Персоналните ограничения при участието в публични продани по ГПК, ТЗ и ДОПК

Personal restrictions on participation in public sales

Съдържание

В практиката и теорията често се поставя въпросът за целесъобразността и приложението на ограниченията за участието в публичните продани на определени лица, посочени в чл. 490, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 185 от ЗЗД относно публичните продажби от държавни и частни съдебни изпълнители, както и съответно в 717г от ТЗ във вр. с § 1 от ДР на ТЗ в производствата по несъстоятелност, и съответно в чл. 238, ал. 7 от ДОПК при провеждането на търгове от публичните изпълнители. Практиката приема, че нормите, установяващи изключение от правилото за равнопоставеност на отделните субекти в придобиването на собственост чрез участието им в гражданския оборот, не могат да бъдат тълкувани разширително и техни адресати могат да са само лицата, изрично посочени в тях[1]. Не могат да бъдат обект на проверка оплаквания за участие на лица, които нямат това право, които са бланкетни[2], или пък оспорването на публичните продани на посочените основания, вкл. като недействителни, да се извършва пред арбитраж[3]. Важно е да се подчертае, че ограниченията за участие в публичните продани обхващат и прякото договаряне в производството по несъстоятелност на осн. чл. 718 от ТЗ[4], което може да не се провежда като търг – публична продан. Макар и самостоятелни, производствата по публичните продажби имат сходна уредба, като в основата на ограниченията за участие стои именно чл. 185 от ЗЗД, доколкото към него пряко препращат както чл. 490, ал. 1 от ГПК и чл. 717г, ал. 1 от ТЗ, така и косвено § 2 от ДР на ДОПК, гласящ, че за неуредените с ДОПК случаи се прилагат разпоредбите на АПК и ГПК[5]. В тази връзка, общото разглеждане на ограниченията е уместно спрямо отделните субектни, които са ограничени в участието си на публични продани.

Общите ограничения за участие в трите вида публични продани – по ГПК, ТЗ и ДОПК, обхващат длъжника и неговия представител, лицата, които по закон или назначение управляват или пазят чужди имущества, относно тези имущества (пазачите), длъжностните лица, относно имотите, които продават (ЧСИ и ДСИ, синдиците, публичните изпълнители, както и техните служители като лица по „назначение“ – чл. 185, б. „а“ от ЗЗД), съдиите, прокурорите, съдиите по вписванията и адвокатите – относно спорните права, които са подсъдни на съда, към който се числят или във ведомството на който действат. Допълнителни ограничения по ГПК обхващат като лишени от право на участие длъжностните лица от канцеларията на районния съд и служителите на съдебния изпълнител. Допълнителните ограничения по ТЗ в производството по несъстоятелност обхващат свързаните с всички ограничени от участие в търговете лица (§ 1 от ДР на ТЗ), а допълнителните ограничения по ДОПК обхващат освен лицата, посочени в ГПК и ЗЗД по силата на § 2 от ДР на ДОПК, и всички органи, провеждащи търга, както и вещите лица, оценили вещта, предмет на публична продан.

Правото на участие на длъжника

Няма спор, че длъжникът не може да участва в публичните продани относно имущество, негова собственост, когато същият е длъжник по изпълняемото парично вземане. Дълго в практиката се оспорваше правото на ипотекарните и заложните кредитори да участват в наддаването за имущество, служещо за обезпечение, когато изпълнението не е насочено спрямо тях като субекти, и дълго същите лица от една страна се смятаха за трети на процеса, а от друга за длъжници. С Тълкувателно решение № 4 от 11.03.2019 г. на ВКС по т. д. № 4/2017 г., ОСГТК това противоречиво разбиране беше преодоляно, като в мотивите му по т. 2 се прие, че ипотекарните и заложните длъжници могат да участват в наддаването и не са обхванати от ограничителните норми за участие в съответните търгове за длъжника, в това му качество, макар и прието критично в литературата[6].

Представителите на длъжника и свързаните лица

Практиката приема, че представителите на юридически лица попадат в ограничението за участие в публична продан, когато изпълнението е насочено срещу дружеството, което представляват, като длъжник[7]. Тук следва да се подчертае, че едно лице може да придобие няколко качества, които да попаднат в няколко ограничения – така напр. управителят на едно дружество-длъжник може да бъде назначен и за пазач на вещта, може да бъде и адвокат[8]. В тази връзка е важно да се изследва кое точно качество на лицето го ограничава от участие, защото напр. управителят и едноличният собственик на търговско дружество с ограничена отговорност не е длъжностно лице и не е субект на служебното задължение по смисъла на чл. 185, б. „а“ ЗЗД[9], а на чл. 490, ал. 1 от ГПК, на чл. 717г, ал. 1 от ТЗ и на чл. 238, ал. 7 от ДОПК като представител на длъжника. В ограничението на чл. 185, б. „а“ от ЗЗД попада обаче попечителят на запретеното лице, като управляващ и пазещ чуждо имущество[10], водещо до нищожност на продажбата между двамата. Старият управител на едно дружество обаче не попада в ограниченията като представител на длъжника, нито като свързано лице по см. на § 1 от ДР на ТЗ[11].

Свързаните лица, като ограничени от участие в публичните продани, са посочени единствено при продажбите в производствата по несъстоятелност – в чл. 717г, ал. 1 от ТЗ във вр. с § 1 от ДР на ТЗ[12]. Това ограничение на приложението на § 1 от ДР на ТЗ се критикува в литературата[13], но практиката се придържа към разбирането, че в публичните продани по ГПК и ДОПК подобно ограничение за участие на свързани лица няма[14]. Така например синът на длъжника може да участва в публична продан по реда на ГПК от съдебен изпълнител[15], както може и дъщерята[16], и общо взето всички роднини по права линия[17]. Няма пречка в публичната продан по ГПК или ДОПК да участват и служителите или работниците на длъжника[18], включително и негов юрисконсулт[19].

Пазачите на продаваното имущество

Чл. 185, б. „а“ от ЗЗД повелява, че лицата, които по закон или назначение управляват или пазят чужди имущества нямат право да придобият имотите, които пазят или управляват, дори и на публична продан. Тук се имат предвид лицата, които са назначени като пазачи[20] от съдебния изпълнител на осн. чл. 470 от ГПК, от публичния изпълнител на осн. чл. 234 от ДОПК, или от синдика на осн. 654 от ТЗ, но и както беше посочено и попечителите, освен представителите на длъжника, на които беше обърнато внимание. Близките на пазача лица, обаче, ако нямат друго качество (напр. свързани лица при продажбите в производствата по несъстоятелност), не попадат в законовото ограничение[21].

Една част от практиката приема, че забраната за участие на пазача в публичната продан по реда на ГПК не е нарушена и когато за пазач е назначено физическо лице, което е представител на юридическо лице, и когато юридическото лице участва в наддаването[22]. Основният аргумент, който се поддържа в тази насока, е че посочените императивни разпоредби на чл. 185 от ЗЗД не могат да се тълкуват разширително и по аналогия.

Обратното се застъпва в значителна част от практиката[23], която приема, че когато управителят на дружеството купувач е лицето, комуто е било възложено управлението на имота, обект на публичната продан, това би означавало да се допусне лесно заобикаляне на закона и постигане на нежелана от закона цел, а именно лицата, които участват като купувачи в публичната продан да не са свързани по никакъв начин с продавания имот, за да се избегнат всякакви съмнения в безпристрастието на ЧСИ при извършването на проданта, както и да не се допускат никакви съмнения в правилното протичане на публичната продан и добросъвестното извършване на наддаването.

Тук следва да се подкрепи първото виждане, а именно, че представителят на едно дружество и самото дружество не са един и същи субект, макар очевидно да са свързани лица. Действащите редакции на чл. 490, ал. 1 от ГПК и на чл. 238, ал. 7 от ДОПК не предвиждат ограничения за свързаните с пазача лица, поради това от стриктното им тълкуване следва, че представляваното от физическото лице – пазач дружество може да участва в търговете по ГПК и ДОПК, но не и в тези по ТЗ в производствата по несъстоятелност. Ако свързаните с пазача лица в проданите по ГПК и ДОПК следва да бъдат ограничени от участие, това следва да бъде изрично законодателно уредено.

Не се приемат като лица, които по закон или назначение управляват или пазят чужди имущества, ликвидаторите[24], но само в това им качество. Същите биха могли да попаднат в ограниченията на закона като представители на длъжника. Не е пазач и лицето, което е собственик на имота, в който се намира вещта[25]. Няма порок в участието на кредитор в търга, когато последният е заплащал възнаграждение на пазача[26]. Роднините на кмета на населеното място, в което се намира имотът, също не са в обхвата на чл. 185 от ЗЗД[27], както и лицата в брак със служители на МВР – полицаи[28]. Интересно е да се отбележи, че полицаите, присъстващи на търга, са били ограничени от участие в него, съгласно чл. 931 от отменения Закон за гражданското съдопроизводство, а в настоящата правна уредба същите биха могли да бъдат отнесени към длъжностните лица от канцеларията на съда, съгласно чл. 490, ал. 1 от ГПК. Участието на пазач в проданта, освен че опорочава същата, може да бъде и дисциплинарно нарушение по Закона за държавния служител[29].

Съдебни и публични изпълнители и синдици

Чл. 185 от ЗЗД въвежда два ограничителни критерия за участие на съдебните и публичните изпълнители и синдиците в проданите – като длъжностни лица, относно имотите, които продават, и в професионалното им качеството на лица с публични правомощия, относно спорните права, които са подсъдни на съда, към който се числят или във ведомството на който действуват. Макар и не изрично посочени в б. „б“ на чл. 185 ЗЗД, синдиците и публичните изпълнители попадат в б. „а“ на същия по първия критерий, и също така въз основа на специалните закони, в които ограничението за участието им е изрично уредено – чл. 717г, ал. 1 от ТЗ и чл. 238, ал. 7 от ДОПК. В тази връзка безспорно е, че съдебните и публичните изпълнители и синдиците не могат да участват в търговете, които сами провеждат, както и в търгове на други свои колеги от същия район на действие.

Ограниченията обаче не се прилагат относно търгове и имоти, които се намират извън техния район на действие, като напр. частен съдебен изпълнител може да участва на публични продани извън своя район на действие, съвпадащ с Окръжния съд и областта, в която се намира[30]. Ограничението не се прилага и за бивш синдик на дружеството в несъстоятелност, ако към момента на извършване на продажбата същият е бил освободен от длъжността[31]. Служителите на съдебния изпълнител, длъжностните лица от канцеларията на районния съд, служителите и свързаните със синдика лица, както и органите на публичното изпълнение не могат да участват в посочените публични продажби в същия район на действие, но това ограничение не важи за роднините на същите тези служители по права линия[32], а по отношение на роднините на свързаните със синдика лица – съгласно ограниченията на § 1 от ДР на ТЗ.

Адвокати

Може би най-спорният текст, търпящ критика както в литературата[33], така и в практиката, е относно ограничението на адвокатите да участват в публични продани.

Една част от съдебната практика[34] приема, че водещият критерий при ограничаването на адвокатите от участие в публични продани е не териториалният, относно района на действие на адвокатската колегия, а е професионалният,относно спорните права, които са подсъдни на съда, към който се числят“, т.е. адвокат не може да участва в публична продан само тогава, когато с това му поведение се засягат правнозначими интереси, спрямо които той е упражнявал процесуално представителство или защита в широк смисъл. Основният аргумент срещу териториалния критерий е свободата на адвокатите да упражняват дейност без ограничение цялата страна, а не само към района на съответната адвокатска колегия.

Другата част от съдебната практика[35] приема, че нормата на б. „б“ от чл. 185 от ЗЗД ограничава всички изрично посочени лица, да участват в публична продан не само по отношение на изпълнителните дела, по които те са правораздавали или са представлявали страните, а във всички изпълнителни дела, образувани в района на действието на съответният частен или държавен съдебен изпълнител, съвпадащи с територията на адвокатската колегия, в която са вписани.

В друга крайност е съдебната практика, която приема, че е допустимо адвокат на страна – кредитор в производство по несъстоятелност да участва в публична продан, т.е. се отхвърля и професионалният критерий[36], стига адвокатът да не сключва сделки със своя доверител относно предмета на делото.

Един от аргументите на първото виждане, отхвърлящо териториалния критерий и даващо предимство на професионалния, е че в миналото адвокатите са били назначавани към съответния съд, съвпадащ с района на адвокатската колегия, което ги е правело и съдебни служители, следователно всяко тяхно участие в публични продани би внесло съмнения за безпристрастността на процедурата. Исторически обаче, това не е изцяло правилно, доколкото никога адвокатите в съвременната история на България не са били ограничавани териториално в упражняване на професията си – подобни ограничения не се съдържат във всички последователни нормативни актове, уреждащи адвокатурата – Указ № 1842 за адвокатурата, Обн. ДВ бр. 96 от 03.12.1976 г., Закон за адвокатите, Обн., ДВ, бр. 140 от 24.12.1888 г., Закон за адвокатите, Обн., ДВ, бр. 78 от 08.07.1925 г., Указ за адвокатурата, Обн. ДВ бр.49 от 10.06.1952 г., Закон за адвокатурата, Обн., ДВ, бр. 80 от 27.09.1991 г., както и в сега действащия Закон за адвокатурата, Обн., ДВ, бр. 55 от 25.06.2004 г. Най-малкото подобно ограничение би било нелогично от гледна точка на инстанционността на съдебните производства, винаги водещи до върховния съд, имащ териториална компетентност в цялата държава.

От друга страна, изрична забрана, освен общата, включваща териториалния и професионален критерий, заложен в чл. 185, б. „б“ от ЗЗД, се намира в сега действащия ЗАдв. в чл. 46 – „адвокатът или адвокатът от Европейския съюз не може лично, чрез подставено лице или със скрит пълномощник да сключва каквито и да е сделки със своя доверител относно предмета на делото.“. Идентичен текст се съдържа и в в чл. 23, ал. 2 на предходния ЗАдв., Обн., ДВ, бр. 80 от 27.09.1991 г. Още повече – такава изрична забрана е била предвидена в чл. 230, ал. 3 от предходния ЗЗД (Обн., ДВ, бр. 268 от 05.12.1892 г., отм. 01.01.1951 г.), в следния вид: „Освенъ това, адвокатите не могатъ нито непосредствено, нито чрезъ подставени лица, да правятъ съ своите уполномощители никакво условие, нито договоръ за продажба, дарение, замяна или други подобни върху нещата, които се заключаватъ въ поверените имъ дела, подъ страхъ на недействителность и вреди и разноски.“.

Макар и разпоредбата на чл. 185, б. „б“ от ЗЗД да се определя като архаична и неотговаряща на целите, които са били преследвани с приемането ѝ, териториалният критерий следва да се прилага като водещ, а професионалният като допълнителен. Законът изрично казва, че не могат да бъдат купувачи, даже на публична продан, нито пряко, нито чрез подставено лице (…) адвокатите – относно спорните права, които са подсъдни на съда, към който се числят или във ведомството на който действуват, освен ако купувачът е съсобственик на спорното право. От текстът по никакъв начин не следва, че адвокатът е следвало да упражнява процесуално представителство по отношение на предмета на делото, за да бъде ограничен от участие в публична продан със същия предмет. Това ограничение се съдържа в ЗАдв. и по никакъв начин не отменя общото правило на ЗЗД, т.е. дори и адвокатите да бъдат премахнати от редакцията на чл. 185, б. „б“ от ЗЗД, те отново няма да могат да придобиват права на своите клиенти, които са били предмет на дела, участие в които са имали същите адвокати, поради специалната забрана в чл. 46 от ЗАдв., отговаряща на чл. 230, ал. 3 от предходния ЗЗД (Обн., ДВ, бр. 268 от 05.12.1892 г., отм. 01.01.1951 г.). Следователно забраната за участие в публични продани за адвокатите обхваща на първо място територията на адвокатската колегия, в която същите са вписани, и на следващо място и всички продани, които имат за предмет дела и имущества, спрямо които адвокатите са упражнявали процесуално представителство или защита в широк смисъл, извън територията на адвокатската им колегия. Законът обаче не запретява сключването на сделка между адвокат и клиент, ако прехвърленото право не е било предмет на съдебно производство[37]. Подобен извод следва и от правоприлагането спрямо ограничението за участие на публични продани на съдебните изпълнители – при идентични текстове не може да се приеме, че правилата за адвокатите следва да се прилагат различно, т.е. адвокатите не следва да могат да участват в публични продани в района на адвокатската колегия, към която са вписани, съвпадаща със съдебния район на окръжния съд, съгласно чл. 78, ал. 4 от ЗАдв. Качеството на адвокат обаче може да бъде погълнато от друго, както вече беше посочено – така напр. адвокат може да участва в продан в лично качество като взискател[38].

Иван Николаев, адвокат

[1] Определение № 19 от 8.01.2015 г. на ВКС по т. д. № 371/2014 г., I т. о., ТК, Решение № 92 от 18.08.2010 г. на ВКС по т. д. № 645/2009 г., II т. о., ТК, Решение № 135/8.12.2009 г. по т. д. № 88/2009 г. на ВКС, ТК, II т. о., Решение № 1032/18.11.2008 по гр. д. № 2941/2007, ГК, III г. о.

[2] Решение № 262088 от 30.12.2020 г. на СГС по в. гр. д. № 13124/2020 г.

[3] Решение № 5 от 7.02.2018 г. на ВКС по т. д. № 2660/2017 г., I т. о., ТК.

[4] Определение № 444 от 17.10.2019 г. на ВКС по ч. т. д. № 2274/2019 г., I т. о., ТК, Решение № 1198 от 5.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4955/2007 г., I г. о., ГК, Определение № 796 от 22.11.2013 г. на ВКС по ч. т. д. № 4094/2013 г., II т. о., ТК

[5] Така и Решение № 212 от 18.12.2020 г. на АдмС – Видин по адм. д. № 154/2020 г.

[6] Иванов, Д. Публичната продан чрез частен съдебен изпълнител. София: Сиела, 2021, с. 128.

[7] Решение № 57 от 15.03.2016 г. на ОС – Сливен по в. гр. д. № 92/2016 г., Решение № 1884 от 15.12.2021 г. на ОС – Варна по в. гр. д. № 2242/2021 г.

[8] След измененията в Закона за адвокатурата в чл. 5, ал. 2, т. 1 с ДВ, бр. 17 от 2021 г.

[9] Решение № 65 от 4.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 410/2008 г., IV г. о., ГК.

[10] Решение № 144 от 14.02.2017 г. на ОС – Пловдив по в. гр. д. № 2754/2016 г.

[11] Определение № 3715 от 13.11.2017 г. на САС по в. т. д. н. № 3635/2017 г., Определение № 1762 от 6.06.2018 г. на САС по в. т. д. н. № 1828/2018 г., Определение № 1783 от 1.08.2013 г. на САС по в. гр. д. № 2670/2013 г.

[12] § 1. (1) „Свързани лица“ по смисъла на този закон са: 1. съпрузите, роднините по права линия – без ограничения, по съребрена линия – до четвърта степен включително, и роднините по сватовство – до трета степен включително; 2. работодател и работник; 3. лицата, едното от които участва в управлението на дружеството на другото; 4. съдружниците; 5. дружество и лице, което притежава повече от 5 на сто от дяловете и акциите, издадени с право на глас в дружеството; 6. лицата, чиято дейност се контролира пряко или косвено от трето лице; 7. лицата, които съвместно контролират пряко или косвено трето лице; 8. лицата, едното от които е търговски представител на другото; 9. лицата, едното от които е направило дарение в полза на другото. (2) „Свързани лица“ са и лицата, които участват пряко или косвено в управлението, контрола или капитала на друго лице или лица, поради което между тях могат да се уговарят условия, различни от обичайните.

[13] Попова, В. Българско гражданско процесуално право. София: Сиела, 2020, с. 1154, Иванов, Д. Публичната продан чрез частен съдебен изпълнител. София: Сиела, 2021, с. 130.

[14] Решение № 850 от 17.05.2021 г. на ОС – Варна по в. гр. д. № 621/2021 г.

[15] Решение № 246 от 3.10.2013 г. на ВтАС по гр. д. № 306/2013 г.

[16] Решение № 1032 от 18.11.2008 г. на ВКС по гр. д. № 2941/2007 г., III г. о.

[17] Решение № 344 от 07.05.2013 г. на Окръжен съд – Русе по гр. д. № 1105/2012 г.

[18] Решение от 20.02.2020 г. на ОС – Монтана по в. гр. д. № 38/2020 г.

[19] Решение № 135 от 8.12.2009 г. на ВКС по т. д. № 88/2009 г., II т. о., ТК.

[20] Решение № 5208 от 31.08.2020 г. на СГС по гр. д. № 13915/2018 г., Определение № 369 от 3.07.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1039/2019 г., II г. о., ГК, Решение № 579 от 5.06.2018 г. на РС – Велико Търново по гр. д. № 293/2018 г.

[21] Решение № 7684 от 16.11.2017 г. на СГС по в. гр. д. № 14524/2017 г.

[22] Решение № 260071 от 30.12.2020 г. на ВнАС по в. гр. д. № 424/2020 г., Решение № 7483 от 13.11.2012 г. на СГС по в. гр. д. № 1649/2008 г., Решение № 400 от 16.11.2015 г. на ОС – София по в. гр. д. № 88/2015 г., Решение № 746 от 27.07.2016 г. на ОС – Разград по в. гр. д. № 105/2016 г.

[23] Решение № 5609 от 28.07.2017 г. на СГС по в. гр. д. № 8745/2017 г., Решение № 300 от 3.08.2015 г. на ОС – София по в. гр. д. № 85/2015 г., Решение № 94 от 12.02.2016 г. на ОС – София по в. гр. д. № 74/2015 г., Решение № 322 от 1.10.2015 г. на ОС – София по в. гр. д. № 75/2015 г.

[24] Решение № 679 от 11.10.2007 г. на ВКС по т. д. № 335/2007 г., ТК, Решение от 13.10.2006 г. на ОС – Велико Търново по гр. д. № 266/2006 г.

[25] Решение № 1996 от 10.11.2017 г. на АдмС – Варна по адм. д. № 2356/2017 г.

[26] Определение № 796 от 22.11.2013 г. на ВКС по ч. т. д. № 4094/2013 г., II т. о., ТК.

[27] Решение № 132 от 3.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1022/2009 г., III г. о., ГК, Решение № 365 от 3.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1022/2009 г., III г. о., ГК.

[28] Решение № 260263 от 29.07.2021 г. на ОС – София по гр. д. № 111/2019 г.

[29] Решение № 270 от 11.02.2016 г. на АдмС – Варна по адм. д. № 1699/2015 г.

[30] Решение № 74 от 27.03.2013 г. на ВтАС по гр. д. № 3/2013 г., Решение № 620 от 01.11.2012 г. на Окръжен съд – Русе по гр. д. 410/2012 г.

[31] Определение № 37 от 25.01.2017 г. на ПАС по в. ч. т. д. № 13/2017 г.

[32] Решение № 1489 от 7.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 421/2008 г., V г. о., ГК.

[33] Иванов, Д. Публичната продан чрез частен съдебен изпълнител. София: Сиела, 2021, с. 130, Николов, Д., Иванов, Д. Изпълнителното производство по ГПК и ЗОЗ. София: Сиела, 2016, с. 388.

[34] Решение № 3050 от 5.05.2017 г. на СГС по в. гр. д. № 5195/2017 г., Решение № 3320 от 15.05.2017 г. на СГС по в. гр. д. № 5194/2017 г.

[35] Решение № 262462 от 12.08.2021 г. на РС – Варна по гр. д. № 9969/2019 г., Решение № 2127 от 7.12.2018 г. на ОС – Варна по гр. д. № 169/2018 г.

[36] Решение № 143 от 15.03.2021 г. на САС по в. ч. т. д. № 140/2021 г.

[37] Решение № 1679 от 25.10.2012 г. на САС по в. гр. д. № 2035/2012 г.

[38] Решение № 2523 от 3.12.2013 г. на ОС – Варна по в. гр. д. № 2961/2013 г.

en_GB