Влязлото в сила разпределение на съдебния изпълнител при открито производство по несъстоятелност

Въведение в проблема за конкуренцията на привилегиите по Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) и Търговския закон (ТЗ)

Откриването на производството по несъстоятелност често е предшествано от индивидуални принудителни производства по реда на Гражданския процесуален кодекс (ГПК), които са инициирани от независими контрагенти и кредитори на длъжника и могат да имат за предмет както обезпечения, така и секвестируеми имущества от масата на несъстоятелността, преди същата да се обособи като такава. Практическата разлика за кредиторите при осъществяването на производствата се проявява при разпределението на осребреното имущество и разпределението на получените от това средства. Дори само ако сравним един от редовете на привилегиите по чл. 722, ал. 1 ТЗ с тези по чл. 136 ЗЗД, ще видим, че в производството по несъстоятелност вземанията, обезпечени със залог или ипотека, или запор или възбрана, вписани по реда на Закона за особените залози (ЗОЗ), са първи по ред (т. 1 от чл. 722, ал. 1 ТЗ), докато съгласно чл. 136 ЗЗД същите са трети по ред (т. 3 от чл. 136 ЗЗД). Практически е напълно възможно, при осребряването на еднакво имущество, в зависимост от вида на производството (индивидуално или универсално), един кредитор да бъде напълно удовлетворен или с напълно неудовлетворено вземане. Възможно е и друго – вземанията да бъдат от еднакъв ред, но отново – някое от тях да не е включено в разпределението и да остане неудовлетворено. Такъв ще бъде случаят, в който кредитор е инициирал производство по индивидуално принудително изпълнение, осребрил е имущество, разпределението на съдебния изпълнител е (било обжалвано, потвърдено от съда и) влязло в сила. Така съгласно чл. 462, ал. 2 ГПК при окончателно разпределение съдебният изпълнител предава сумите по разпределението. Но какво би се случило, ако след влизане в сила на разпределението на съдебния изпълнител, преди фактическото предаване на сумите, се открие производство по несъстоятелност?

Откриване на производството по несъстоятелност и спиране на индивидуалните изпълнителни производства

С откриване на производството по несъстоятелност се спират индивидуалните и изпълнителните производства по повод имуществото на длъжника, което е включено в масата на несъстоятелността, съгласно чл. 638, ал. 1 ТЗ. Съгласно ал. 2 на чл. 638, ако взискателят получи плащане в периода от откриване на производството по несъстоятелност до вписване на обявителното съдебно решение, платеното трябва да се върне в масата на несъстоятелността. При създаването на тази императивна разпоредба законодателят не е включил добросъвестността, респ. недобросъвестността на взискателя, като критерий за прилагането й. Напротив – текстът е категоричен: ако в периода между постановяване на решението за откриване на производство по несъстоятелност до вписване на решението в търговския регистър се извърши плащане на взискател, платеното се връща в масата на несъстоятелността. Идеята на законодателя е свързана, от една страна, със съхраняване и попълване масата на несъстоятелността, а от друга – с въвеждане принципа за равнопоставеност на кредиторите в производството по несъстоятелност и разпределение на осребреното имущество по реда и при условията на чл. 722 ТЗ, т. е. да не се допуска преференциално отношение към кредитор. Изключение от правилото е въведено при две хипотези: за имуществото по чл. 193 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) и в случай на дадено разрешение от съда по несъстоятелността за продължаване на започнато изпълнително производство (чл. 638, ал. 3 ТЗ)¹.

Обхватът на масата на несъстоятелността

Масата на несъстоятелността се определя като съвкупността от имуществените права на длъжника, които се засягат от последиците на решението за откриване на производството по несъстоятелност и които при постановяване на решението за обявяване в несъстоятелност подлежат на осребряване за удовлетворяване на кредиторите², и съгласно чл. 614, ал. 1 ТЗ същата обхваща, на първо място, имуществените права на длъжника към датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност и тези, придобити след тази дата. Следователно релевантният въпрос в случая е дали сумата, подлежаща на превеждане по влязлото в сила разпределение на съдебния изпълнител, принадлежи на длъжника и съответно е част от масата на несъстоятелността?

Редът за съхранение на паричните суми, постъпили по изпълнителното дело, е императивно определен в ГПК и Закона за частните съдебни изпълнители (ЗЧСИ) (относно частните съдебни изпълнители) и не може да се променя по преценка на съдебния изпълнител. С разпореденото от закона за пазенето на паричните суми се гарантира ефективният контрол за постъпването и изплащането им и се защитава интересът на участниците в изпълнителното производство. Постъпилите по сметката на съдебния изпълнител суми са такива по предназначение. Те служат за удовлетворяване на взискателите, но до изплащането им принадлежат на длъжника³. Затова отклоняването им от специалната сметка, превръщането им в евро и държането им в брой от съдебния изпълнител законосъобразно е прието за виновно неизпълнение на задълженията му по закона и санкционирано по реда на чл. 67 и сл. от ЗЧСИ. Следователно, макар и при влязло в сила разпределение, непреведените суми, налични в сметката на съдебния изпълнител, са част от масата на несъстоятелността на длъжника, за който е открито производство по несъстоятелност, което изцяло кореспондира на разпоредбата на чл. 638, ал. 2 ТЗ.

Плащането по влязлото в сила разпределение

Привидно незаконосъобразно би било, след като съдът е потвърдил разпределението на съдебния изпълнител, и същото съгласно изричното разпореждане на закона подлежи на изпълнение (фактическо предаване на сумите), същият да не преведе сумите на взискателите, тъй като е открито производство по несъстоятелност. В тази връзка, не без основание също така може да се приеме, че тъй като извършването на разпределението по чл. 460 ГПК и плащането по него не са изпълнителни действия, съгласно т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, същите не се влияят от спирането на изпълнителното дело, с акцент на извършването на плащане по влязлото в сила разпределение – това е фактическо действие. Въпреки това, практиката⁴ възприема, че събраните суми не могат да бъдат предавани на взискателя при спирането на изпълнителното производство, но не се и връщат, а стоят по сметка на съдебния изпълнител до възобновяване на делото.

Но също така, при изпълняване на разпределението би се нарушила разпоредбата на чл. 638, ал. 2 ТЗ, съгласно която, ако от спирането до вписването на решението за откриване на производството по несъстоятелност се извърши плащане на взискателя, платеното се връща в масата на несъстоятелността. Нормата касае хипотеза на извършено плащане на взискател в периода от спирането по чл. 638, ал. 1 ТЗ до вписване на решението за откриване на производството по несъстоятелност, но е приложима и в този случай a fortiori. След като взискателят няма право да получи плащане и следва да върне полученото в периода от откриване на производството по несъстоятелност с постановяването на съответното решение до вписването му на основание чл. 622 ТЗ в Търговския регистър, на още по-голямо основание не следва да получава плащане не просто по спряно изпълнително дело, но и в момент последващ постановеното и обявено решение за откриване на производство по несъстоятелност и за обявяване на последната по отношение на длъжника. Единствените плащания, които могат да бъдат извършвани след откриване на производството по несъстоятелност, са съгласно чл. 639, ал. 1 ТЗ такива, касаещи вземания, възникнали след датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност, каквито не са вземанията, включени в едно влязло в сила разпределение. След обявяване на длъжника в несъстоятелност и лишаване на управителните му органи от правомощия, плащания могат да бъдат извършвани само и единствено от синдика. В противен случай би се заобиколил редът за удовлетворяване на вземания, предвиден в чл. 722 ТЗ (Решение № 4960 от 06.07.2017 г. по в. гр. д. № 8222/2017 г. на СГС).

В нормата на чл. 638 ТЗ конкуренцията между индивидуалното принудително изпълнение и производството по несъстоятелност е разрешен в полза на последното като способ за универсално принудително изпълнение. Съгласно ал. 4 на чл. 638 ТЗ, спряното производство се прекратява, ако вземането бъде предявено и прието при условията на чл. 693 ТЗ, т. е. кредиторът с прието вземане не може да се удовлетвори по реда на индивидуалното принудително изпълнение, а само в производството по несъстоятелност. Той не може да получи и плащане от вече събраните в изпълнителното производство суми, дори съдебният изпълнител да е извършил разпределението им между взискателите по реда на чл. 460 ГПК – в този смисъл е нормата на чл. 638, ал. 2 ТЗ, която не допуска плащане на взискателя включително и в периода между спирането на изпълнителното производство и вписването на решението за откриване на производството по несъстоятелност, в която хипотеза платеното подлежи на връщане в масата на несъстоятелността (Определение № 1450 от 29.05.2015 г. на САС по в. гр. д. № 4782/2014 г.).

Таксите по индивидуалното принудително изпълнение

Съгласно чл. 2, ал. 1 ЗСЧИ частният съдебен изпълнител е лице, на което държавата е възложила принудителното изпълнение на частни вземания. Обстоятелството, че държавата му е възложила упражняването на една от най-важните свои функции – функцията на принудителното изпълнение на изискуеми граждански притезателни права, не отменя характера на частния съдебен изпълнител на частно лице и той упражнява тази възложена му функция именно в качеството си на частно лице. Поради това че е частно лице, таксите, които частният съдебен изпълнител (ЧСИ) събира, макар и наречени такси, не са държавни такси. Те са възнаграждение за извършените от него процесуални действия. Следва да се отбележи, че в чл. 79, ал. 3 ЗСЧИ е предвидено изрично, че за дължимите неплатени такси и разноски частният съдебен изпълнител може да поиска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1 ГПК, независимо от размера на вземането, като ответник по нея може да бъде както взискателят, така и длъжникът.

Изложеното налага извод, че частният съдебен изпълнител може да има качеството както на кредитор, така и на взискател по отношение на длъжника, когато последният не е заплатил доброволно дължимите такси за изпълнителното производство, представляващи възнаграждение за извършените процесуални действия по него и въз основа на чл. 410, ал. 1 ГПК се снабди със заповед за изпълнение.

Таксите по Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ са част от принудително събраната сума по изпълнителното дело, която сума принадлежи на длъжника, и като такава е част от неговото имущество и оттук от масата на несъстоятелността, т.е. тя би излязла от неговата маса на несъстоятелност. Съгласно чл. 614, ал. 1 ТЗ масата на несъстоятелността обхваща имуществените права на длъжника към датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност и тези придобити след тази дата. В дадения случай несъстоятелният длъжник има имуществени права върху таксите по ТТР към ЗЧСИ в пълен размер, тъй като последните излизат от неговата маса на несъстоятелността и по този начин я накърнява, респ. накърнява правата на кредиторите на несъстоятелния търговец. Поради което в случая съдебният изпълнител не може да се удовлетвори, удържайки сумата за такса за изпълнение на парично вземане директно от сумата, събрана по изпълнителното дело, а като кредитор на длъжника е необходимо да предяви своето вземане на общо основание като кредитор по реда, предвиден в ТЗ (Решение № 6790 от 12.10.2017 г. на СГС по в. гр. д. № 7467/2016 г.).

Кратко заключение

Масата на несъстоятелността обхваща имуществените права на длъжника към датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност и тези придобити след тази дата. Това включва и всички непреведени на взискателите суми по изпълнителните дела, дори и при наличието на влязло в сила разпределение по чл. 460 ГПК. Нормата на чл. 638, ал. 2 ТЗ гарантира съхраняване и попълване масата на несъстоятелността, при спазване на принципа за равнопоставеност на кредиторите в производството по несъстоятелност и разпределение на осребреното имущество по реда и при условията на чл. 722 ТЗ, с оглед на целта на производството – универсално принудително изпълнение.

Иван НИКОЛАЕВ, адвокат