза платеното подлежи на връщане в масата на несъстоятелността (Определение № 1450 от 29.05.2015 г. на САС по в. гр. д. № 4782/2014 г.).

Таксите по индивидуалното принудително изпълнение

Съгласно чл. 2, ал. 1 ЗСЧИ частният съдебен изпълнител е лице, на което държавата е възложила принудителното изпълнение на частни вземания. Обстоятелството, че държавата му е възложила упражняването на една от най-важните свои функции – функцията на принудителното изпълнение на изискуеми граждански притезателни права, не отменя характера на частния съдебен изпълнител на частно лице и той упражнява тази възложена му функция именно в качеството си на частно лице. Поради това че е частно лице, таксите, които частният съдебен изпълнител (ЧСИ) събира, макар и наречени такси, не са държавни такси. Те са възнаграждение за извършените от него процесуални действия. Следва да се отбележи, че в чл. 79, ал. 3 ЗСЧИ е предвидено изрично, че за дължимите неплатени такси и разноски частният съдебен изпълнител може да поиска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1 ГПК, независимо от размера на вземането, като ответник по нея може да бъде както взискателят, така и длъжникът.

Изложеното налага извод, че частният съдебен изпълнител може да има качеството както на кредитор, така и на взискател по отношение на длъжника, когато последният не е заплатил доброволно дължимите такси за изпълнителното производство, представляващи възнаграждение за извършените процесуални действия по него и въз основа на чл. 410, ал. 1 ГПК се снабди със заповед за изпълнение.

Таксите по Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ са част от принудително събраната сума по изпълнителното дело, която сума принадлежи на длъжника, и като такава е част от неговото имущество и оттук от масата на несъстоятелността, т.е. тя би излязла от неговата маса на несъстоятелност. Съгласно чл. 614, ал. 1 ТЗ масата на несъстоятелността обхваща имуществените права на длъжника към датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност и тези придобити след тази дата. В дадения случай несъстоятелният длъжник има имуществени права върху таксите по ТТР към ЗЧСИ в пълен размер, тъй като последните излизат от неговата маса на несъстоятелността и по този начин я накърнява, респ. накърнява правата на кредиторите на несъстоятелния търговец. Поради което в случая съдебният изпълнител не може да се удовлетвори, удържайки сумата за такса за изпълнение на парично вземане директно от сумата, събрана по изпълнителното дело, а като кредитор на длъжника е необходимо да предяви своето вземане на общо основание като кредитор по реда, предвиден в ТЗ (Решение № 6790 от 12.10.2017 г. на СГС по в. гр. д. № 7467/2016 г.).

Кратко заключение

Масата на несъстоятелността обхваща имуществените права на длъжника към датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност и тези придобити след тази дата. Това включва и всички непреведени на взискателите суми по изпълнителните дела, дори и при наличието на влязло в сила разпределение по чл. 460 ГПК. Нормата на чл. 638, ал. 2 ТЗ гарантира съхраняване и попълване масата на несъстоятелността, при спазване на принципа за равнопоставеност на кредиторите в производството по несъстоятелност и разпределение на осребреното имущество по реда и при условията на чл. 722 ТЗ, с оглед на целта на производството – универсално принудително изпълнение.

Иван НИКОЛАЕВ, адвокат

1. Така и Решение № 6790 от 12.10.2017 г. на СГС по в. гр. д. № 7467/2016 г. и Решение № 322 от 17.06.2013 г. по т. д. № 284/2013 г. на Апелативен съд – Пловдив.
2. Попова, В. Избрани съчинения в три тома. Т. II. Несъстоятелност. София: Сиела, 2010, с. 215 и сл.
3. Решение № 144 от 17.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 151/2011 г., III г. о., ГК; Решение № 73 от 08.01.2014 г. на ОС – Благоевград по в. гр. д. № 907/2013 г.; Решение № 904 от 22.05.2015 г. на ОС – Пловдив по гр. д. № 2060/2014 г.; Решение № 2813 от 27.04.2017 г. на СГС по в. гр. д. № 9487/2016 г.
4. Решение № 324 от 10.12.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5506/2014 г., IV г. о., ГК, Решение № 9 от 25.01.2016 г. на ВнАС по в. ч. гр. д. № 9/2016 г., Решение № 1516 от 04.08.2015 г. на ОС – Варна по в. гр. д. № 2243/2015 г.
bg_BG