Intimate Relationship under the Protection from Domestic Violence Act

I. Introduction

През август 2023 г. в Закона за защита от домашното насилие влязоха в сила изменения, които предвидиха възможност за лицата, които се намират или са се намирали в „интимна връзка“ да търсят защита от домашно насилие по реда на ЗЗДН (чл. 3, ал. 1, т. 1). Освен това бе създадена и възможност за пострадалия да търси защита от домашно насилие не само, когато то е извършено от неговия настоящ или бивш интимен партньор, но и когато то е извършено от роднина на неговия интимен партньор (по права или по съребрена линия до четвърта степен включително, чл. 3, ал. 1, т. 9 ЗЗДН), както и когато актът на насилие е извършен от лице, с което родителят на пострадалия се намира или е бил в интимна връзка (чл. 3, ал. 1, т. 10 ЗЗДН). За по-голяма яснота в настоящия текст ще се визира единствено хипотезата на домашно насилие в отношенията между настоящи или бивши интимни партньори.

Същевременно в т. 6 от допълнителните разпоредби на ЗЗДН бе включена дефиниция на понятието „интимна връзка“, която бе определена като: „съвкупност от доброволни и трайни лични, интимни и сексуални отношения между две физически лица от мъжки и женски пол, независимо от това дали споделят едно домакинство и чието възникване, съдържание и прекратяване не са обект на правно регулиране от друг закон“. Като трайни отношения законодателят определи тези от тях, които са с продължителност от поне 60 дни. Бе предвидено влизане в сила от 01.08.2024 г. на възможността за получаване на защита от домашно насилие по реда на ЗЗДН, извършено от интимен партньор, негов роднина или от интимния партньор на родителя на пострадалия. За да е налице активна легитимация за получаване на защита в случая е необходимо актът на насилие да е извършен след влизане в сила на измененията, като отношенията, които обосновават тази възможност за пострадалия биха могли да са съществували и преди тази дата[1]. Поводът за прибързаното законодателно изменение бе потресаващият случай на пострадало от домашно насилие момиче на име Дебора от нейния интимен партньор, спрямо когото към този момент бе недопустимо търсенето от нейна страна на защита по реда на ЗЗДН[2].

Този текст има за непосредствена цел да анализира съдебната практика по така уредената законова възможност през последната година и половина с оглед с оглед отговаряне на главния въпрос – дали тя е довела до очакваното разширяване на приложимостта на защитата по ЗЗДН[3].

II. Преглед на съдебната практика

Проучването на съдебната практика от август 2023 г. до началото на май 2025 г.[4] показва, че към настоящия момент сезиращите молби от пострадали по чл. 3, ал. 1, т. 1, 9 и 10 ЗЗДН са твърде малко на брой. От нейния преглед могат да бъдат направени следните изводи:

1. Особености от гледна точка на редовността на молбата за защита

1.1. Някои съдебни състави изискват от молителя освен посочването, че с извършителя на акта на домашно насилие са или са били в интимна връзка, да опише в молбата си за защита и продължителността на връзката, както и в какви интимни, сексуални или други отношения се е изразявала същата[5]. Те са възприети от съда като част от редовността на молбата за защита, а неизпълнението на указанията му – като основание за прекратяване на производството.

1.2. Подобно изискване може да бъде извлечено от чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗЗДН, който предвижда сред задължителното съдържание на молбата за защита и данни за връзката между пострадалия и извършителя. Доколкото към настоящия момент законът предоставя възможност за защита само на лицата, които са се намирали в трайна интимна връзка, то би следвало към тези данни действително да бъде включена информация за тяхната продължителност и в какво са се изразявали отношенията между страните в производството. Активната процесуална легитимация по чл. 3, ал. 1, т. 1 ЗЗДН произтича от твърдението, че между молителя и ответника е имало или има интимни отношения[6]. Ако такова липсва, съдът би следвало да констатира липсата на процесуална легитимация за иницииране на производство по ЗЗДН. Такава липса може да бъде установена и впоследствие, тъй като по този въпрос съдът следи служебно[7].

2. Обусловено ли е наличието на интимна връзка от определена честота на отношенията?

2.1. В част от съдебната практика се поддържа тезата, че  наличието на „интимна връзка“ е обусловено от кумулативното наличие на всички елементи от дефинирането й, но и от честота на отношенията между страните[8].

По повод обжалване на уважена молба за защита[9] ответникът е повдигнал въпроса относно подобно изискване, като Окръжен съд – гр. Бургас е приел, че молителката и ответника не са били в трайни отношения и в постоянна „интимна връзка“ за по-продължителен период. Макар и да е прието за установено, че те са имали инцидентни интимни отношения /няколко пъти/ през продължителни периоди от време,  крайният извод на съда спрямо тях е, че „едва ли може да се счита, че правят жертвата зависима и слаба от връзката си с ответника и едва ли покриват легалната дефиниция по § 1, ал. 6 от ДР на ЗЗДН, в това число и относно продължителността на т. нар. „интимни отношения“ /затова и относно тази дефиниция съществуват спорове – в съдебната практика и в обществото/“. Според съда установеното в т. 1 на § 1.от ДР на ЗЗДН изискване за „трайност“ на интимните отношения води до извод, че „законът изисква не само трайни интимни и сексуални отношения между две физически лица от мъжки и женски пол, но и трайни лични отношения между тях“, като в конкретния случай е направен извод за липса на такава трайност в личните отношения. Поради това ОС-гр. Бургас не споделя становището на РС-гр. Бургас, че за продължителността на интимните отношения не се изисквала определена честота. По отношение на застъпената от първоинстанционния съд теза е посочено, че „Този извод нарушава правната и житейската логика и води до възможност за злоупотреба с право от всяко лице, което да се възползва от улеснения метод на защита, без да има нужда от нея.“[10].

2.2. Обратното, в други съдебни актове дадената от законодателя дефиниция се тълкува корективно разширително. Така в Решение № 254 от 4.09.2024 г. на ОС – Сливен по в. гр. д. № 402/2024 г.[11] е възприета тезата, че законовата разпоредба, дефинираща „интимна връзка“, не може да обхване абсолютно всички аспекти на взаимоотношенията между двама души и дава най-общите им параметри. Дали конкретно отношение може да се квалифицира така, зависи от съответните установени конкретни обстоятелства. Законът no изисква като императивна предпоставка живеенето на съпружески начала в общо домакинство[12], което предполага, че честотата и интензитетът на общуването не са нормирани и са индивидуални, определят се от местоживеенето, възрастта, социалната, професионална и образователна ангажираност на страните, а личният и интимен характер на взаимоотношенията между тях се извежда при анализа на целия доказателствен материал в производството. ОС-Сливен подчертава, че нито е необходимо те да са хармонични и безконфликтни, нито пък сексуалните контакти следва да са постоянен и доминиращ, водещ елемент във връзката. Конкретно установената трайност на тези отношения, разбирана като продължителност, следва да изключват случайния или инцидентен характер на връзката.

2.3. Спрямо констатираната противоречива съдебна практика може да бъдат направени някои уточнения.

Общото в тези две тези е, че и в двата случая инцидентният характер на отношенията изключва възможността те да се характеризират като „интимна връзка“. Наблюдават се и разлики. В първото разгледано становище се изисква кумулативно наличие на интимни, сексуални и лични отношения в рамките на отношения, основани на зависимост и уязвима роля на единия от участниците. Във второто  е поставен акцент върху конкретната преценка, като е посочено, че честотата и интензитетът на общуването може да варират, като поначало сексуалния елемент не може да бъде въздигнат като доминиращ и предопределящ елемент в интимните отношения.

Към настоящия момент стриктното тълкуване на законовата уредба води до извод, че наличието на интимна връзка по смисъла на ЗЗДН би имало при следните предпоставки:

• Кумулативна съвкупност от лични, интимни и сексуални отношения;
• Отношенията да са между две физически лица от мъжки и женски пол;
• Тези отношения да са доброволни и трайни;
• Да са продължили поне 60 дни;

Доколкото образуването на производство по ЗЗДН може да засегне сериозно правната сфера на посочения като извършител на акт на насилие, то трудно бихме могли да пренебрегнем стриктния смисъл на закона, макар и констатирайки, че той води до лишаване от възможността за защита на широк кръг от лица, чиито отношения не биха могли да покрият предпоставките за наличие на интимна връзка по смисъла на § 1. т. 6 от ДР. Този пропуск обаче следва да бъде преодолян по законодателен път.

Подобен извод важи и спрямо създаването на допълнителни условия за наличието на „интимна връзка“ по смисъла на ЗЗДН. Оттук не може да бъде възприета установената в част от съдебната практика теза за необходимост от определена честота в отношенията. Законът е предвидил единствено изискване за трайност в отношенията, което би било покрито във всеки случай, в който е налице продължителност от поне 60 дни. Това изискване обаче не следва да се разбира строго формалистично, т. е. като общо 60 дни интимни контакти между страните в някой от техните аспекти (лични или сексуални), а като поне 60 дни, в рамките на които те са поддържали тези свои отношения, т. е. поне двукратно поддържане на тези отношения в рамките на този период от време и с наличие на поведение, което обхваща кумулативно сексуалният, интимният и личният аспект на така поддържаните отношения.

3. Доказването на интимната връзка

Интимната връзка може да бъде установена с всички допустими от ЗЗДН доказателствени средства, но не и с декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН[13], като обикновено това би могло да стане чрез свидетелски показания[14], кореспонденция, снимки и записи между страните. Обикновено спрямо последните ще бъдат предприети действия по събиране на допълнителна информация, за която се изискват специални знания, т. е. чрез изготвянето от страна на вещо лице на съдебно-техническа експертиза, но и чрез други процесуални действия, свързани с установяването на авторството на съобщенията, като справки в мобилния оператор относно титуляра на регистрирания номер и потвръждаването на действителния ползвател чрез разпит на свидетели. В тежест на молителя е да установи наличието на интимните отношения между пострадалия и насилника.

III. Conclusion

Прегледът на съдебната практика установява, че в последната година и половина има само 9 уважени молби за защита от акт на насилие извършен от настоящ/бивш интимен партньор[15] (В 8 от тях насилникът е от мъжки пол, а в 1 – от женски), 1 прекратено производство и 2 оставени без уважение молба за защита[16]. Осъщественият обзор на съдебната практика води до потвърждение на вече споделения в правната теория извод, че начинът на уреждане на защитата от домашно насилие, извършено от интимен партньор, ще доведе до изключително тесен кръг от правни субекти, които биха могли да се ползват от тази защита[17].

С оглед бъдещото разширяване на кръга от лица, които могат да търсят защита от домашно насилие, извършено от техния интимен партньор, de lege ferenda законодателството би могло да се измени в следните насоки:

1. Най-напред е наложително преосмисляне на дефиницията за „интимна връзка“. С оглед на това може да бъден предложена следната .нова дефиниция: § 1. т. 6 от ДР „Интимна връзка“ по смисъла на този закон представлява съвкупност от доброволни и трайни лични, интимни и сексуални отношения между две физически лица от мъжки и женски пол, независимо от това дали споделят едно домакинство и чието възникване, съдържание и прекратяване не са обект на правно регулиране от друг закон. Трайни по смисъла на предходното изречение са отношения с продължителност поне от 60 дни, които нямат еднократен характер[18].

С предложената нова редакция ще отпаднат изискванията за кумулативност на личните, сексуални и интимни отношения, които изисква настоящата редакция на разпоредбата. Ще бъден преоценено и изискването за трайност като всички отношения, които нямат еднократен и инцидентен характер[19]. В нея липсват белезите „лични“ and „интимни“ отношения. По този начин дефинирането на интимната връзка ще се ограничи до наличието на сексуални отношения, доколкото личните отношения може да се квалифицират като чисто приятелски. Отпада и белегът „интимни“, който определя едно неизвестно със самото себе си. Чрез така предложената дефиниция ще бъде разширен обхватът на защитата по ЗЗДН спрямо всички лица, които се намират в подобни отношения, а не само до тези между лица от различни полове, което в момента има за последица неравното третиране на правните субекти, които се намират в идентично фактическо положение (било то на жертва или насилник).

2. Необходими са промени и в Наказателния кодекс при дефинирането на престъпленията, извършени „в условията на домашно насилие“. В тази връзка може да бъде предложена следното изменение в чл. 93, а именно т. 31 да придобие следния облик: Престъплението е извършено „в условията на домашно насилие“, ако е извършено чрез упражняване на физическо, сексуално или психическо насилие, поставяне в икономическа зависимост, принудително ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права и е осъществено спрямо възходящ, низходящ, съпруг или бивш съпруг, лице, от което има дете, лице, с което се намира или е било във фактическо съпружеско съжителство, или лице, с което живеят или е живяло в едно домакинство пострадал от домашно насилие по смисъла на чл. 3 от Закона за защита от домашното насилие.

Чрез предложената редакция персоналният обхват между пострадалите от престъпления, извършени при условията на домашно насили, ще бъде идентичен с този на лицата, които са пострадали и от домашно насилие. Макар и в предварителната оценка на въздействието към законопроекта, който инициира измененията, с които бе въведена защитата между интимните партньори, да бе посочено, че „В резултат на приемането на законодателната инициатива няма да възникне необходимостта от промени в други нормативни актове“, на практика приемането им бе обвързано с необходимост от преосмисляне на изменената дефиниция на т. 31, чиято нова редакция бе обнародвана 7 дни по-рано от обнародването на промените в ЗЗДН, с които бе разширен обхватът на защитата от домашно насилие и спрямо интимните партньори. Чрез предложения текст ще бъдат осъществени необходимите промени в НК, произтичащи от влизане в сила на измененията в ЗЗДН от август 2023 г. По този начин ще бъде избегнат и бъдещ риск от ново разминаване в персоналния обхват на пострадалите по ЗЗДН и НК при нови промени в законодателството.

Адвокат Петър ТОПУРОВ,

Главен асистент в Института за държавата и правото при Българската академия на науките, доктор по право.

[1] В този смисъл Петров, Вас. Обратно действие и приложение по аналогия на новите основания за защита от домашно насилие. Публикувана в dekto.bg на 30.08.2023 г. Последен достъп на 27.11.2024 г.

[2] Повече за избрания законодателен подход виж у Димов, Т. Прибързаното законодателстване като „интимна връзка“. В: Реформата на защитата от домашно насилие. Институт за държавата и правото. 2024, с. 86 и сл.

[3] Съгласно мотивите със законопроекта „се попълва една празнота по отношение на значителна група лица, които са в интимни фактически отношения“, като до този момент законът „неоправдано стеснява кръга на лицата, които могат да търсят защита по ЗЗДН“.

[4] За целите на изложението е направен преглед на достъпната съдебна практика до 08.05.2025 г.

[5] Определение № 3447 от 23.10.2023 г. на РС – Перник по гр. д. № 4529/2023  г

[6] Решение № 19701 от 1.11.2024 г. на СРС по гр. д. № 17010/2024 г.

[7] Сталев, Ж. Р. Иванова. Българско гражданско процесуално право. Десето изд. 2020. Сиела, с. 147

[8] Решение № 275 от 19.03.2024 г. на ОС – Бургас по в. гр. д. № 251/2024 г.

[9] Решение № 2408/01.12.2023 г. по гр. д. № 6427/2023 г. по описа на Бургаския районен съд

[10] Въпреки горните изводи съдът е уточнил, че е налице и оборване на изложеното от молителката в декларацията, както и проведено успешно насрещно доказване от страна на ответника.

[11] С което е оставено в сила първоинстанционно решение № 658/12.07.2024 г. по гр. д. № 4754/23 г. на РС-гр. Сливен.

[12] В случая въззивникът отрича установяване на общо съжителство в общо жилище и/или домакинство, като твърди, че „много рядко са поддържали отношения като приятели, като са имали инцидентни интимни отношения, но никога не са живели заедно, а разделно, при което ни най-малко са създавали фактически семеен формат в тези си отношения“ и според него описаните обективни признаци в правната норма трябва да се проявяват кумулативно, а не поотделно.

[13] В този смисъл Петров, Вас. Проблеми на доказването на домашно насилие с участието на деца. В: Актуални проблеми на гражданския процес. Сиби. 2024 г., с. 117. Макар и в някои съдебни актове да се загатва подобна възможност. Виж Решение № 19701 от 1.11.2024 г. на СРС по гр. д. № 17010/2024 г.: „По отношение установяване наличието на интимната връзка между страните по делото е представена декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, в която е декларирано обстоятелството, свързано с наличието на интимна връзка между страните по делото в периода от месец ноември 2021 година до 22.08.2023 година.“. Повече за правната природа и проблемите, които поражда уредбата на декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН виж у Topurov, P. Дискусионни въпроси относно декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН. В: Реформата на защитата от домашно насилие. Институт за държавата и правото. 2024 г., с. 189 и сл.

[14] Виж Решение № 19701 от 1.11.2024 г. на СРС по гр. д. № 17010/2024 г.: „От показанията на св. С. се установява, че страните са се срещали няколко пъти седмично, като ответникът е бил в дома на молителката на вечеря и са говорили за връзката на страните, освен това е имало случаи на демонстрация на ревност на страните един към друг пред свидетелката.“

[15] Решение № 21 от 11.03.2024 г. на РС – Котел по гр. д. № 90/2024 г.; Решение № 532 от 20.06.2024 г. на РС – Добрич по гр. д. № 3289/2023 г.; Решение № 503 от 15.07.2024 г. на РС – Горна Оряховица по гр. д. № 1168/2024 г.; Решение № 254 от 4.09.2024 г. на ОС – Сливен по в. гр. д. № 402/2024 г.; Решение № 19701 от 1.11.2024 г. на СРС по гр. д. № 17010/2024 г.; Решение № 1169 от 11.11.2024 г. на ОС – Варна по в. гр. д. № 1884/2024 г., с което е потвърдено Решение № 2774/19.07.2024 г., постановено по гр. д. № 6298/2024 г. по описа на ВРС, ЗЗ-ти състав; Решение № 265 от 13.03.2025 г. на ОС – Варна по в. гр. д. № 173/2025 г.; Решение № 7489 от 28.04.2025 г. на СРС по гр. д. № 6002/2025 г.; Решение № 140 от 22.04.2025 г. на РС – Несебър по гр. д. № 16/2025 г.

[16] Първата от тях от страна на окръжния съд при уважаването й от районния. Втората с Решение № 5370 от 26.03.2025 г. на СРС по гр. д. № 40428/2024 г. молбата е отхвърлена.

[17] Димов, Т. Цит. Съч., с. 92.

[18] Предложените допълнения са отбелязани в болд. Текстовете, които са излишни към настоящия момент са зачертани.

[19] Димов, Т. Цит. Съч., с. 94, който също критикува това законодателно разрешение.