Съгласно чл. 79 ЗС, признаването на правото на собственост върху един имот, придобит по давност, е в зависимост от пълното и пряко доказване на упражняването за срок от повече от десет години на фактическа власт, като се демонстрира поведение на пълноправен собственик, ако владението е недобросъвестно, или пет години, ако владението е добросъвестно. Придобивната давност съгласно чл. 79 ЗС е сложен юридически факт, който включва a) действията на началното установяване на владението, т.е. на фактическото господство върху имота с намерението да се свои, b) по-нататъшното постоянно съществуване на така установеното фактическо владение и действията, чрез които постоянното упражняване на владението се осъществява, съответстващи на собствеността. Освен това фактическият състав на придобивната давност обхваща in) изтичането на определения от закона период от време, през който упражняването на фактическото господство върху имота да е продължило /Решение № 197 от 28.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 875/2009 г., I г. о., ГК; Решение № 4 от 2.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4383/2007 г., I г. о., ГК/. Съдебната практика установява и допълнителен критерий, когато г) е необходимо да се докаже преобръщането на държането във владение, ако такова е имало /ТР № 1 от 6.08.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2012 г., ОСГК/, което може да стане чрез демонстриране на промяната на намерението за своене по несъмнен начин, спрямо всички /Решение № 214 от 28.10.2015 г. по гр. д. № 1919/2015 г., І г. о. на ВКС; Решение № 17 от 01.03.2017 г. по т. дело № 2923/2016 г., ГК, II г. о. на ВКС/.
Agreed т. 2 от ТР № 4 от 17.12.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2012 г., ОСГК, позоваването на придобивната давност не е елемент от фактическия състав на придобивното основание по чл. 79 ЗС, а процесуално средство за защита на материалноправните последици на давността, зачитани към момента на изтичане на законовия срок. При наличие на позоваване, правните последици – придобиване на вещното право – се зачитат от момента на изтичане на законно определения срок, съобразно елементите на фактическия състав на придобивното основание по чл. 79, ал. 1 ЗС и по чл. 79, ал. 2 ЗС.
Добросъвестно и недобросъвестно владение
Законът определя добросъвестният владелец като лице, което владее вещта на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик или че предписаната от закона форма е била опорочена (чл. 70, ал. 1, изр. първо от ЗС). Правно основание за добросъвестно владение по чл. 70, ал. 1 ЗС могат да бъдат всички прехвърлителни (транслативни) двустранни или едностранни сделки, като продажбата, замяната, дарението, завета, както и административни актове с вещноправни последици. Правно основание е и съдебното решение по конститутивен иск, с което се прехвърля правото на собственост или ограничено вещно право /т. III от Постановление № 6 от 27.XII.1974 г. по гр. д. № 9/74 г., Пленум на ВС/. Най-разпространената хипотеза за добросъвестно владение е продажбата на недвижим имот от несобственик, когато купувачът по тази сделката не е знаел, че прехвърлителят не е собственик на имота /Решение № 172 от 26.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 929/2012 г., I г. о., ГК/. Решението на ОСЗГ по чл. 14, ал. 1 ЗВСГЗГФ също е годно основание по смисъла на чл. 77 ЗС за придобиване на собствеността върху възстановената земя или гора от горския фонд. В случаите, когато с това решение е възстановена земя/гора в полза на лице, което няма качеството на правоимащ по смисъла на чл. 3 ЗВСГЗГФ, плодовете от имота могат да бъдат задържани от него ако е добросъвестен владелец по смисъла на чл. 70, ал. 1 ЗС /да не знае, че му е възстановен имот, който не е бил собственост на неговия наследодател/ /Решение № 239 от 28.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1407/2011 г., III г. о., ГК/. Владелецът също ще бъде добросъвестен, когато е установил владението си въз основа на постановление за възлагане, което в последствие е било отменено /Решение № 365 от 22.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 17/2012 г., I г. о., ГК/. Добросъвестният владелец обаче може да се превърне в недобросъвестен при настъпването на определени обстоятелства, каквото се явява вписването на възбрана като обезпечение и съответно предявяването на иск от действителния собственик за връщане на имота /Решение № 292 от 5.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1291/2012 г., IV г. о., ГК/.
Съдебната практика изобилства от примери за недобросъвестно владение. Така например владението, основано на нищожен договор е недобросъвестно /Решение № 492 от 28.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1376/2008 г., IV г. о., ГК/, както и владение, основано на нищожен административен акт /Решение № 239 от 28.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1407/2011 г., III г. о., ГК/. Дворищнорегулационен план, приет по реда на ЗУТ и неприложен в сроковете по § 6, ал. 2 и 4 от ПР на ЗУТ, поради което е отпаднало отчуждителното му действие, не е основание за добросъвестно владение /Решение № 225 от 10.12.2013 г. на ВКС по гр. д. № 2253/2013 г., I г. о., ГК/. Решението на ОС на съдружници в ООД, в което се определя дружествения дял на напускащия съдружник, както и разделителният протокол не са основания за установяване на добросъвестно владение върху имота – предмет на разделителния протокол, ако не е в нотариална форма /Решение № 359 от 25.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1220/2010 г., I г. о., ГК/. Съдебната практика приема, че владението, основано на предварителен договор, е недобросъвестно / Решение № 1343 от 28.11.2008 г. на ВКС по гр. д. № 4391/2007 г., IV г. о., Решение № 270 от 26.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1056/2011 г., I г. о., ГК, Решение № 1 от 11.05.2020 г. на ВКС по гр. д. № 289/2019 г., I г. о., ГК/, като се подчертава, че нищожността на титула не влияе на установяването на недобросъвестното владение /Решение № 923 от 4.Х.1995 г. по гр. д. № 669/95 г., II г. о.; Решение № 67 от 3.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3693/2019 г., II г. о., ГК, т. 10 от ППВС № 6 от 1974 г./.
Установяване на владението
Владението може да бъде установено чрез предаване, or through фактическо завладяване на вещта чрез отблъскване на предходното владение. Владението, като елемент от фактическия състав на придобивната давност, трябва да е непрекъснато, спокойно /да не е установено и поддържано с насилие/, явно /да не е установено и поддържано по скрит начин/ и несъмнено /да се установи, че действително се упражнява фактическа власт с намерение за своене/ /Решение № 68 от 2.08.2013 г. на ВКС по гр. д. № 603/2012 г., I г. о., ГК; Решение № 262 от 9.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 439/2012 г., II г. о., ГК/.
Когато владението върху недвижим имот е установено чрез предаване от предишния собственик или владелец и няма данни фактическата власт да е отнета, действа презумпцията на чл. 69 и чл. 68 ЗС и се приема, че имотът се владее за себе си /Решение № 32 от 8.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4591/2015 г., I г. о., ГК and Решение № 3/25.01.2016 г. по гр. д. № 3973/2015 г. на I ГО на ВКС/.
Ако наследодателят приживе е изразил воля да предаде владението на своя родственик, който след смъртта му има качеството негов наследник по закон, се приема, че още от момента на предаване на владението е установена самостоятелна фактическа власт с намерение за придобиване на собствеността. И ако до смъртта на лицето, което е предало владението, не е изтекъл предвиденият в чл. 79, ал. 1 ЗС срок, фактът на наследяването не променя обстоятелството, че в предходен момент един от сънаследниците е установил самостоятелна фактическа власт върху имота приживе на наследодателя.
Предаването на владението не представлява формален акт /квазиправодаване – предаване на владението като фактическо състояние/ – то може да се осъществи изрично чрез словесно изявление или с конклудентни действия, поради което е допустимо установяването му чрез свидетелски показания /Решение № 32 от 8.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4591/2015 г., I г. о., ГК/. Когато е налице такава предварителна уговорка с наследодателя, като едновременно с това е предадено и владението, не е необходимо приживе на наследодателя тази негова воля да се доведе до знанието на останалите лица, които биха могли да имат качеството „наследници по закон“ след неговата смърт – в този смисъл са Решение № 32 от 08.02.2016 г. на ВКС по гр. дело № 4591/2015 г., І г. о., ГК, Решение № 3 от 25.02.2016 г. на ВКС по гр. дело № 3973/2015 г., І г. о., ГК, Решение № 60 от 07.06.2018 г. на ВКС по гр. дело № 2420/2017 г., І г. о., ГК, Решение № 20 от 23.07.2018 г. на ВКС по гр. дело № 1377/2017 г., II г. о., ГК. Ако до смъртта на наследодателя не е изтекъл предвиденият в чл. 79, ал. 1 ЗС срок, фактът на наследяването не променя обстоятелството, че в предходен момент един от сънаследниците е установил самостоятелна фактическа власт върху имота приживе на наследодателя с негово съгласие, поради което този наследник не е длъжен да демонстрира по отношение на останалите наследници последваща промяна в намерението, с което упражнява фактическата власт след откриване наследството. В този смисъл са Решение № 2 от 12.03.2020 г. на ВКС по гр. д. № 619/2019 г., I г. о., ГК, Решение № 32 от 08.02.2016 г. по гр. д. № 4591/2015 г. на ВКС, І г. о., Решение № 73 от 03.08.2018 г. по гр. д. № 2244/2017 г. на ВКС, І г. о., Решение № 60 от 07.06.2018 г. по гр. д. № 2420/2017 г. на ВКС, І г. о. и др. Следва да се отбележи обаче, че ако владението на един имот приживе е предадено от наследодател, неговите наследници не придобиват като част от наследството фактическа власт върху имота и владението като фактическо отношение /Решение № 60077 от 14.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3677/2020 г., I г. о., ГК/.
Съгласно разясненията, дадени в ТР № 1/06.08.2012 г. на ОСГК на ВКС по тълк. д. № 1/2012 г., в случаите, при които един от съсобствениците е започнал да упражнява фактическа власт върху вещта на основание, което изключва владението на останалите, намерението му за своене се предполага и е достатъчно да докаже, че е упражнявал фактическата власт върху целия имот в срока по чл. 79 ЗС. От съществено значение при позоваване на придобивна давност в отношения между сънаследници, следователно е основанието, на което един от тях е започнал да упражнява фактическата власт върху съсобствения имот. Ако владението му е било предадено от един от съсобствениците, следва да се приеме, че е налице намерение фактическата власт да се упражнява за себе си, което изключва владението на останалите по отношение на частта на този съсобственик. Ако приживе едно лице е предало владението върху недвижим имот другиму, следва да се приеме, че е последният установява самостоятелна фактическа власт върху целия имот с намерението да придобие собствеността от този момент. И ако до смъртта на лицето, което е предало владението, не е изтекъл предвиденият в чл. 79, ал. 1 ЗС срок, фактът на наследяването не променя обстоятелството, че в предходен момент един от сънаследниците е установил самостоятелна фактическа власт върху имота приживе на наследодателя.
В хипотезите на отблъскване на владението и установяване на ново е необходимо намерението за своене на вещта да достигне до предходния собственик, а не да остане скрито. Съгласно Решение № 291 от 9.08.2010 г. на ВКС по гр. д. № 859/2009 г., II г. о., ГК, за да промени държането във владение, държателят трябва да демонстрира промяна в намерението /interversio possessionis/ за своене на имота, която открито да демонстрира спрямо собственика; в същия смисъл е Решение № 270 от 20.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1162/2009 г., II г. о., ГК, в което е прието, че след като веднъж фактическата власт върху имота е установена като държане, колкото и време да продължи и каквото и да е субективното отношение на държателя, тази фактическа власт не може да доведе до придобиване на собственост по давност и само ако държателят промени намерението си и превърне държането във владение, в негова полза започва да тече придобивна давност, но за да се приеме, че е налице завладяване, е необходимо промяната в намерението фактическата власт да се упражнява вместо другиго изключително за себе си, следва да намери външна проява чрез действия, които недвусмислено да отричат правата на досегашния собственик или владелец, което следва от изискването владението да не е установено по скрит начин; съгласно Решение № 145 от 14.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 627/2010 г., I г. о., ГК, общият принцип на справедливостта изключва скритостта на придобивната давност, защото не могат да се черпят права от поведение по време, когато засегнатият собственик няма възможност /поради неведение/ да се брани; съгласно Решение № 12 от 19.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1840/2013 г., I г. о., ГК, в хипотеза, при която фактическата власт върху недвижим имот е придобита на правно основание /сключен договор за заем за послужване по чл. 243 ЗЗД/ и липсва уведомяване на собственика за промяна на намерението на държателя и трансформирането му в недобросъвестно владение, презумпцията по чл. 69 ЗС не намира приложение.
За пълнота следва да се отбележи, че не може да придобива по давност този, който вече е собственик на един имот, освен ако не се оспорят правата на праводателя по придобивната сделка, тъй като не е възможно да има конкуриращи се основания за собственост, както и не може едно лице да отблъсне владението си /Определение № 14 от 12.01.2016 г. на ВКС по ч. гр. д. № 5952/2015 г., III г. о., ГК, Решение № 182 от 31.07.2017 г. на ВтАС по в. т. д. № 96/2017 г./.
Поддържане на владението и период на владение
Владението по смисъла на чл. 79 ЗС, според трайно установената практика на ВКС, не е задължително да се изразява в непрекъснато осъществяване на фактическо въздействие върху имота /обработване, облагородяване и др./. Фактическата власт може да се упражнява и чрез периодични посещения, стига същите да сочат на намерение имотът да се счита за свой и да не са прекъсвани от действия на трети лица /Решение № 17 от 19.02.2016 г. по гр. д. № 4335/2015 г. на II ГО на ВКС/. След като едно лице веднъж е установило фактическа власт върху недвижим имот, предполага се до доказване на противното, че упражнява тази фактическа власт трайно и непрекъснато, до момента, в който не се установи осъществяване от трето лице на такова действие, което явно и категорично препятства възможността владелецът да упражнява занапред фактическата власт върху имота /Решение № 16 от 7.02.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1246/2019 г., I г. о., ГК, Решение № 330/28.11.2011 г. по гр. д. № 1519/2010 г. на II ГО на ВКС/. Дори и след установяването на фактическа власт, не е необходимо един имот да се ползва постоянно, тъй като, за да е налице постоянно владение е достатъчно владелецът да е в състояние във всеки момент, когато пожелае, да може да реализира владелческата си власт, съобразно предназначението на вещта, без друго лице да е започнало да извършва тези действия и да е лишил владелеца от владението му, като без правно значение е дали в действителност владелецът се е възползвал от владелческата си власт, както и в какъв обем /Решение № 103 от 9.10.2019 г. на ВКС по гр. д. № 307/2019 г., II г. о., ГК, Решение по гр. д. № 503/2.05.2012 г. по гр. д. № 873/2011 г., I г. о. на ВКС/. За пълнота следва да се отбележи, че плащането на данъци за имота, без реално установена фактическа власт не обуславя извод за държане с намерение за своене, и не представлява демонстрация на владение /Решение № 136 от 11.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 280/2008 г., IV г. о., ГК/.
Съгласно чл. 83 ЗС който докаже, че е владял в различни времена, предполага се, че е владял и в промеждутъка, ако не се докаже противното. Веднъж установена фактическа власт върху недвижим имот се предполага, че продължава да бъде упражнявана от владелеца непрекъснато до момента, в който по несъмнен начин не бъде доказано, че е осъществено прекъсване на владението, а оттам и прекъсване на започналата да тече в полза на владелеца придобивна давност. Давността може да се счита прекъсната само ако трето лице е осъществило такова действие, с което е попречило на владелеца да упражнява занапред установената от него фактическа власт върху имота, като тези действия следва да са довели до отстраняването на владелеца от имота за повече от 6 месеца. В този смисъл разпоредбата на чл. 81 ЗС изрично предвижда, че давността се прекъсва с изгубване на владението в продължение на повече от шест месеца. След като едно лице веднъж е установило фактическа власт върху един имот, предполага се до доказване на противното, че упражнява тази фактическа власт трайно и непрекъснато до момента, в който не се установи осъществяване от трето лице на такова действие, което явно и категорично препятствува възможността владелецът да упражнява занапред фактическата власт върху имота или да бъде осъществено такова действие, което има за последица отстраняване на владелеца от имота /Решение № 330 от 28.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1519/2010 г., II г. о., ГК/.
Присъединяване на владение
According to Art. 82 of the Law of Land, the possessor may annex to his possession the possession of his grantor.The accession of the possession is permissible only if there is a legal succession between the two owners.: general succession /upon inheritance/ or private succession /when the second owner receives possession of a certain property from the previous owner on a legal basis that is suitable for transferring ownership of the property/.
When joining uniform possession /for example, when both the grantor and the assignee are bona fide possessors or when both the grantor and the assignee are bad faith possessors/, the period required for acquiring the property by prescription is that provided for in Art. 79 of the Property Act for the respective type of possession: a total of 10 years bad faith possession of the grantor and the assignee or a total of 5 years good faith possession of the grantor and the assignee.
At heterogeneous possession /the grantor's possession is in bad faith, and the successor's is in good faith or vice versa/, the aggregation of the periods of possession of the grantor and the successor can only be done by disregarding bona fide possession as such. That is, when joining heterogeneous possession, the required period for acquisition by prescription of real estate is the period provided for acquisition by prescription in case of bad faith possession – 10 years. /Decision No. 33 of 20.03.2020 of the Supreme Court of Cassation in case No. 1962/2019, I. O., GC, Decision No. 178 of 9.07.2014 of the Supreme Court of Cassation in case No. 7749/2013, I. O., GC/.
Period of limitation for acquisition of private, state and municipal property
For private state and municipal property, it was possible to acquire them by prescription, after the prohibition on this in Art. 86 of the Civil Code, as amended by SG No. 33/1996, in force from 01.06.1996, was repealed, leaving only the prohibition on acquiring public state or municipal property.
The statute of limitations for private state-owned properties was suspended by the norm of §1 of the PZR of the ZS, SG, issue 46 of 2006, in force from 1.06.2006, but on the last day before the expiration of the ten-year period, i.e. as of 01.06.2006. Initially, the statute of limitations was suspended for a period of 7 months, and subsequently this period with new amendments was extended to 31 December 2007, 31 December 2008, 31 December 2011, 31 December 2014, 31 December 2017, and finally to 31 December 2022.
With Decision No. 3 of 24.02.2022 of the Constitutional Court under case number 16/2021. The provisions of § 1, para. 1 of the Law on Supplementing the Civil Code, promulgated, SG, issue 46/2006, last supplemented, SG, issue 18/2020, and of § 2 of the Final Provisions of the Civil Code, SG, issue 7/2018, which granted retroactive effect to the extension of the term, have been declared unconstitutional. As a consequence of the declaration of unconstitutionality of the norm of § 2 of the Final Provisions of the Civil Code, SG, issue 7/2018, which granted retroactive effect to the extension of the term, it is accepted by the Constitutional Court that The statute of limitations ran from December 31, 2017 to January 19, 2018.because the retroactive effect of the substantive law cannot affect already acquired rights /Decision No. 50080 of 26.10.2022 of the Supreme Court of Cassation on case No. 1814/2021, II year of the Civil Code, Decision No. 50141 of 25.04.2023 of the Supreme Court of Cassation on case No. 3194/2021, I year of the Civil Code/. The decision of the Constitutional Court was published on 04.03.2022 in issue 18 of the State Gazette, while the limitation period continues to run from 08.03.2022. As a consequence of this, for the period 31.05.2006 - 30.12.2017 and 20.01.2018 - 07.03.2022, the acquisition limitation period for private state-owned properties has stopped running by virtue of the moratorium established by the legislator. Such a period begins to run with the entry into force of the decision of the Constitutional Court on 8.03.2022.
In short, according to Decision No. 3 of 24.02.2022 of the Constitutional Court under case number 16/2021. for the period until 01.06.2006, and from 31.12.2017 to 19.01.2018, the statute of limitations has run, as well as since 08.03.2022, for private state or municipal properties.
Interruption of the statute of limitations
According to Art. 81 of the Civil Code, the limitation period is interrupted with loss of possession for more than six months. In addition, The rules of Articles 113, 115, 116, 117 and 120 of the Obligations and Contracts Act shall apply to the statute of limitations., according to Art. 84 of the Civil Procedure Code. According to Art. 116 of the Civil Procedure Code, the limitation period is interrupted: a) with recognition of the claim by the debtor; b) by filing a claim or objection or a request to initiate conciliation proceedings; if the claim or objection or the request to initiate conciliation proceedings are not upheld, the limitation period shall not be considered interrupted; in) with taking enforcement actions. In case law and doctrine, there is no dispute as to what the law means by recognition of the claim, or filing a claim with the consequences of interrupting the statute of limitations.
Interruption of the statute of limitations through filing a claim to establish ownership or reclaim the property should always be associated with actions by the holder of the disputed substantive right, directed against the person who could invoke the statute of limitations for repayment or acquisition /Decision No. 116 of 24.11.2014 on civil case No. 2592/2014 of the 2nd Chamber of the Supreme Court of Cassation/, since the consequences of the statute of limitations are related to the inaction of the right holder /Decision No. 99/10.05.2013 on case No. 681/2012 of the 1st division of the Supreme Court of Cassation/. The individual owner may be deprived of possession, or his possession may be interrupted by filing a claim for ownership, without affecting the possession of the other co-owners. For each of the co-owners, possession produces a completely independent effect /Decision No. 42 of 28.06.2022 of the Supreme Court of Cassation in case No. 3053/2021, II district, Civil Code/.
The confession can be done judicially or extrajudicially, as well as by conclusive actions. The issued title deed in the name of a given person does not in itself lead to either the termination of the actual power of the possessor over the thing, nor does it exclude his intention to possess for himself. According to the argument of Art. 116, b. "a" of the Land Registry Act, the recognition of the possessor, and not of the owner of the thing, is decisive for the interruption of the acquisitive prescription. Providing the owner with a notarial deed is not a means of protecting his right to ownership. The notarial deed alone cannot repel the possession that another person exercises over the thing, even when it has been brought to his attention. /Decision No. 212 of 13.09.2011 of the Supreme Court of Cassation in case No. 70/2010, I district, Civil Code/.
The statute of limitations cannot be considered interrupted by the filing of a complaint with the prosecutor's office by the owner of the property for the return of the property to its owners /Decision No. 115 of 07.11.2018 on case No. 3954/2017 of the 1st Division of the Supreme Court of Cassation/, with various invitations - oral, written, notarial, with factual disturbances of possession, carried out by the owner, which have not resulted in the deprivation of possession for more than 6 months /Decision No. 130 of 18.11.2019 on case No. 1017/2019 of the 2nd Chamber of the Supreme Court of Cassation/, the filing of extrajudicial claims of any kind, including when they have led to a quarrel /Decision No. 83 of 09.10.2020 on case No. 3878/2019 of the 1st division of the Supreme Court of Cassation/, factual disturbances of possession carried out by the owner, which have not resulted in the deprivation of possession for more than six months, do not lead to an interruption of the acquisitive prescription /Decision No. 83 of 9.10.2020 of the Supreme Court of Cassation in case No. 3878/2019, I district, Civil Code/.
Of interest is the interruption of the statute of limitations under Art. 116, b. "c" of the Contractual Liability Act, namely by taking enforcement action. Case law has clarified that The imposition of a foreclosure on real estate does not prevent a third party from exercising possession over it.because the statute of limitations is an original method of acquiring the right of ownership and the rules for the enforceability of transactions after the foreclosure do not apply /Decision No. 374 of 2.10.2020 of the Supreme Court of Cassation in case No. 1666/2020, Ist year of the Civil Code, Decision No. 292 of 5.11.2013 of the Supreme Court of Cassation in case No. 1291/2012, IVth year of the Civil Code/. This means that taking enforcement actions such as imposing a foreclosure do not take away the possession of the third party, who may continue to own the thing and acquire it, but the imposition of a foreclosure has another effect, namely the interruption of the limitation period on the basis of Art. 116, b. "c" of the LZD and the commencement of a new statute of limitations for the non-owner in possession /in a similar sense it is Decision No. 392 of 10.01.2012 of the Supreme Court of Cassation in case No. 891/2010, I district, Civil Code/. This understanding should be emphasized, since the law does not clearly indicate what enforcement actions should be carried out, and the answer to this question is found in the Civil Procedure Code - these can be foreclosure, inventory, entry into possession. Next, the question remains open as to which person should take enforcement actions - the non-possessing owner or his creditors. I believe that taking actions in both cases should interrupt the acquisitive prescription, and not only the repayment period for the claim. To assume that only an owner can interrupt the acquisitive prescription with enforcement actions against his own property is not supported by the law, and such a condition is not contained in Art. 116 of the Civil Procedure Code. Taking enforcement actions can also occur in the case of universal enforcement, namely opening of bankruptcy proceedings and imposing a general seizure and injunction on the trader's property, and in this case it can also be assumed that the statute of limitations is interrupted on the basis of Art. 116, b. "c" of the ZZD /Decision No. 412 of 24.08.2016 of the General Assembly - Smolyan on case No. 140/2014/.
The imposition of a foreclosure can be carried out both by the non-possessing owner and by third parties directing their enforcement to the non-possessing owner. The quoted Decision No. 392 of 10.01.2012 of the Supreme Court of Cassation in case No. 891/2010, I district, Civil Code also accepts that the statute of limitations does not run while the performance lasts, pursuant to Art. 115, b. "g" of the Civil Procedure Act, pursuant to Resolution No. 3 of 18.XI.1980 under City Decree No. 3/80, Plenum of the Supreme CourtThis means that until the repeal of Resolution No. 3 of 18.XI.1980 under City Decree No. 3/80, Plenum of the Supreme Court with TR No. 2 of 26.06.2015 of the Supreme Court of Cassation on item No. 2/2013, OSGTK, according to TR No. 3 of 28.03.2023 of the Supreme Court of Cassation on item No. 3/2020, OSGTK for properties on which there was a directed enforcement, no acquisitive prescription could run in favor of third parties until 26.06.2015, since the prescription was suspended, and all unscrupulous owners of such properties will be able to acquire them on 27.06.2025, if the prescription was not interrupted after 26.06.2015.
Mortgage of real estate represents a demonstration of the owner's authority, but does not constitute either a deprivation of possession or an interruption of the statute of limitations, insofar as Art. 116 of the Labor Code is imperative and cannot be interpreted broadly /TR No. 3 of 22.04.2019 of the Supreme Court of Cassation on item No. 3/2016, OSGTK/. Hypothecation is essentially a legal, not a factual, action that may not in any way affect the possession of a property, and in some cases even the establishment of the mortgage is entirely documentary, without any physical presence on the part of the mortgagee or debtor. In other cases, the hypothecation of a property may involve actions that disturb the possession, but they must be of such a nature as to deprive the third party of possession, and not merely to disturb him. However, the mortgage will continue to operate on the property, even if it is acquired by a third party by prescription, if the same was registered before the acquisition by the third party, as enforcement on the property will be possible after that moment /Decision No. 204 of 19.10.2017 of the Supreme Court of Appeals under City Decree No. 4806/2016, IV year o., GK/.
Ivan Nikolaev, attorney-at-law
