I. Въведение
Централният кредитен регистър[1] е поддържана от БНБ информационна система относно кредитната задлъжнялост на клиентите на банки, финансови институции и други правни субекти, отпускащи кредити или даващи заем[2] (чл. 2 от Наредба № 22 от 16.07.2009 г. за Централния кредитен регистър[3]). Целта на регистъра е да осигури достъп до централизирана информация за кредитната задлъжнялост на лицата, възможност за ползването ѝ от правните субекти, отпускащи кредити, както и обобщаване на събраната информация за нуждите на БНБ. В регистъра се съдържа и информация за съдлъжниците и поръчителите по кредити (чл. 3 от Наредба № 22).
Информацията, съдържаща се в Централния кредитен регистър има съществено значение при взимането на решение от дадена институция относно одобряването на кредитирането на дадено лице (макар да са налице и множество други данни от значение за извършването на тази преценка). Същевременно не са изключени случаи, в които подадената от дадена институция информация до регистъра да е непълна или неправилна. Именно поради това интерес за настоящата публикация представлява въпросът с какви правни средства за въздействие разполага лицето, за чиято кредитна задлъжнялост се отнася информацията в регистъра, така че да постигне правилно отразяване на своята кредитна история в регистъра. Особен интерес представлява и въпросът може ли и следва ли погасяването по давност на вземанията на кредитора да бъде отразено в ЦКР.
II. Каква информация съдържа Централният кредитен регистър
Задължените по чл. 4, ал. 1 от Наредба № 22 институции подават в регистъра информация за предоставените от тях кредити, независимо от размера им, както и друга информация съгласно указания на подуправителя, ръководещ управление „Банково“[4]. Съгласно чл. 10 от Наредба № 22 институциите са длъжни да събират и подават към регистъра информация за всички кредити на техните клиенти и за настъпилите изменения по тях до окончателното им погасяване. В разпоредбата липсва уточнение какво визира под окончателно „погасяване“. Самата информация, съдържаща се в ЦКР се отнася до размера на дълга по всеки отделен кредит, който се определя като сума от главницата, начислените лихви, такси, комисионни и други разходи по кредита, както и дължимият данък върху добавената стойност по договора за лизинг. Когато кредитите са в чуждестранна валута, те се преизчисляват в левове по обявения от Българската народна банка обменен курс (чл. 11 от Наредба № 22).
Информацията следва да бъде подадена до 5 работни дни от сключването на нов договор за кредит или изменение на вече сключен такъв. Институциите следва да представят пред ЦКР и ежемесечна информация за предходния месец до 15-то число на следващия относно състоянието на всички активни кредити на техни клиенти към последната дата на отчетния месец, както и за извършените корекции[5]. Информацията за кредитната задлъжнялост за клиентите включва данни както за текущото състояние на кредитите, така и за просрочията по активни и по погасени кредити за 5-годишен исторически период. (чл. 19, ал. 2 от Наредба № 22). Ежемесечната информация за кредитите, която институциите подават, се съхранява в ЦКР за срок 5 години, считано от отчетния период, за който се отнася (чл. 20 от Наредба № 22).
Съгласно чл. 17 от Наредба № 22 БНБ не извършва корекции на подаваната информация към Централния кредитен регистър. Оттук и задължените да подават информация институции носят отговорност за верността и своевременното подаване на информацията, както и за спазване изискванията за защита на личните данни[6].
III. Правни средства за поправка на неточна информация в регистъра
Най-общо правните средства, които заинтересованият субект може да използва в стремежа му да поправи съществуваща непълнота или неточност, свързаната с негова кредитна задлъжнялост, се състоят в следните извънсъдебни и съдебни възможности:
а. Право да поиска коригиране на информацията от задължената да подава информацията институция (чл. 24 от Наредба № 22);
б. Сигнал до БНБ за извършени от институцията нарушения на задълженията ѝ по Наредба № 22 с оглед упражняване правомощието ѝ да осъществява контрол за спазването на условията и реда за подаване на информация от ЦКР (чл. 25 от Наредба № 22);
в. Установяване по съдебен ред на недължимост на отразените като дължими задължения в ЦКР или погасяването им по давност,
г. Предявяване на иск с оглед реализиране на гражданската отговорност на институцията за обезщетяване на претърпените от заинтересованото лице вреди в резултат на неправилно подадената информация.
В следващите редове ще бъдат разгледани изброените способи.
Право на заинтересованото лице да поиска коригиране на информацията в Централния кредитен регистър
Това негово право е уредено в чл. 24 от Наредба № 22. Когато лице установи, че съдържащата се за него информация в регистъра е неточна, то има право да подаде писмено заявление до институцията по чл. 4, ал. 1, която я е подала, за коригиране на установена от него неточност. В срок до 7 работни дни от получаване на заявлението институцията е длъжна да го разгледа и да даде писмен отговор до заявителя. Ако искането е основателно, институцията подава коригираните данни към информационната система на ЦКР в срок до 15-то число на месеца, следващ отчетния.
В тази връзка следва да се посочи, че през 2015 г. е отменена алинея 4 на чл. 24, съгласно която ако клиент на институция оспори по съдебен ред данни, които се съдържат за него в Централния кредитен регистър, това обстоятелство се отразява в информационната система на регистъра. Информацията за наличие на оспорване, както и за влязло в сила съдебно решение по спора, се подава от институциите до 15-то число на месеца, следващ отчетния. Същевременно в предходно действалата Наредба № 22 от 16.07.1998 г. е съществувало изискване за мотивиран отговор от страна на институцията при взето становище от нейна страна за неоснователност на искането, копие от който да бъде изпратен и на БНБ[7].
Отпадането на цитираните по-горе правила може да се оцени като слабост в настоящата правна уредба. От една страна то служи като аргумент в подкрепа на извода, че към настоящия момент липсва необходимост от отразяването на влезлите в сила съдебни решения, макар и същите да установяват, че посочените като активни и непогасени вземания в регистъра са погасени по давност. От друга – то свежда контрола на БНБ за точно подаване на информация до проверки по повод на конкретни сигнали от заинтересовани лица или проверки във връзка с подаването на забавена информация. На следващо място – води до лаконично мотивиране на отговорите на институциите защо смятат искането за коригиране на информацията за неоснователно. Липсата на подобно изискване означава, че към настоящия момент институцията би могла просто да уведоми клиента си, че счита молбата му за коригиране на данните за неоснователна без посочването на каквито и да е доводи в тази насока. Предвид това следва да бъде предложено възстановяването на правила, аналогични на отменената ал. 4 на чл. 24 от настоящата Наредба № 22 и чл. 19, ал. 4 от отменената Наредба № 22 от 1998 г.
Сигнал до БНБ за извършени от институцията нарушения на задълженията ѝ по Наредба № 22 с оглед упражняване правомощието ѝ да осъществи контрол за спазването на условията и реда за подаване на информация от ЦКР
2.1. Възможна е както хипотеза на неточно подадена информация, така и въобще на неподадена информация, която е следвало да бъде подадена. Контролът по отношение на подаваната информация е възложен именно на БНБ, в която компетенция е и в случай на констатиране на нарушения да бъдат налагани глоби, санкции и надзорни мерки. Обикновено нарушението, обосноваващо налагането на надзорна мярка ще се изразява в нарушаване на Наредба № 22 (чл. 103, ал. 1, т. 1 от ЗКИ), а взетите надзорни мерки в общия случай биха били отправяне на писмено предупреждение (чл. 103, ал. 2, т. 1 ЗКИ), разпореждане да се отстранят допуснатите нарушения (чл. 103, ал. 2, т. 3 ЗКИ), публично оповестяване на нарушението и нарушителя (чл. 103, ал. 2, т. 23 ЗКИ)[8]. Сериозно мотивиращо въздействие за недопускане на нарушаване на Наредба № 22 би представлявало възможното налагане на имуществени санкции[9]. Прегледът на публично достъпната информация относно наложени санкции води до извод, че най-честото нарушение се изразява в системно неподаване на информация в сроковете, установени с Наредба № 22[10], като системното нарушаване на нормативната уредба може да доведе и до заличаване от регистъра на финансовите институции.
2.2. Само по себе си неподаването на информация за кредитната задлъжнялост обаче не може да има за своя последица промяна на характера на сключения между страните договор и не може да обоснове неоснователност на предявените от кредитора искове, тъй като предвидените в Наредбата задължения са административни и неизпълнението им не се отразява върху наличието или валидността на сключения договор за кредит и произтичащите от него задължения[11]. Въз основа на справката от ЦКР не може да се направи категоричен извод нито за размера на дълга, нито дали същия е отсрочен или разсрочен въз основа на водените между страните преговори, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 24 от Наредба № 22, данни в системата могат да бъдат коригирани по всяко време, както от кредитора, така и по искане на лицето, за което тази информация се отнася, поради което е възможно информацията в ЦКР да бъде непълна/неточна[12]. Справките от ЦКР не се възприемат за годни доказателствени средства, установяващи факта на действително съществуващи или несъществуващи кредитни задължения. Събирането и анализирането на информация относно сключването и обслужването на договори за банкови кредити има предназначение във връзка с управлението и обезпечаването сигурността на банковата система, поради което и макар да имат характера на официални свидетелстващи документи[13], не съставляват доказателство за обективното съществуване или несъществуване на кредитни задължения, а за неподадена информация за такива. Справките не съдържат формално удостоверяване на фактите, за които съдържа данни и от липсата на данни за кредитни задължения към последващ момент не може да се презумира подобна липса на задължения и за предходен период[14].
Съдебна защита
Типични хипотези при търсенето на „съдебно“ въздействие спрямо кредитора са предявяването на установителен иск за недължимост или за погасяване по давност на вземането или осъдителен иск за присъждане на обезщетение за претърпените от кредитополучателя вреди в резултат на неточно подадената информация.
3.1. Възможно ли е осъждане на кредитора за подаване на данни за коригиране на неточна информация?
Освен чрез гореописаните средства за въздействие, в някои случаи длъжниците искат от съда и осъждането на кредитора да подаде искане за заличаване на данни в регистъра, а понякога и осъждане на самия Централен кредитен регистър да заличи неправилно отразените данни. Съдебната практика отрича подобна възможност, поддържайки тезата, че ако клиент оспори по съдебен ред данни, които се съдържат за него в регистъра, информация за влязлото в сила съдебно решение по спора, следва да се подаде от институцията, която е въвела данните в регистъра и след влизане в сила на решението[15]. Основен аргумент за това становище е отмяната на чл. 24, ал. 4 от Наредба № 22, който се е считал за нормативно установен специален иск[16]. Същевременно се посочва, че съобразно разпоредбата на чл. 124, ал. 4 ГПК иск за установяване съществуването или несъществуването на факти с правно значение се допуска само в случаите, предвидени в закон, а съгласно трайната практика на съдилищата посоченото задължение на институциите по чл. 4, ал. 1 от Наредба № 22 е административно и няма за източник договор между страните, поради което гражданският съд не е компетентен да реши спор относно неизпълнението му[17]. Доколкото за осъществяване на заличаване от Централния кредитен регистър съществува специален административен ред, който изключва общия граждански ред, налице е недопустимост на производството[18].
Позицията на съдебната практика следва да бъде подкрепена. От една страна, и при съществуването на правилото на чл. 24, ал. 4 от Наредба № 22 не може да се направи извод за наличие на задължение към кредитополучателя, изразяващо се в отразяване на информацията в ЦКР за оспорването и влизането в сила на съдебното решение по спора. От друга страна – чл. 24, ал. 4 от Наредба № 22 говори за оспорване по съдебен ред на данни, съдържащи се в ЦКР. В този хипотеза установителният иск за неистинността на информацията, съдържаща се в регистъра, би следвало да се приеме за недопустим, доколкото той не удостоверява по един обвързващ начин факти с правно значение за един граждански спор (по аргумент от чл. 17, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 22)[19]. Преди отмяната на чл. 24, ал. 4 от Наредба № 22 разпоредбата по-скоро е визирала някоя от следните хипотези: а. допустимост на установителен иск по чл. 124, ал. 4, изр. 2 ГПК спрямо неточно отразените факти (данни) в регистъра; или б. типичен установителен иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК относно съществуването на задълженията така, както са отразени в ЦКР, било установителен иск относно погасяването им. Доколкото по-горе бе направено предложение за възстановяване на правило, подобно на чл. 24, ал. 4 от Наредба № 22, то същото би следвало да е свързано с възможност за отразяване на наличието и резултата от висящ съдебен процес от значение за точното отразяване на данните в регистъра, а не установителен иск за факти по чл. 124, ал. 4, изр. 2 ГПК, тъй като по този начин би се спазил в по-голяма степен принципът за процесуална икономия, непозволявайки отделно съдебно производство за всяко отделна информация, съдържаща се в ЦКР[20].
3.2. Установителен иск за погасяване на правото на принудително изпълнение[21].
В тази част ще бъдат разгледани въпросите дали съществуващата правна уредба изисква отразяване на погасяването по давност на вземанията на кредитора в регистъра. По въпроса дали погасяването по давност на вземанията на кредитора е свързано със задължение на институцията да подаде информация в ЦКР за това обстоятелство е налице противоречие в съдебната практика.
3.2.1. Спорните становища в съдебната практика
3.2.1.1. Според едно от гледищата това обстоятелство не следва да бъде отразявано. Аргументи в полза на това становище е, че погасителната давност не води до погасяване на самото субективно право на кредитора, а в превръщането му в естествено право, спрямо което може да има доброволно изпълнение, но кредиторът е лишен от възможността да получи изпълнение по принудителен ред. Оттук поддръжниците на тази теза приемат, че не може да бъде вменено във вина на задължения субект подобна неактуалност на данните, тъй като в Наредба № 22 не съществува задължение за подаване на информация, че вземанията по кредити са погасени по давност. Позицията се аргументира с предвидената в чл. 24 от Наредба № 22 възможност заинтересованото лице да поиска корекция на информацията[22].
3.2.1.2. Според второто поддържано становище „активен“ по смисъла на чл. 10, ал. 3 и чл. 19, ал. 2 е кредитът, вземанията по които не са изцяло погасени. Погасяване на кредита е налице при осъществяване на някои от предвидените в ЗЗД погасителни способи – плащане, прихващане, опрощаване, новиране, сливане и т. н. Изтичането на погасителната давност няма за последица автоматичното погасяване на кредита, тъй като води до невъзможност за принудително удовлетворяване на вземането. Тя не се прилага служебно, а длъжникът следва да се позове на изтичането ѝ – чрез възражение в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК или чрез отрицателен установителен иск. Извънсъдебното позоваване на изтекла погасителна давност не може да породи ефект, освен когато страните доброволно признаят това обстоятелство. Едва след като вземането бъде признато за „недължимо“ като погасено по давност, кредиторът има задължението да подаде информация в ЦКР, че кредитът е погасен, а данните ще бъдат заличени от регистъра след изтичане на петгодишния исторически период по чл. 19, ал. 2 от Наредбата, в рамките на който се запазва информацията за просрочия по погасени кредити. Погасителният ефект на давността не настъпва ex lege с изтичането на законоустановения срок. Поради това не могат да бъдат противоправни действията на кредитора, с които се опитва да получи изпълнение на своето вземане съдебно или извънсъдебно по какъвто и да било законосъобразен начин, или третира вземането като изискуемо (включително подавайки информация за него пред държавните органи, води го в счетоводните си книги, изпраща писма, фактури, искания за потвърждение на салда и т. н.), дори давността за вземането фактически да е изтекла. Докато не бъде установено по надлежния ред изтичането на погасителната давност по предявен иск или защитно възражение, кредиторът не е обвързан от сила на пресъдено нещо в отношенията си с длъжника и няма правно задължение да се въздържа от предявяване на претенции. Едва след този момент за длъжника възниква право на обезщетение за вреди, в случай че кредиторът не се съобразява с постановения съдебен акт и продължава да претендира плащане на вземането или да го третира като изискуемо в ущърб на длъжника[23]. Според привържениците на това становище отказът на кредитора да признае изтичането на погасителната давност би могло да има значение в следните насоки – 1. Относно правния интерес на длъжника да предяви отрицателен установителен иск за погасяване на правото на принудително изпълнение (по-често срещан в практиката като отрицателен установителен иск за недължимост[24]); 2. Относно отговорността на кредитора за разноски, доколкото с отказа си е дал повод за завеждане на делото (независимо дали признава или оспорва твърденията на длъжника в рамките на исковия процес)[25].
Различие в становищата се установява и по отношение на извънсъдебното позоваване на изтеклата погасителна давност от страна на длъжника. Според част от съдебните актове противоправен отказ за коригиране на неточна информация в ЦКР би имал само при влязло в сила съдебно решение за изтичането на давността[26], докато според други – и при извънсъдебно позоваване на длъжника на изтеклата давност и неизпълнение на задължението на институцията да подаде данни за коригиране на информацията[27].
3.2.2. Следва ли изтичането на погасителната давност да бъде отразено в Централния кредитен регистър?
Дали съществуващата правна уредба налага отразяването на изтеклата погасителна давност по отношение вземанията на кредитора зависи от отговора на въпроса какво съдържание влага Наредба № 22 под „погасени“ кредити и „активни“ кредити (чл. 19, ал. 2). Липсата на яснота относно вложения от нормотвореца смисъл води до извод, че значението на използваните понятия следва да бъде изведен въз основа на принципните положения, върху които е изградена правната уредба. От една страна, целта на Наредба № 22 е осигуряването на достъп до централизирана информация за кредитната задлъжнялост на лицата, възможност за ползването ѝ от правните субекти, отпускащи кредити, както и обобщаване на събраната информация за нуждите на БНБ. Оттук регистърът има ключово значение при управлението и обезпечаването сигурността на финансовата система, така че да се ограничи безотговорното кредитиране и намаляване на риска от свръхзадълженост и неплатежоспособност на кредитополучателите. От друга страна, сред целите на погасителната давност са придаване на нормативна сила на фактическото положение, както и санкционирането на бездействащия дезинтересиран кредитор. Тя е проявление на принципа, че правата се дават за защита на все още съществуващ интерес[28].
От тази гледна точка следва да бъде намерен баланс между посочените принципи. Aurea mediocritas може да бъде намерена, от една страна, като се признае необходимостта от отразяване в ЦКР на погасени по давност вземания, а от друга – отразяването им в ограничен във времето период. По този начин би се защитил както интересът на кредитодателите, които ще могат да получат информация за кредитната задлъжнялост на желаещите да получат кредит лица, но и на кредитополучателите – доколкото тази информация ще се отнася за ограничен във времето период. Противното разрешение – изискването от кредитора да подава информация до регистъра по погасени вземания би довело до ангажирането му с действия във връзка със задължения, по отношение на които същият се е дезинтересирал, а от друга – до отразяване на данни в регистъра за длъжника „докато смъртта го раздели“ със задълженията му, което би означавало и нужда част или всички от тях да бъдат отразени в кредитната задлъжнялост на приелите наследници[29]. Би се постигнало и друг дисбаланс в съществуващата правна уредба – Ако конкретното лице е извършило престъпления, то същото може да бъде реабилитирано и осъждането да не се отрази в издадено свидетелство за съдимост, но неговите погасени по давност вземания преди няколко десетилетия, да съществуват като данни в ЦКР през целия му жизнен път. Като допълнителен аргумент може да се посочи, че Наредба № 22 изисква подаването на информацията по „активни“ кредити, а за погасени – за 5 годишен исторически период. Макар и цитираният нормативен акт да не дава еднозначен отговор кои кредити са активни, като такива би следвало да се приемат както кредитите, които са погасени чрез типичните способи за това, така и тези вземания, по отношение на които кредиторът се е дезинтересирал и бездействието е довело до погасяването им по давност. В подкрепа на подобен извод е и обстоятелството, че в някои случаи позоваването на погасителната давност може да е средство за осуетяване на кредиторовия иск за изпълнение при вече погасено право с някой от типичните способи за това, но поради изминалия период от време, за длъжника да бъде по-трудно да докаже осъщественото в миналото изпълнение[30]. Допълнителен аргумент е и разликата с правилото на чл. 5, ал. 6 на отменената Наредба № 22 от 1998 г., която е изисквала подаване на информация до окончателното изплащане на кредита, докато чл. 10, ал. 1 от сега действащата вече използва по-широкото понятие „погасяване“.
3.2.3. За какъв период следва да бъдат отразени в ЦКР данните, отнасящи се до погасени по давност вземания?
В съдебната практика се среща преобладаващо тезата, че погасяването по давност на вземанията следва да бъде отразено от влизане в сила на решението, с което е признато това обстоятелство. Това становище не може да бъде споделено. В случая следва да се възприеме тезата, че данните в регистъра следва да бъдат заличени след 5 години от изтичането на погасителната давност. Аргумент за това е и чл. 19, ал. 2 от Наредба № 22, която предвижда информацията за кредитната задлъжнялост да съдържа данни за текущото състояние по активни кредити, но и по погасени кредити за 5 годишен исторически период. Оттук началният момент на този 5 годишен исторически период следва да бъде изтичането на погасителната давност, т. е. момента, в който вземанията на кредитора действително са се погасили по давност. Ако вземанията на кредитора са се погасили в различни моменти, съобразно различията в техния характер, като например вземанията за лихви, обезщетения и неустойки от неизпълнен договор, които се погасяват с тригодишна давност съгласно чл. 111, б. б) и в) ЗЗД, то този 5 годишен срок би следвало да се изчисли от датата на погасяването на съответното вземане.
3.3. Осъдителен иск за присъждане на обезщетение за претърпените от кредитополучателя вреди в резултат на неточно подадената информация
Могат ли неправилно подадените данни да обосноват гражданската отговорност за вреди на кредитора (ако такива са настъпили) и по-специално – при неподадена информация за погасяване на вземанията по давност? Съдебната практика, която отрича необходимостта от отразяване на погасяването по давност на вземанията на кредитора в ЦКР, отрича и подобна противоправност по отношение на поведението на кредитора, изразяващо се в неподаване на данни до регистъра за изтичането на давността. Втората главна позиция в съдебната практика е тезата, че неподаването на данни до регистъра относно погасяването по давност на вземанията на кредитодателя може да обоснове противоправно поведение на кредитора и ако от него са настъпили вреди – те да подлежат на обезщетяване. Както бе посочено, противоречие се среща по отношение на началния момент, от който съществува тази провоправност. Според част от съдебните актове това е моментът на извънсъдебното позоваване от страна на длъжника на изтеклата погасителна давност[31], докато според друга – едва след влизане в сила на съдебното решение, с което се признава погасяването на вземанията по давност[32]. Във всеки случай, длъжникът следва да въведе в процеса твърдение за противоправното поведение на кредитора във връзка с търсенето на изпълнение по погасени по давност вземания и искане за осъждане на същия за обезщетение за претърпените вреди, за да сезира съда и същият да има задължение да се произнесе по иска по чл. 45 ЗЗД[33].
За да е налице подлежащи на обезщетяване вреди в резултат на реализиране на деликтната отговорност е необходимо виновно и противоправно поведение, като вредите следва да са пряка и непосредствена последица от увреждането. В конкретния случай, доколкото институциите по чл. 4 от Наредба № 22 са юридически лица, то би могло да се разсъждава за отговорност на възложителя по чл. 49 от ЗЗД. Наличието на неточна информация в регистъра действително би могло да е свързано с определени неблагоприятни последици за лицето, спрямо което се отнася – било то неимуществени (от изпитването на негативни емоции като гняв или тъга за неправилното отразяване на кредитната му задлъжнялост до изпадане в депресивно състояние от този факт) или имуществени (отказ да бъде кредитирано, който отказ се мотивира единствено с лошата кредитна история). Съдебната практика не отрича възможността такива вреди да са пряка и непосредствена последица от неизпълнение на задължението на институциите по чл. 4 да подават точни данни за кредитната задлъжнялост на лицата[34]. Необходимо е обаче между вредите и поведението да е налице причинна връзка[35]. Противоправността се определя като противоречие на деянието с императивна правна норма. Противоправно е деянието, което нарушава заповеди или забрани, установени изрично в правни норми[36]. В случая може да се мисли за наличие на противоправност поради нарушаване на задължение, произтичащо от императивна правна норма, която има за цел защитата на правата и интересите на други лица. Възможно е самото увреждащо поведение да се санкционира и като престъпление или административно нарушение[37]. Нарушените правни норми могат да се намират в различни по вид нормативни актове както на публичното, така и на частното право, включително да са норми на административното право[38]. Общата забранителна норма на чл. 45, ал. 1 обявява за противоправно всяко причиняване на вреди при липса на правно основание, което да оправдава причиняването им[39]. От гореизложеното следва изводът, че неточно подадената информация, забавеното подаване на информация или липсата на подадена информация (н. при погасени кредити, които не са отразени като такива в регистъра), доколкото е в резултат на виновно поведение на служител на задължените институции по чл. 4 и доколкото от това са настъпили преки и непосредствени вреди, може да обоснове реализирането на деликтната отговорност на възложителя. Наредба № 22 предвижда изрично задължение за институциите по чл. 4, ал 1 да събират и подават информация към Централния кредитен регистър за всички кредити на техни клиенти и за настъпилите изменения по тези кредити до окончателното им погасяване. Това задължение е административноправно по своя характер, а неизпълнението му може да обоснове реализирането на административно-наказателната отговорност на задължената институция. Ако в резултат на неизпълнението на това задължение са настъпили преки и непосредствени вреди за клиентите на институцията, то те биха могли да търсят тяхното обезщетяване. Фактът, че информацията се съдържа в регистър, поддържан от БНБ, не е от естество да прекъсна причинната връзка между вредите и противоправното поведение. Самата Наредба № 22 посочва изрично, че БНБ не проверява информацията, а отговорност за верността и своевременното подаване на данните носят единствено институциите по чл. 4, ал. 1 (чл. 17, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 22). В много случаи обаче вредите не биха били свързани със самото наличие на информация в регистъра, а с друго съпътстващо поведение на кредитора, например в резултат на осъществяването на агресивен подход при претендирането на изпълнението на задълженията по връщане на получената парична сума, което може да се характеризира като прекрачващо границите на добросъвестността.
Не на последно място следва да се постави въпросът дали би било налице противоправно поведение на институцията при извънсъдебно позоваване на длъжника на изтекла погасителна давност или е необходимо влязло в сила съдебно решение, за да възникне задължението за коригиране на вече подадените данни в ЦКР? В тази връзка следва да се сподели тезата, че позоваването на давността не е елемент от фактическия състав на давността, но позоваването е необходимо, за да може да бъде приложена. Това право на задълженото лице да се позове на нея възниква с изтичането ѝ[40]. Законът не поставя изрично условие за позоваване и констатиране на изтеклата погасителна давност по съдебен ред. От отсъствие на законова възможност давността да се приложи служебно не следва, че заявената извънсъдебно изрична воля на длъжника, че желае да се ползва от изтекла давност срещу исканото от кредитора доброволно изпълнение, не поражда правно действие – парализиране на претенцията на кредитора и въздържането му от търсене на принудително изпълнение[41]. Поради това задължението по чл. 24 от Наредба № 22 би възникнало още с извънсъдебното позоваване на изтеклата погасителна давност, съответно институцията по чл. 4, ал. 1 би могла да отговаря за настъпилите след този момент вреди от забавеното подаване на искане за коригиране (извън срока по чл. 24, ал. 3 от Наредба № 22) или отказа да бъде подадено такова.
IV. Заключение
Направеният преглед разкрива сериозни противоречия в съдебната практика във връзка с приложението на Наредба № 22 за Централния кредитен регистър. Необходимостта от тяхното преодоляване налага нуждата от изменение на текстовете на чл. 19, ал. 2 и чл. 24, ал. 2 и ал. 4 от Наредба № 22 в следния смисъл:
Чл. 19, (2) Информацията за кредитната задлъжнялост за клиентите включва данни както за текущото състояние на кредитите, така и за просрочията по активни и по погасени кредити за 5-годишен исторически период. Регистърът отразява информацията за просрочията по погасени по давност вземания до 5 години от изтичането на давността за съответното вземане.
Чл. 24. (2) (Изм. – ДВ, бр. 31 от 2012 г., в сила от 30.04.2012 г., доп., бр. 37 от 2018 г., в сила от 8.05.2018 г.) В срок до 7 работни дни от получаване на заявлението институцията по чл. 4, ал. 1 е длъжна да го разгледа и да даде мотивиран писмен отговор до заявителя.
…
(4) Ако клиент на институция по чл. 4 образува съдебно производство от значение за точното отразяване на данните, които се съдържат за него в Централния кредитен регистър, това обстоятелство се отразява в информационната система на регистъра. Информацията за наличие на висящото съдебно производство, както и за влязло в сила съдебно решение по спора, се подава от институциите по чл. 4 в срока и по реда на чл. 10, ал. 2.
Петър ТОПУРОВ, адвокат, Главен асистент в Института за държавата и правото при Българската академия на науките
[1] По-нататък споменаван и като „ЦКР“ или „регистъра“.
[2] 1. Платежни институции и дружества за електронни пари, отпускащи кредити по реда на чл. 21 от Закона за платежните институции и платежните системи. Визираният в чл. 21 кредит най-общо е кредит, свързан с платежни услуги по изпълнение на платежни операции. За да е налице кредит по смисъла на чл. 21 ЗПСПУ е поставено условие кредитът да има спомагателен характер, да се отпуска единствено във връзка с платежната операция и да има срок на погасяване до 12 месеца. Спрямо тези кредити приложение може да намери ЗПК доколкото клиентът има качество на потребител. 2. Инвеститори, предоставили заем по проект чрез доставчик на услуги за колективно финансиране.
[3] Обн., ДВ, бр. 62 от 4.08.2009 г., в сила от 1.10.2009 г., посл. изм. и доп., бр. 91 от 2.11.2021 г., бр. 101 от 20.12.2022 г., в сила от 1.01.2023 г. По-нататък посочвана за по-кратко като „Наредба № 22“.
[4] Указанията са достъпни на следния адрес: https://www.bnb.bg/bnbweb/groups/public/documents/bnb_law/guidelines_ccr_part_new_bg.pdf
[5] Съгласно чл. 5, ал. 6 от предходно действащата Наредба № 22 „Ежемесечно, до 15-о число на месеца, следващ отчетния, банките и техните дъщерни финансови институции подават информация за размера на дълга по вече отпуснат кредит към последната дата на отчетния месец, до окончателното изплащане на кредита.“ (под. мое)
[6] Съгласно чл. 12, ал. 2 от предходно действалата Наредба № 22 отговорност за верността и своевременното предоставяне на информацията по тази наредба са носили лицата, управляващи и представляващи банките и техните дъщерни финансови институции.
[7] Обн., ДВ, бр. 92 от 7.08.1998 г.
[8] Повече за банковия надзор у Башов, С., Банковият надзор като специализиран административен контрол. Сп. „Бизнес и право“. бр. № 2 от 2020 г., достъпна на следния линк https://business-law.unwe.bg/uploads/BusinessAndLaw/Bashov.pdf и Башов, С. Българската народна банка като институция на банковия надзор. – Дайджест „Търговско и облигационно право“ бр. 2 (2023 г.) – онлайн.
[9] Прегледът на публично достъпната информация установява налагането на три имуществени санкции през 2020 г. (Информацията е публично достъпна в интернет портала на БНБ – https://www.bnb.bg/BankSupervision/BSSupervisoryDisclosure/BSSDAdministrativePenalties/index.htm). И в трите случая става въпрос за извършено административно нарушение на чл. 10, ал. 3 във връзка с ал. 1 от Наредба № 22 от страна на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ЕООД, „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД и „ВИВА КРЕДИТ“ ООД, като наложената санкция е в размер на 5000 лв.
[10] Така например със заповед № БНБ – 58752 от 25.05.2018 г. издадена от подуправителя на Българската народна банка (БНБ), ръководещ управление „Банков надзор“, с която на основание чл. 3а, ал. 6, т. 3 от Закона за кредитните институции (ЗКИ) във вр. чл. 9, ал. 3, т. 5 от Наредба № 26 от 23.04.2009 г. за финансовите институции (Наредба № 26) и чл. 151, ал. 1, предл. 2 ЗКИ, „Ай Еф Джи Лизинг“ АД е заличено от регистъра на финансовите институции по чл. 3а, ал. 1 ЗКИ. Жалбата срещу заповедта е оставена без уважение с Решение № 11500 от 29.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8565/2018 г., VII о. В конкретния случай нарушението се е изразявало в системно закъснение между 2-4 дни след 15-то число на съответния месец. Подобна санкция е потвърдена и с Решение № 11573 от 30.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8987/2018 г., VII о.
[11] Решение № 2920 от 1.12.2018 г. на САС по т. д. № 1724/2018 г., с което е потвърдено Решение № 1562 от 2.08.2017 г. на СГС по т. д. № 3613/2016 г.;
[12] Решение № 1625 от 18.09.2019 г. на СГС по т. д. № 7408/2016 г.
[13] Съгласно процесуалната теория свидетелстващите документи са тези, които са резултат от възприети от автора му факти и материализират неговото удостоверително изявление. С това изявление издателят свидетелства за съществуването на определени факти. За да е налице свидителстващ документ е без значение дали той разполага с доказателствена стойност спрямо удостоверения факт. В този смисъл Сталев, Ж., Мингова, А., Стамболиев, О., Попова, В., Иванова, Р., Българско гражданско процесуално право. Сиела. 2020, с. 264. В конкретния случай, справката от ЦКР може да има удостоверително значение, че дадена институция е подала определената информация по отношение на конкретен свой клиент в ЦКР. Съобразно преобладаващата съдебна практика издаваната от ЦКР справка за кредитна задлъжнялост няма материална доказателствена сила, тоест не доказва по обвързващ за съда начин, че фактите обективирани в справката отговарят на действителното правно и фактическо положение. Сталев, Ж…., с. 270.
[14] Решение № 528 от 16.03.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 10981/2021 г.
[15] Решение № 313870 от 15.01.2018 г. на СРС по гр. д. № 50773/2016 г.: „В настоящия случай с влизане в сила на решението, с което е признато за установено, че ищецът не дължи сумите, вписани в Централния кредитен регистър като кредитни задължения, по искане на ищеца, за първоначалният кредитор …, ще възникне задължение да подаде информация до Централния кредитен регистър за това обстоятелство в 5-дневен срок от влизане в сила на решението на основание чл. 24, ал.1-3 от Наредба № 22/16.07.2009 г. на БНБ. Това задължение на институцията обаче е административно, а не облигационно задължение спрямо кредитополучателя по договора за кредит. За осъществяване на претендираното от ищеца заличаване от Централния кредитен регистър съществува специален административен ред, който изключва общия граждански такъв…“
[16] По отношение на уредбата на чл. 24, ал. 4 от Наредба № 22 съдебната практика, обективирана в Решение № 339 от 23.02.2015 г. на САС по в. т. д. № 1518/2014 г., е поддържала, че става въпрос за специален установителен иск с предмет факти с правно значение, чието самостоятелно установяване по исков ред е допустимо само в изрично посочените в закона случаи. „Всеки от вписаните в кредитния регистър факти, който рефлектира неблагоприятно върху кредитната репутация на длъжника, като размерът на задължението по кредитната експозиция, отнасянето ѝ към определена по-висока рискова класификационна група и др., е от естество да обоснове самостоятелен установителен иск за неговото оспорване, който може да бъде предявен и при условията на обективно съединяване за съвместно разглеждане в едно производство, когато предмет на спора са множество отразени в регистъра факти.“
[17] Определение № 16355 от 28.06.2022 г. на СРС по гр. д. № 14625/2022 г.; Разпореждане № 35311 от 20.04.2022 г. на СРС по гр. д. № 18246/2022 г.; Определение № 8167 от 25.04.2013 г. на СГС по в. ч. гр. д. № 4286/2013 г.
[18] Решение № 260077 от 3.08.2021 г. на РС – Девня по гр. д. № 560/2020 г.; Определение № 8167 от 25.04.2013 г. на СГС по в. ч. гр. д. № 4286/2013 г.
[19] Сталев, Ж. Цит. съч., с. 180.
[20] Сталев, Ж., Цит. съч., с. 181.
[21] За спорния характер на тези искове виж Петров, В. Искове за признаване за установено, че длъжникът не дължи поради погасяване по давност на вземането. Публикувана в електронно издание „Предизвикай правото!“ на 13.09.2015 г., достъпна на следния линк – https://www.challengingthelaw.com/grajdanski-proces/pogasiavane-po-davnost/, последен достъп на 19.02.2023 г.
[22] Решение № 5251 от 3.09.2020 г. на СГС по в. гр. д. № 10007/2019 г. В конкретния спор кредиторът е спрял да подава информация след постановяването на първоинстанционното решение по спора, с което е признато, че вземанията са погасени по давност. Решение № 1052 от 7.12.2022 г. на РС – Стара Загора по гр. д. № 1744/2022 г.: „Фактът, че вземането е погасено по давност се признава и от ответната страна, в депозирания отговор на исковата молба, но същото не освобождава ответника от задължението, вменено му с нормата на чл. 10 и сл. от Наредба № 22...“; Решение № 3539 от 16.06.2020 г. на СГС по в. гр. д. № 5270/2019 г.: „Следователно не може да бъде вменено във вина на ответното дружество, че ищцата е фигурирала като длъжник по вземания към „Ф. и. “ ЕАД, тъй като никъде в разпоредбите от Наредбата не е вменено в задължение на ответното дружество да подаде информация, че вземанията на ищцата са погасени по давност.“
[23] Решение № 137982 от 11.06.2019 г. на СРС по гр. д. № 67205/2018 г.; Решение № 262400 от 30.07.2021 г. на РС – Варна по гр. д. № 2918/2021 г.; Определение № 35 от 2.04.2021 г. на РС – Дряново по гр. д. № 61/2021 г.; Решение № 260007 от 8.01.2021 г. на РС – Асеновград по гр. д. № 730/2020 г., в което при обективно съединени искове с правно чл. 124 от ГПК и осъдителен иск за изпълнение на задължение по чл. 24 от Наредба № 22 на БНБ, съдът е отхвърлил предявения иск „за осъждане на …. да изпълни задължението си за извършване на корекция и подаване на коригираните данни към информационната система на Цeнтралния кредитен регистър на БНБ, за заличаване на вписаното задължение на ….. по договор за потребителски кредит ….., на осн. чл. 24 от Наредба № 22 на БНБ от 16.07.2009 г. за Централния кредитен регистър.“
[24] За слабостите на това схващане виж Петров, В. Цит. съч. Не може да се сподели изложената от цитирания автор теза, че „Право на кредитора е да кани длъжника сутрин, обед и вечер да му плати и погасените по давност вземания…“. Кредиторът действително има право да кани длъжника, но в разумни граници, които не надхвърлят принципа на добросъвестността, забраната за злоупотреба с право и зачитането на личния живот на длъжника. Агресивно поведение на кредитора, свързано с обаждания в ранните или късните часове на деня в общия случай не биха могли да са в синхрон с посочените принципи.
[25] Решение № 3011 от 10.10.2022 г. на РС – Варна по гр. д. № 278/2022 г.: „Искът е допустим при очевиден интерес от исканото установяване, доколкото към датата на предявяването на исковата молба, ответникът е твърдял извънсъдебно вземането да съществува. В доказателство за това са справка за кредитна задлъжнялост…, молба от ищеца до ответника за извънсъдебно споразумение… и отговора на ответника по него… Така, извънпроцесуално ответникът е застъпвал становище за дължимост на вземанията, отказвайки служебно да ги погаси поради изтекла погасителна давност. Поведението му в процеса по признание факта на изтеклата погасителна давност, сам по себе си не може да отрече наличие на правен интерес у ищеца.“
[26] Решение № 260077 от 3.08.2021 г. на РС – Девня по гр. д. № 560/2020 г.: „С влизане в сила на решението, с което е признато за установено, че ищцата не дължи сумите, вписани в Централния кредитен регистър като задължения, за ищцата възниква правото да подаде писмено заявление до институцията по чл. 4, ал. 1, която я е подала към регистъра, за коригиране на установена неточност…“; Определение № 8167 от 25.04.2013 г. на СГС по в. ч. гр. д. № 4286/2013 г.: „…с влизане в сила на решението, с което е признато за установено, че И.И.Д…. не дължи сумите, вписани в Централния кредитен регистър като кредитни задължения, за банката ще възникне задължение да подаде информация до Централния кредитен регистър за това обстоятелство в 5-дневен срок от влизане в сила на решението на основание чл. 24, ал. 4 от Наредба № 22/16.07.2009 г. на БНБ. Това задължение на банката обаче е административно, а не облигационно задължение спрямо кредитополучателя по договора за кредит“; Решение № 137982 от 11.06.2019 г. на СРС по гр. д. № 67205/2018 г.: „…извънсъдебното позоваване на изтекла погасителна давност не може да породи ефект, освен когато страните доброволно признаят вземането за недължимо поради давност или го опростят… Едва след като вземането бъде признато за недължимо като погасено по давност, кредиторът има задължението да подаде информация в Ц., че кредитът е погасен, а данните ще бъдат заличени от регистъра след изтичане на петгодишния исторически период по чл. 19, ал. 2 от Наредбата…“; Решение № 76 от 6.03.2018 г. на РС – Ловеч по гр. д. № 2055/2017 г.: „…за ищеца липсва правен интерес от подобно искане, тъй като за него остава възможността да инициира процедура по чл. 24 от Наредба № 22…, за коригиране на информацията в Централния кредитен регистър, въз основа на евентуално влязлото в сила решение по настоящото дело.“
[27] Решение № 2693 от 29.04.2020 г. на СГС по в. гр. д. № 3735/2019 г.: „Отказът на ответника да предостави информация в ЦКР за погасяване на кредита, както и отправянето на покана към ищцата за доброволно заплащане на процесните суми обуславят наличие на правен интерес от предявяване на иск за признаване недължимост на сумите, независимо от основанието за това – изтекла погасителна давност, плащане и т. н.“. С цитираното решение на СГС е потвърдено Решение № 453028 от 18.07.2018 г. на СРС по гр. д. № 51340/2016 г.: „Съдът намира отказа на ответника за неправомерен. По силата на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 22…, той е бил длъжен да събира и подава информация за всички кредити на своите клиенти и за настъпилите изменения по тези кредити до окончателното им погасяване. Наредбата не дефинира понятието «погасяване», респ. не ограничава погасяването само до плащане. Следователно всяко едно погасяване (текущо или окончателно), вкл. и погасяването на вземанията по давност, представлява изменение по кредита, за което се дължи подаването на информация в ЦКР. Ето защо след изричното позоваване от страна на ищцата на изтеклата погасителна давност в молбата ѝ от 24.08.2012 г., ответникът е следвало да подаде информация за този факт в ЦКР, независимо че задълженията на кредитополучателя продължават да съществуват като естествени такива и че тяхно доброволно плащане след изтичането на давността няма да бъде недължимо“;
[28] Таков, К., Неизяснени или неразглеждани въпроси във връзка с давността., с. 2-3.
[29] Петров, Вен., Наследяване на задължения и отговорности за завети. Сиела. 2020, с. 202. Задълженията се включват в наследствената маса в състоянието, в което са били към момента на откриване на наследството и съобразно изтеклата до момента погасителна давност. Следва да бъде подкрепена изразената от цитирания автор необходимост от уреждане на спиране на давността до приемане на наследството/придобиването му от държавата.
[30] Тихолов, С., Върху основните схващания за същността на погасителната давност по Закона за задълженията и договорите в българската правна теория след 1947 година. Сп. Адвокатски преглед, бр. № 4-5/2015 г., с. 38.
[31] Решение № 453028 от 18.07.2018 г. на СРС по гр. д. № 51340/2016 г., което определя отказа на кредитора да предприеме действия по подаване на информация за заличаване на задълженията от регистъра като неправомерен след като е длъжникът се е позовал извънсъдебно на изтеклата погасителна давност.
[32] Решение № 137982 от 11.06.2019 г. на СРС по гр. д. № 67205/2018 г.: „Докато не бъде установено по надлежния ред изтичането на погасителната давност по предявен иск или защитно възражение, кредиторът не е обвързан от сила на пресъдено нещо в отношенията си с длъжника и няма правно задължение да се въздържа от предявяване на претенции. Едва след този момент за длъжника възниква право на обезщетение за вреди, в случай че кредиторът не се съобразява с постановения съдебен акт и продължава да претендира плащане на вземането или да го третира като изискуемо в ущърб на длъжника.“
[33] Решение № 3539 от 16.06.2020 г. на СГС по в. гр. д. № 5270/2019 г.
[34] Разбира се, вредите и връзката им с противоправното поведение следва да бъде доказана. Така например в съдебната практика се отрича възможността влошеното здравословно състояние на длъжника да бъде доказано единствено със свидетелски показания, доколкото свидетелите нямат необходимите специални знания (което в някои случаи може и да е налице). Виж Решение № 3539 от 16.06.2020 г. на СГС по в. гр. д. № 5270/2019 г., с което е потвърдено Решение № 553986 от 19.12.2018 г. на СРС по гр. д. № 37746/2018 г. В конкретния случай твърдението е, че кредиторът е извършвал увреждащи действия, изразяващи се в телефонни обаждания всеки ден и по всяко време на денонощието, включително и след 22.00 часа, което е довело до създаването на стрес и дискомфорт у кредитополучателя.
[35] Решение № 3 от 2.01.2019 г. на РС – Бургас по гр. д. № 8946/2017 г., потвърдено от Решение № 313 от 17.04.2019 г. на ОС – Бургас по в. гр. д. № 278/2019 г. В конкретния случай „ Не може …да бъде обоснован категоричен извод, че това се дължи единствено на констатираното забавяне на подаването на съответната информация към ЦКР от ответника – с оглед цитираното, издадено от него удостоверение, както и ноторно известното обстоятелство, че за одобряване на финансирането влияние оказват още множество фактори, в това число други заемни правоотношения, размер на доказаните доходи, наличие на постоянен трудов договор и социално осигурителни и здравни вноски, и т. н.“. В цитираните решения като противоправно и виновно е квалифицирано поведението, изразяващо се в забавяне на подаване на информация, но доколкото кредиторът е издал удостоверение на длъжника за действителните му задължения, то настъпването на евентуални вреди е било преодоляно чрез надлежни действия от страна на кредитора.
[36] Голева, П., Развитието на понятието за противоправност при непозволено увреждане. В: Научни трудове на Института за държавата и правото., с. 9.
[37] Пак там, с. 10.
[38] Пак там, с. 11.
[39] Пак там, с. 12.
[40] Тихолов, С. Цит. съч., с. 48. Русчев, И., Притезателното субективно право, претенцията, притезанието и правото на иск. В: Сборник с доклади в чест на проф. Живко Сталев. Сиела. 2009., с. 283.
[41] Решение № 132 от 17.06.2010 г. на ВКС, 2-ро отд. по т. д. № 161/2009 г.
