I. Introduction
The Central Credit Register[1] is an information system maintained by the BNB regarding the credit indebtedness of customers of banks, financial institutions and other legal entities granting credit or lending[2] (Art. 2 of Ordinance No. 22 of 16.07.2009 for the Central Credit Register[3]). The purpose of the register is to provide access to centralized information on the credit indebtedness of individuals, the possibility of its use by legal entities granting loans, as well as summarizing the collected information for the needs of the BNB. The register also contains information on co-debtors and guarantors for loans (Article 3 of Ordinance No. 22).
The information contained in the Central Credit Register is essential in making a decision by an institution regarding the approval of a person's credit (although there is also a lot of other data relevant to making this judgment). At the same time, cases in which the information submitted by a certain institution to the register is incomplete or incorrect are not excluded. It is for this reason that the question of what legal means of influence is available to the person whose credit indebtedness the information in the register refers to, in order to achieve a correct reflection of his credit history in the register, is of interest to this publication. Of particular interest is the question whether the repayment of the creditor's claims can and should be reflected in the CCR.
II. What information does the Central Credit Register contain?
Those obliged under Art. 4, para. 1 of Ordinance No. 22, institutions submit to the register information about the loans provided by them, regardless of their size, as well as other information according to the instructions of the deputy manager in charge of the "Banking" department[4]. According to Art. 10 of Ordinance No. 22, the institutions are obliged to collect and submit to the register information hand all credits to their customers and to the incumbents changes On them until their final repayment. The provision does not specify what is meant by final "repayment". The information itself contained in the CCR refers to the amount of the debt on each individual credit, which is defined as an amount of the principal amount, accrued interest, fees, commissions and other costs of the loan, as well as the value added tax payable under the lease agreement. When the credits are in foreign currency, they are recalculated in BGN at the exchange rate announced by the Bulgarian National Bank (Article 11 of Ordinance No. 22).
The information should be submitted up to 5 working days from the conclusion of a new credit agreement or amendment of an already concluded one. The institutions should submit to the Central Committee and monthly information for the previous month until the 15th of the next regarding the status of all active credits to their customers as of the last date of the reporting month, as well as for the corrections made[5]. Information on credit indebtedness for customers includes data on both the current state of the credits, as well as for arrears on active and repaid loans for a 5-year historical period. (Art. 19, Para. 2 of Ordinance No. 22). The monthly information on loans submitted by the institutions is stored in the CKR for a period of 5 years, starting from the reporting period to which it refers (Art. 20 of Ordinance No. 22).
According to Art. 17 of Ordinance No. 22 BNB no makes corrections to the information submitted to the Central Credit Register. Hence the institutions obliged to submit information are responsible for the accuracy and timely submission of the information, as well as compliance with the requirements for the protection of personal data[6].
III. Remedies to correct inaccurate information in the register
In general, the legal means that the interested entity can use in its quest to correct an existing incompleteness or inaccuracy related to its credit indebtedness consist of the following extrajudicial and judicial options:
a. Right to request correction of the information from the institution obliged to submit the information (Article 24 of Ordinance No. 22);
b. Report to the BNB about the institution's violations of its obligations under Ordinance No. 22 with a view to exercising its authority to monitor compliance with the terms and conditions for submitting information by the CCR (Article 25 of Ordinance No. 22);
c. Court-ordered establishment of non-obligation of the obligations reflected as due in the CCR or their repayment by statute of limitations,
d. Filing a claim with a view to realizing the civil liability of the institution for compensation of the damages suffered by the interested person as a result of the incorrectly submitted information.
In the following lines, the listed methods will be considered.
Right of the interested person to request correction of the information in the Central Credit Register
This right of his is regulated in Art. 24 of Ordinance No. 22. When a person finds that the information contained about him in the register is inaccurate, he has right to submit a written application to the institution according to Art. 4, para. 1, who submitted it, to correct an inaccuracy identified by him. Within up to 7 working days upon receipt of the application, the institution is obliged to examine it and grant it writen answer to the applicant. If the request is justified, the institution submits the corrected data to the information system of the CCR by the 15th of the month following the reporting month.
In this regard, it should be noted that in 2015, paragraph 4 of Art. 24, according to which if a customer of an institution dispute in a court of law data contained about him in the Central Credit Register, this circumstance is reflected in the information system of the register. The information about availability of dispute, as well as for an effective court decision on the dispute, shall be submitted by the institutions by the 15th of the month following the reporting month. At the same time, in the previously effective Ordinance No. 22 of 16.07.1998, there was a requirement for motivated a response from the institution in the event of an opinion on the groundlessness of the request, a copy of which will also be sent to the BNB[7].
The omission of the above-cited rules can be assessed as weakness in the current legislation. On the one hand, it serves as an argument in support of the conclusion that there is currently no need to reflect the court decisions that have entered into force, even though they establish that the claims listed as active and outstanding in the register have been repaid by statute of limitations. On the other hand, it reduces the control of the BNB for accurate submission of information to inspections on the occasion of specific signals from interested parties or inspections in connection with the submission of delayed information. Next, it leads to a laconic motivation of the institutions' answers as to why they consider the request to correct the information unfounded. The absence of such a requirement means that, at the moment, the institution could simply inform its client that it considers its request for data correction unfounded without indicating any arguments in this regard. Given this, it should be proposed to restore rules similar to the repealed para. 4 of Art. 24 of this Ordinance No. 22 and Art. 19, para. 4 of the repealed Ordinance No. 22 of 1998.
Notification to the BNB of violations by the institution of its obligations under Ordinance No. 22 with a view to exercising its authority to control compliance with the conditions and procedures for submitting information from the CRC
2.1. It is possible to hypothesize inaccurately submitted information, as well as non-submitted information that should have been submitted. The control over the submitted information is entrusted to the BNB, which has the competence to impose fines, sanctions and supervisory measures in case of violations. Usually, the violation justifying the imposition of a supervisory measure will be expressed in a violation of Ordinance No. 22 (Art. 103, Para. 1, Item 1 of ZKI), and the supervisory measures taken would generally be the issuing of a written warning (Art. 103 , para. 2, item 1 of the Civil Code), an order to remedy the committed violations (art. 103, para. 2, item 3 of the Civil Code), public disclosure of the violation and the offender (art. 103, para. 2, item 23 LCI)[8]. A serious motivational impact for preventing violations of Ordinance No. 22 would be the possible imposition of property sanctions[9]. The review of the publicly available information on imposed sanctions leads to the conclusion that the most frequent violation is expressed in the systematic failure to submit information within the terms established by Regulation No. 22[10], as the systematic violation of the regulations may lead to deletion from the register of financial institutions.
2.2. By itself, the failure to submit information about credit indebtedness, however no may result in a change in the nature of the contract concluded between the parties and no can substantiate the unfoundedness of the claims brought by the creditor, since the obligations provided for in the Ordinance are administrative and their non-fulfillment does not affect the existence or validity of the concluded credit agreement and the resulting obligations[11]. On the basis of the report from the CCR, no definite conclusion can be drawn either about the amount of the debt, or whether it was postponed or rescheduled based on the negotiations conducted between the parties, since according to the provision of Art. 24 of Ordinance No. 22, data in the system can be corrected at any time, both by the creditor and at the request of the person to whom this information relates, therefore it is possible that the information in the CCR is incomplete/inaccurate[12]. References from the CCR are not considered suitable means of proof establishing the fact of actually existing or non-existent credit obligations. The collection and analysis of information regarding the conclusion and servicing of bank credit contracts has a purpose in connection with the management and ensuring the security of the banking system, therefore, even though they have the character of official supporting documents[13], no constitute proof of the objective existence or non-existence of credit obligations, and of unsubmitted information about such. References no contain formal authentication of the facts for which it contains data and from the lack of data on credit obligations at a subsequent moment, a similar lack of obligations for a previous period cannot be assumed[14].
Judicial protection
Typical hypotheses when seeking "judicial" impact on the creditor are the filing of a declaratory action for non-obligation or for repayment of the claim by statute of limitations or a condemnation action for the award of compensation for the damages suffered by the borrower as a result of the inaccurately submitted information.
3.1. Is it possible to condemn the creditor for submitting data to correct inaccurate information?
In addition to the above-mentioned means of influence, in some cases the debtors ask the court and the conviction of the creditor to submit a request for deletion of data in the register, and sometimes a condemnation of the Central Credit Register itself to delete the incorrectly reflected data. Court practice denies such a possibility, supporting the thesis that if a client disputes in a court of law data that is contained about him in the register, information about the effective court decision on the dispute should be submitted by the institution that entered the data in the register and after the entry into force of the decision[15]. The main argument for this opinion is the repeal of Art. 24, para. 4 from Ordinance No. 22, which was considered a legally established special claim[16]. At the same time, it is stated that in accordance with the provision of Art. 124, para. 4 of the Civil Code, a claim to establish the existence or non-existence of facts of legal significance is allowed only in the cases provided for by law, and according to the permanent practice of the courts, the specified obligation of the institutions under Art. 4, para. 1 of Ordinance No. 22 f administratively and there is no contract between the parties as a source, therefore the civil court is not competent to decide a dispute regarding its non-performance[17]. To the extent that there is a special administrative order for deletion from the Central Credit Register, which excludes the general civil order, the proceedings are inadmissible[18].
The position of judicial practice should be supported. On the one hand, and with the existence of the rule of Art. 24, para. 4 of Ordinance No. 22, it cannot be concluded that there is an obligation to the borrower, which is to reflect the information in the CCR about the dispute and the entry into force of the court decision on the dispute. On the other hand - Art. 24, para. 4 of Ordinance No. 22 speaks of legal challenge to data contained in the CCR. In this scenario, the declaratory claim for the untruthfulness of the information contained in the register should be considered inadmissible, insofar as it does not certify in a binding manner facts of legal significance for a civil dispute (according to an argument from Article 17, paragraph 1 and Paragraph 2 of Ordinance No. 22)[19]. Before the repeal of Art. 24, para. 4 of Ordinance No. 22, the provision rather referred to one of the following hypotheses: a. admissibility of a declaratory action under Art. 124, para. 4, ex. 2 of the Code of Civil Procedure against the inaccurately reflected facts (data) in the register; or b. typical declaratory action under Art. 124, para. 1 of the Code of Civil Procedure regarding the existence of the obligations as reflected in the CCR, was a declaratory claim regarding their repayment. As far as a proposal was made above to restore a rule similar to Art. 24, para. 4 of Ordinance No. 22, the same should be related to an opportunity to reflect the presence and outcome of a pending legal process relevant to the accurate reflection of the data in the register, and not an ascertainment claim for facts under Art. 124, para. 4, ex. 2 of the Civil Procedure Code, as this way the principle of procedural economy would be observed to a greater extent, not allowing separate legal proceedings for each individual piece of information contained in the CCR[20].
3.2. Declaratory action for extinguishment of the right of enforcement[21].
In this part, the issues of whether the existing legal framework requires the reflection of the repayment of the creditor's claims in the register will be considered. On the issue of whether the repayment of the creditor's claims by statute of limitations is related to the obligation of the institution to submit information to the CCR about this circumstance, there is a contradiction in judicial practice.
3.2.1. Disputed opinions in judicial practice
3.2.1.1. According to one of the views, this circumstance no should be reflected. Arguments in favor of this opinion is that the statute of limitations does not lead to the extinguishment of the subjective right of the creditor itself, but to its transformation into a natural right, against which there can be voluntary performance, but the creditor is deprived of the possibility of obtaining performance by force . Hence, the supporters of this thesis assume that such irrelevance of the data cannot be attributed to the liability of the subject, since there is no obligation in Ordinance No. 22 to submit information that credit claims have been repaid by statute of limitations. The position is argued with the provisions of Art. 24 of Ordinance No. 22, the interested party may request correction of the information[22].
3.2.1.2. According to the second supported opinion "active" in the sense of art. 10, para. 3 and Art. 19, para. 2 is the credit, the claims on which have not been fully repaid. Repayment of the loan is available upon implementation of some of the repayment methods provided for in the Civil Code - payment, set-off, forgiveness, renewal, merger, etc. Expiration of the statute of limitations does not result in the automatic repayment of the loan, as it leads to the impossibility of forced satisfaction of the claim. It is not applied ex officio, and the debtor should refer to its expiration - by objecting within the period under Art. 131, para. 1 of the Civil Code or through a negative declaratory action. The extrajudicial reference to an expired statute of limitations no can have effect except where the parties voluntarily acknowledge that fact. Only after taking be declared "improper" as time-barred, the creditor has the obligation to submit information to the CCR, that the loan is repaid, a the data will be deleted from the register after the expiry of the five-year historical period under Art. 19, para. 2 of the Ordinance, within which the information on arrears on repaid loans is kept. The extinguishing effect of the statute of limitations no occurs ex lege with the expiration of the statutory term. Thus no can be противоправни действията на кредитора, с които се опитва да получи изпълнение на своето вземане съдебно или извънсъдебно по какъвто и да било законосъобразен начин, или третира вземането като изискуемо (включително подавайки информация за него пред държавните органи, води го в счетоводните си книги, изпраща писма, фактури, искания за потвърждение на салда и т. н.), дори давността за вземането фактически да е изтекла. Докато не бъде установено по надлежния ред изтичането на погасителната давност по предявен иск or защитно възражение, кредиторът no е обвързан от сила на пресъдено нещо в отношенията си с длъжника и няма правно задължение да се въздържа от предявяване на претенции. Едва след този момент за длъжника възниква право на обезщетение за вреди, в случай че кредиторът no се съобразява с постановения съдебен акт and продължава да претендира плащане на вземането or да го третира като изискуемо в ущърб на длъжника[23]. Според привържениците на това становище отказът на кредитора да признае изтичането на погасителната давност би могло да има значение в следните насоки – 1. Относно правния интерес на длъжника да предяви отрицателен установителен иск за погасяване на правото на принудително изпълнение (по-често срещан в практиката като отрицателен установителен иск за недължимост[24]); 2. Относно отговорността на кредитора за разноски, доколкото с отказа си е дал повод за завеждане на делото (независимо дали признава или оспорва твърденията на длъжника в рамките на исковия процес)[25].
Различие в становищата се установява и по отношение на извънсъдебното позоваване на изтеклата погасителна давност от страна на длъжника. Според част от съдебните актове противоправен отказ за коригиране на неточна информация в ЦКР би имал само при влязло в сила съдебно решение за изтичането на давността[26], докато според други – и при извънсъдебно позоваване на длъжника на изтеклата давност и неизпълнение на задължението на институцията да подаде данни за коригиране на информацията[27].
3.2.2. Следва ли изтичането на погасителната давност да бъде отразено в Централния кредитен регистър?
Дали съществуващата правна уредба налага отразяването на изтеклата погасителна давност по отношение вземанията на кредитора зависи от отговора на въпроса какво съдържание влага Наредба № 22 под „погасени“ кредити и „активни“ кредити (чл. 19, ал. 2). Липсата на яснота относно вложения от нормотвореца смисъл води до извод, че значението на използваните понятия следва да бъде изведен въз основа на принципните положения, върху които е изградена правната уредба. От една страна, целта на Наредба № 22 е осигуряването на достъп до централизирана информация за кредитната задлъжнялост на лицата, възможност за ползването ѝ от правните субекти, отпускащи кредити, както и обобщаване на събраната информация за нуждите на БНБ. Оттук регистърът има ключово значение при управлението и обезпечаването сигурността на финансовата система, така че да се ограничи безотговорното кредитиране и намаляване на риска от свръхзадълженост и неплатежоспособност на кредитополучателите. От друга страна, сред целите на погасителната давност са придаване на нормативна сила на фактическото положение, както и санкционирането на бездействащия дезинтересиран кредитор. Тя е проявление на принципа, че правата се дават за защита на все още съществуващ интерес[28].
От тази гледна точка следва да бъде намерен баланс между посочените принципи. Aurea mediocritas може да бъде намерена, от една страна, като се признае необходимостта от отразяване в ЦКР на погасени по давност вземания, а от друга – отразяването им в ограничен във времето период. По този начин би се защитил както интересът на кредитодателите, които ще могат да получат информация за кредитната задлъжнялост на желаещите да получат кредит лица, но и на кредитополучателите – доколкото тази информация ще се отнася за ограничен във времето период. Противното разрешение – изискването от кредитора да подава информация до регистъра по погасени вземания би довело до ангажирането му с действия във връзка със задължения, по отношение на които същият се е дезинтересирал, а от друга – до отразяване на данни в регистъра за длъжника „докато смъртта го раздели“ със задълженията му, което би означавало и нужда част или всички от тях да бъдат отразени в кредитната задлъжнялост на приелите наследници[29]. Би се постигнало и друг дисбаланс в съществуващата правна уредба – Ако конкретното лице е извършило престъпления, то същото може да бъде реабилитирано и осъждането да не се отрази в издадено свидетелство за съдимост, но неговите погасени по давност вземания преди няколко десетилетия, да съществуват като данни в ЦКР през целия му жизнен път. Като допълнителен аргумент може да се посочи, че Наредба № 22 изисква подаването на информацията по „активни“ кредити, а за погасени – за 5 годишен исторически период. Макар и цитираният нормативен акт да не дава еднозначен отговор кои кредити са активни, като такива би следвало да се приемат както кредитите, които са погасени чрез типичните способи за това, така и тези вземания, по отношение на които кредиторът се е дезинтересирал и бездействието е довело до погасяването им по давност. В подкрепа на подобен извод е и обстоятелството, че в някои случаи позоваването на погасителната давност може да е средство за осуетяване на кредиторовия иск за изпълнение при вече погасено право с някой от типичните способи за това, но поради изминалия период от време, за длъжника да бъде по-трудно да докаже осъщественото в миналото изпълнение[30]. Допълнителен аргумент е и разликата с правилото на чл. 5, ал. 6 на отменената Наредба № 22 от 1998 г., която е изисквала подаване на информация до окончателното изплащане на кредита, докато чл. 10, ал. 1 от сега действащата вече използва по-широкото понятие „погасяване“.
3.2.3. За какъв период следва да бъдат отразени в ЦКР данните, отнасящи се до погасени по давност вземания?
В съдебната практика се среща преобладаващо тезата, че погасяването по давност на вземанията следва да бъде отразено от влизане в сила на решението, с което е признато това обстоятелство. Това становище не може да бъде споделено. В случая следва да се възприеме тезата, че данните в регистъра следва да бъдат заличени след 5 години от изтичането на погасителната давност. Аргумент за това е и чл. 19, ал. 2 от Наредба № 22, която предвижда информацията за кредитната задлъжнялост да съдържа данни за текущото състояние по активни кредити, но и по погасени кредити за 5 годишен исторически период. Оттук началният момент на този 5 годишен исторически период следва да бъде изтичането на погасителната давност, т. е. момента, в който вземанията на кредитора действително са се погасили по давност. Ако вземанията на кредитора са се погасили в различни моменти, съобразно различията в техния характер, като например вземанията за лихви, обезщетения и неустойки от неизпълнен договор, които се погасяват с тригодишна давност съгласно чл. 111, б. б) и в) ЗЗД, то този 5 годишен срок би следвало да се изчисли от датата на погасяването на съответното вземане.
3.3. Осъдителен иск за присъждане на обезщетение за претърпените от кредитополучателя вреди в резултат на неточно подадената информация
Могат ли неправилно подадените данни да обосноват гражданската отговорност за вреди на кредитора (ако такива са настъпили) и по-специално – при неподадена информация за погасяване на вземанията по давност? Съдебната практика, която отрича необходимостта от отразяване на погасяването по давност на вземанията на кредитора в ЦКР, отрича и подобна противоправност по отношение на поведението на кредитора, изразяващо се в неподаване на данни до регистъра за изтичането на давността. Втората главна позиция в съдебната практика е тезата, че неподаването на данни до регистъра относно погасяването по давност на вземанията на кредитодателя може да обоснове противоправно поведение на кредитора и ако от него са настъпили вреди – те да подлежат на обезщетяване. Както бе посочено, противоречие се среща по отношение на началния момент, от който съществува тази провоправност. Според част от съдебните актове това е моментът на извънсъдебното позоваване от страна на длъжника на изтеклата погасителна давност[31], докато според друга – едва след влизане в сила на съдебното решение, с което се признава погасяването на вземанията по давност[32]. Във всеки случай, длъжникът следва да въведе в процеса твърдение за противоправното поведение на кредитора във връзка с търсенето на изпълнение по погасени по давност вземания и искане за осъждане на същия за обезщетение за претърпените вреди, за да сезира съда и същият да има задължение да се произнесе по иска по чл. 45 ЗЗД[33].
За да е налице подлежащи на обезщетяване вреди в резултат на реализиране на деликтната отговорност е необходимо виновно и противоправно поведение, като вредите следва да са пряка и непосредствена последица от увреждането. В конкретния случай, доколкото институциите по чл. 4 от Наредба № 22 са юридически лица, то би могло да се разсъждава за отговорност на възложителя по чл. 49 от ЗЗД. Наличието на неточна информация в регистъра действително би могло да е свързано с определени неблагоприятни последици за лицето, спрямо което се отнася – било то неимуществени (от изпитването на негативни емоции като гняв или тъга за неправилното отразяване на кредитната му задлъжнялост до изпадане в депресивно състояние от този факт) или имуществени (отказ да бъде кредитирано, който отказ се мотивира единствено с лошата кредитна история). Съдебната практика не отрича възможността такива вреди да са пряка и непосредствена последица от неизпълнение на задължението на институциите по чл. 4 да подават точни данни за кредитната задлъжнялост на лицата[34]. Необходимо е обаче между вредите и поведението да е налице причинна връзка[35]. Противоправността се определя като противоречие на деянието с императивна правна норма. Противоправно е деянието, което нарушава заповеди или забрани, установени изрично в правни норми[36]. В случая може да се мисли за наличие на противоправност поради нарушаване на задължение, произтичащо от императивна правна норма, която има за цел защитата на правата и интересите на други лица. Възможно е самото увреждащо поведение да се санкционира и като престъпление или административно нарушение[37]. Нарушените правни норми могат да се намират в различни по вид нормативни актове както на публичното, така и на частното право, включително да са норми на административното право[38]. Общата забранителна норма на чл. 45, ал. 1 обявява за противоправно всяко причиняване на вреди при липса на правно основание, което да оправдава причиняването им[39]. От гореизложеното следва изводът, че неточно подадената информация, забавеното подаване на информация или липсата на подадена информация (н. при погасени кредити, които не са отразени като такива в регистъра), доколкото е в резултат на виновно поведение на служител на задължените институции по чл. 4 и доколкото от това са настъпили преки и непосредствени вреди, може да обоснове реализирането на деликтната отговорност на възложителя. Наредба № 22 предвижда изрично задължение за институциите по чл. 4, ал 1 да събират и подават информация към Централния кредитен регистър за всички кредити на техни клиенти и за настъпилите изменения по тези кредити до окончателното им погасяване. Това задължение е административноправно по своя характер, а неизпълнението му може да обоснове реализирането на административно-наказателната отговорност на задължената институция. Ако в резултат на неизпълнението на това задължение са настъпили преки и непосредствени вреди за клиентите на институцията, то те биха могли да търсят тяхното обезщетяване. Фактът, че информацията се съдържа в регистър, поддържан от БНБ, не е от естество да прекъсна причинната връзка между вредите и противоправното поведение. Самата Наредба № 22 посочва изрично, че БНБ не проверява информацията, а отговорност за верността и своевременното подаване на данните носят единствено институциите по чл. 4, ал. 1 (чл. 17, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 22). В много случаи обаче вредите не биха били свързани със самото наличие на информация в регистъра, а с друго съпътстващо поведение на кредитора, например в резултат на осъществяването на агресивен подход при претендирането на изпълнението на задълженията по връщане на получената парична сума, което може да се характеризира като прекрачващо границите на добросъвестността.
Не на последно място следва да се постави въпросът дали би било налице противоправно поведение на институцията при извънсъдебно позоваване на длъжника на изтекла погасителна давност или е необходимо влязло в сила съдебно решение, за да възникне задължението за коригиране на вече подадените данни в ЦКР? В тази връзка следва да се сподели тезата, че позоваването на давността не е елемент от фактическия състав на давността, но позоваването е необходимо, за да може да бъде приложена. Това право на задълженото лице да се позове на нея възниква с изтичането ѝ[40]. Законът не поставя изрично условие за позоваване и констатиране на изтеклата погасителна давност по съдебен ред. От отсъствие на законова възможност давността да се приложи служебно не следва, че заявената извънсъдебно изрична воля на длъжника, че желае да се ползва от изтекла давност срещу исканото от кредитора доброволно изпълнение, не поражда правно действие – парализиране на претенцията на кредитора и въздържането му от търсене на принудително изпълнение[41]. Поради това задължението по чл. 24 от Наредба № 22 би възникнало още с извънсъдебното позоваване на изтеклата погасителна давност, съответно институцията по чл. 4, ал. 1 би могла да отговаря за настъпилите след този момент вреди от забавеното подаване на искане за коригиране (извън срока по чл. 24, ал. 3 от Наредба № 22) или отказа да бъде подадено такова.
IV. Conclusion
Направеният преглед разкрива сериозни противоречия в съдебната практика във връзка с приложението на Наредба № 22 за Централния кредитен регистър. Необходимостта от тяхното преодоляване налага нуждата от изменение на текстовете на чл. 19, ал. 2 и чл. 24, ал. 2 и ал. 4 от Наредба № 22 в следния смисъл:
Чл. 19, (2) Информацията за кредитната задлъжнялост за клиентите включва данни както за текущото състояние на кредитите, така и за просрочията по активни и по погасени кредити за 5-годишен исторически период. Регистърът отразява информацията за просрочията по погасени по давност вземания до 5 години от изтичането на давността за съответното вземане.
Чл. 24. (2) (Изм. – ДВ, бр. 31 от 2012 г., в сила от 30.04.2012 г., доп., бр. 37 от 2018 г., в сила от 8.05.2018 г.) В срок до 7 работни дни от получаване на заявлението институцията по чл. 4, ал. 1 е длъжна да го разгледа и да даде motivated писмен отговор до заявителя.
…
(4) Ако клиент на институция по чл. 4 образува съдебно производство от значение за точното отразяване на данните, които се съдържат за него в Централния кредитен регистър, това обстоятелство се отразява в информационната система на регистъра. Информацията за наличие на висящото съдебно производство, както и за влязло в сила съдебно решение по спора, се подава от институциите по чл. 4 в срока и по реда на чл. 10, ал. 2.
Петър ТОПУРОВ, адвокат, Главен асистент в Института за държавата и правото при Българската академия на науките
[1] По-нататък споменаван и като „ЦКР“ или „регистъра“.
[2] 1. Платежни институции и дружества за електронни пари, отпускащи кредити по реда на чл. 21 от Закона за платежните институции и платежните системи. Визираният в чл. 21 кредит най-общо е кредит, свързан с платежни услуги по изпълнение на платежни операции. За да е налице кредит по смисъла на чл. 21 ЗПСПУ е поставено условие кредитът да има спомагателен характер, да се отпуска единствено във връзка с платежната операция и да има срок на погасяване до 12 месеца. Спрямо тези кредити приложение може да намери ЗПК доколкото клиентът има качество на потребител. 2. Инвеститори, предоставили заем по проект чрез доставчик на услуги за колективно финансиране.
[3] Обн., ДВ, бр. 62 от 4.08.2009 г., в сила от 1.10.2009 г., посл. изм. и доп., бр. 91 от 2.11.2021 г., бр. 101 от 20.12.2022 г., в сила от 1.01.2023 г. По-нататък посочвана за по-кратко като „Наредба № 22“.
[4] Указанията са достъпни на следния адрес: https://www.bnb.bg/bnbweb/groups/public/documents/bnb_law/guidelines_ccr_part_new_bg.pdf
[5] Съгласно чл. 5, ал. 6 от предходно действащата Наредба № 22 „Ежемесечно, до 15-о число на месеца, следващ отчетния, банките и техните дъщерни финансови институции подават информация за размера на дълга по вече отпуснат кредит към последната дата на отчетния месец, до окончателното изплащане на кредита." (под. мое)
[6] Съгласно чл. 12, ал. 2 от предходно действалата Наредба № 22 отговорност за верността и своевременното предоставяне на информацията по тази наредба са носили лицата, управляващи и представляващи банките и техните дъщерни финансови институции.
[7] Обн., ДВ, бр. 92 от 7.08.1998 г.
[8] Повече за банковия надзор у Башов, С., Банковият надзор като специализиран административен контрол. Сп. „Бизнес и право“. бр. № 2 от 2020 г., достъпна на следния линк https://business-law.unwe.bg/uploads/BusinessAndLaw/Bashov.pdf and Башов, С. Българската народна банка като институция на банковия надзор. – Дайджест „Търговско и облигационно право“ бр. 2 (2023 г.) – онлайн.
[9] Прегледът на публично достъпната информация установява налагането на три имуществени санкции през 2020 г. (Информацията е публично достъпна в интернет портала на БНБ – https://www.bnb.bg/BankSupervision/BSSupervisoryDisclosure/BSSDAdministrativePenalties/index.htm). И в трите случая става въпрос за извършено административно нарушение на чл. 10, ал. 3 във връзка с ал. 1 от Наредба № 22 от страна на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ЕООД, „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД и „ВИВА КРЕДИТ“ ООД, като наложената санкция е в размер на 5000 лв.
[10] Така например със заповед № БНБ – 58752 от 25.05.2018 г. издадена от подуправителя на Българската народна банка (БНБ), ръководещ управление „Банков надзор“, с която на основание чл. 3а, ал. 6, т. 3 от Закона за кредитните институции (ЗКИ) във вр. чл. 9, ал. 3, т. 5 от Наредба № 26 от 23.04.2009 г. за финансовите институции (Наредба № 26) и чл. 151, ал. 1, предл. 2 ЗКИ, „Ай Еф Джи Лизинг“ АД е заличено от регистъра на финансовите институции по чл. 3а, ал. 1 ЗКИ. Жалбата срещу заповедта е оставена без уважение с Решение № 11500 от 29.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8565/2018 г., VII о. В конкретния случай нарушението се е изразявало в системно закъснение между 2-4 дни след 15-то число на съответния месец. Подобна санкция е потвърдена и с Решение № 11573 от 30.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8987/2018 г., VII о.
[11] Решение № 2920 от 1.12.2018 г. на САС по т. д. № 1724/2018 г., с което е потвърдено Решение № 1562 от 2.08.2017 г. на СГС по т. д. № 3613/2016 г.;
[12] Решение № 1625 от 18.09.2019 г. на СГС по т. д. № 7408/2016 г.
[13] Съгласно процесуалната теория свидетелстващите документи са тези, които са резултат от възприети от автора му факти и материализират неговото удостоверително изявление. С това изявление издателят свидетелства за съществуването на определени факти. За да е налице свидителстващ документ е без значение дали той разполага с доказателствена стойност спрямо удостоверения факт. В този смисъл Stalev, Zh. A. Mingova. O. Stamboliev. V. Popova. R. Ivanova. Българско гражданско процесуално право. Сиела. 2020, с. 264. В конкретния случай, справката от ЦКР може да има удостоверително значение, че дадена институция е подала определената информация по отношение на конкретен свой клиент в ЦКР. Съобразно преобладаващата съдебна практика издаваната от ЦКР справка за кредитна задлъжнялост няма материална доказателствена сила, тоест no доказва по обвързващ за съда начин, че фактите обективирани в справката отговарят на действителното правно и фактическо положение. Сталев, Ж…., с. 270.
[14] Решение № 528 от 16.03.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 10981/2021 г.
[15] Решение № 313870 от 15.01.2018 г. на СРС по гр. д. № 50773/2016 г.: „В настоящия случай с влизане в сила на решението, с което е признато за установено, че ищецът не дължи сумите, вписани в Централния кредитен регистър като кредитни задължения, по искане на ищеца, за първоначалният кредитор …, ще възникне задължение да подаде информация до Централния кредитен регистър за това обстоятелство в 5-дневен срок от влизане в сила на решението на основание чл. 24, ал.1-3 от Наредба № 22/16.07.2009 г. на БНБ. Това задължение на институцията обаче е administratively, а не облигационно задължение спрямо кредитополучателя по договора за кредит. За осъществяване на претендираното от ищеца заличаване от Централния кредитен регистър съществува специален административен ред, който изключва общия граждански такъв…“
[16] По отношение на уредбата на чл. 24, ал. 4 от Наредба № 22 съдебната практика, обективирана в Решение № 339 от 23.02.2015 г. на САС по в. т. д. № 1518/2014 г., е поддържала, че става въпрос за специален установителен иск с предмет факти с правно значение, чието самостоятелно установяване по исков ред е допустимо само в изрично посочените в закона случаи. "Всеки от вписаните в кредитния регистър факти, който рефлектира неблагоприятно върху кредитната репутация на длъжника, such as the amount of the obligation under the credit exposure, its assignment to a certain higher risk classification group, etc., is of a nature to justify an independent declaratory action for its contestation, which can also be presented under the conditions of objective joining for joint consideration in one proceeding, when the subject of the dispute are multiple facts reflected in the register."
[17] Decision No. 16355 of 28.06.2022 of the SRS under City Decree No. 14625/2022; Order No. 35311 of 20.04.2022 of the SRS under City Decree No. 18246/2022; Decision No. 8167 of 25.04.2013 of the SGS pursuant to Administrative Law No. 4286/2013.
[18] Decision No. 260077 of 3/08/2021 of RS - Devnya according to City Decree No. 560/2020; Decision No. 8167 of 25.04.2013 of the SGS pursuant to Administrative Law No. 4286/2013.
[19] Сталев, Ж. Quote ibid., p. 180.
[20] Stalev, Zh., Quote ibid., p. 181.
[21] For the contentious nature of these claims, see Petrov, V. Claims for recognition that the debtor does not owe due to time-barred repayment of the claim. Published in the electronic edition "Challenge the Right!" on 13.09.2015, available at the following link - https://www.challengingthelaw.com/grajdanski-proces/pogasiavane-po-davnost/, last accessed on 02/19/2023.
[22] Decision No. 5251 of 3.09.2020 of the SGS under city order No. 10007/2019. In the specific dispute, the creditor stopped submitting information after the ruling of the first instance decision on the dispute, which recognized that the receivables were repaid by statute of limitations. Decision No. 1052 of 7.12.2022 of RS - Stara Zagora under City Decree No. 1744/2022: "The fact that the claim is time-barred is also acknowledged by the defendant in the filed response to the claim, but the same no acquits the defendant from the obligation attributed to him by the norm of Art. 10 et seq. of Ordinance No. 22..”; Decision No. 3539 of 16.06.2020 of the SGS according to the city of D. No. 5270/2019: “Therefore no it can be imputed to the fault of the defendant company that the plaintiff appeared as a debtor in terms of claims to "F. and " EAD, because nowhere in the provisions of the Ordinance is the obligation of the defendant company to submit information that the claims of the plaintiff have been repaid by statute of limitations."
[23] Decision No. 137982 of 11.06.2019 of the SRS under City Decree No. 67205/2018; Decision No. 262400 of 30.07.2021 of RS - Varna under City Decree No. 2918/2021; Resolution No. 35 of 04/2/2021 of the RS - Dryanovo under City Decree No. 61/2021; Decision No. 260007 of 01/08/2021 of the RS - Asenovgrad under City Decree No. 730/2020, in which, in case of objectively joined claims with legal art. 124 of the Civil Code and condemnation action for the fulfillment of an obligation under Art. 24 of Ordinance No. 22 of the BNB, the court rejected the claim “for the condemnation of …. to fulfill its obligation to make a correction and submit the corrected data to the information system of the Central Credit Register of the BNB, to delete the entered obligation of ….. under the consumer credit agreement ….., based on Art. 24 of Ordinance No. 22 of the BNB of 16.07.2009 on the Central Credit Register."
[24] For the weaknesses of this view, see Petrov, V. Quote same One cannot share the thesis presented by the cited author that "It is the creditor's right to invite the debtor morning, noon and night to pay him and the receivables extinguished by statute of limitations...". The creditor indeed has the right to invite the debtor, but within reasonable limits, which do not exceed the principle of good faith, the prohibition of abuse of rights and respect for the personal life of the debtor. Aggressive behavior of the creditor, related to calls in the early or late hours of the day, in general, could not be in sync with the stated principles.
[25] Decision No. 3011 of 10.10.2022 of RS - Varna under City Decree No. 278/2022: "The claim is admissible if there is an obvious interest in the requested establishment, insofar as on the date of filing the claim, the defendant is argued out of court that the claim existed. This is evidenced by a report on credit indebtedness..., a request from the plaintiff to the defendant for an out-of-court settlement... and the defendant's response to it... Thus, extra-procedurally, the defendant advocated an opinion on the indebtedness of the claims, refusing ex officio to repay them due to the expired statute of limitations. His conduct in the process of acknowledging the fact of the expired statute of limitations, per se no may deny that the claimant has a legal interest."
[26] Decision No. 260077 of 3/08/2021 of RS - Devnya according to City Decree No. 560/2020: "With the entry into force of the decision, whereby it is recognized as established that the plaintiff does not owe the sums entered in the Central Credit Register as liabilities for the plaintiff the right arises to submit a written application to the institution under Art. 4, para. 1, which submitted it to the register, to correct an established inaccuracy..."; Resolution No. 8167 of 25.04.2013 of the SGS pursuant to Administrative Law No. 4286/2013: "...with the entry into force of the decision, with which it is recognized as established that I.I.D.... does not owe the amounts entered in the Central Credit Register as credit obligations to the bank a liability will arise to submit information to the Central Credit Register about this circumstance within 5 days from the entry into force of the decision pursuant to Art. 24, para. 4 of Regulation No. 22/16.07.2009 of the BNB. However, this obligation of the bank is an administrative and not a bond obligation towards the borrower under the loan agreement"; Decision No. 137982 of 11.06.2019 of the SRS under City Decree No. 67205/2018: "… the extrajudicial invocation of an expired statute of limitations can have no effect unless the parties voluntarily recognize the claim as barred by statute of limitations or simplify it… Only after the claim is recognized as not due as time-barred, кредиторът has the obligation to submit information in C. that the loan has been repaid, a the data will be deleted from the register after the expiry of the five-year historical period under Art. 19, para. 2 of the Ordinance…”; Decision No. 76 of 03/06/2018 of RS - Lovech under City Decree No. 2055/2017: "...for the plaintiff, there is no legal interest in such a request, since the possibility remains for him to initiate a procedure under Art. 24 of Ordinance No. 22..., to correct the information in the Central Credit Register, on the basis of any final decision in the present case."
[27] Decision No. 2693 of 29.04.2020 of the SGS according to City Decree No. 3735/2019: "The defendant's refusal to provide information to the CKR regarding repayment of the loan, as well as the sending of an invitation to the plaintiff to voluntarily pay the trial amounts condition the existence of a legal interest from filing a claim for recognition of non-obligation of the sums, regardless of the reason for this - expired statute of limitations, payment, etc." With the cited decision of the SGS, Decision No. 453028 of 18.07.2018 of the SRS under City Decree No. 51340/2016 is confirmed: "The court finds refused to the defendant for unlawful. Pursuant to Art. 10, para. 1 of Ordinance No. 22..., he was obliged to collect and submit information about all the loans of his clients and about the changes that occurred on these loans until their final repayment. The Ordinance no defines the term «repayment», respectively no limits repayment only until payment. Therefore each repayment (current or final), incl. and the repayment of time-barred claims, represents a credit amendment for which due to the submission of information to the CCR. That is why, after the plaintiff's explicit reference to the expired statute of limitations in her application dated 24.08.2012, the defendant should have submitted information about this fact to the CCR, notwithstanding that the obligations of the borrower shall continue to exist as natural ones and that their voluntary payment after the expiration of the statute of limitations shall not be undue";
[28] Such, K., Unclarified or unresolved questions in relation to the limitation period., pp. 2-3.
[29] Petrov, Ven., Inheritance of covenant obligations and responsibilities. Seela. 2020, p. 202. Obligations are included in the inheritance mass in the state in which they were at the time of discovery of the inheritance and according to the statute of limitations that has expired so far. The need expressed by the cited author to settle the suspension of the statute of limitations until acceptance of the inheritance/acquisition by the state should be supported.
[30] Tikholov, S., On the main concepts of the nature of the statute of limitations under the Law on Obligations and Contracts in Bulgarian legal theory after 1947. Sp. Bar Review, no. No. 4-5/2015, p. 38.
[31] Decision No. 453028 of 18.07.2018 of the SRS under city order No. 51340/2016, which defines the creditor's refusal to take action on submitting information to delete the obligations from the register as illegal after it is the debtor has invoked extrajudicial of the expired statute of limitations.
[32] Decision No. 137982 of 11.06.2019 of the SRS under City Decree No. 67205/2018: "Until the expiration of the statute of limitations on a claim or a defense objection is properly established, the creditor is not bound by the force of a res judicata in its relations with the debtor and has no legal obligation to refrain from making claims. Barely after this moment for the debtor a right to compensation for damages arises, в случай че кредиторът no complies with the decreed court act and continues to claim payment of the claim or treat it as due to the detriment of the debtor."
[33] Decision No. 3539 of 16.06.2020 of the SGS according to the city of D. No. 5270/2019.
[34] Of course, the damages and their connection with the wrongful conduct must be proven. Thus, for example, in judicial practice, the possibility of the debtor's deteriorating health condition being proven solely by witness testimony is denied, insofar as the witnesses do not have the necessary special knowledge (which in some cases may be present). See Decision No. 3539 of 16.06.2020 of the SGS pursuant to city ordinance No. 5270/2019, which confirmed Decision No. 553986 of 12/19/2018 of the SRS pursuant to city ordinance No. 37746/2018 d. In the specific case, the claim is that the creditor carried out damaging actions, expressed in telephone calls every day and at any time of the day, including after 10 p.m., which led to the creation of stress and discomfort in the borrower.
[35] Decision No. 3 of 01.2.2019 of the RS - Burgas under city ordinance No. 8946/2017, confirmed by Decision No. 313 of 04.17.2019 of the OS - Burgas under city ordinance No. 278/ 2019. In this particular case "It cannot be justified a categorical conclusion that this is due only of the ascertained delay in the submission of the relevant information to the CCR by the defendant - in view of the cited certificate issued by him, as well as notoriously the known fact that to approve the funding many other factors influence including other loan relationships, amount of proven income, presence of a permanent employment contract and social security and health contributions, etc." In the cited decisions, the behavior expressed in delay in submission of information, but insofar as the creditor has issued a certificate to the debtor of his actual obligations, the occurrence of possible damages was overcome by proper actions on the part of the creditor.
[36] Goleva, P., The development of the concept of illegality in tort. In: Scientific works of the Institute for the State and Law., p. 9.
[37] Ibid., p. 10.
[38] Ibid., p. 11.
[39] Ibid., p. 12.
[40] Tikholov, S. Quote ibid., p. 48. Ruschev, I., The possessive subjective right, the claim, the possession and the right of action. In: Collection of reports in honor of Prof. Zhivko Stalev. Seela. 2009., p. 283.
[41] Decision No. 132 of 17.06.2010 of the Supreme Court, 2nd Dept. under etc. No. 161/2009
