Една от продължаващите практики при извършването на строителни и монтажни работи (СМР) е извършената работа, след приемането ѝ от възложителя, да се заплаща на основание изготвен между страните т. нар. акт образец 19, в който са описани всички извършени СМР, вложените количества материали, стойност на работата, и обобщена сметка за дължимата от възложителя на строителя сума.
Често, когато има спорове около изпълнението на задълженията на една от страните (напр. възложителят отказва да плати), се стига до позоваването на подписания или на липсата на съставен акт образец 19. Но тогава възникват и допълнителните въпроси – какво е правното значение на акт образец 19, къде е уреден той и възможно ли е описаните в него констатации да се оспорват, или липсата му да бъде преодоляна?
Действащата нормативна уредба
Понастоящем, от 2003 г. насам, в Република България действа Наредба № 3 от 31.07.2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството на МРРБ, в която са определени условията и редът за съставяне на актове и протоколи за подготовка, откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво и за приемане на завършени видове строителни и монтажни работи при изпълнението на строежите, на отделни етапи или части от тях. В нея не се съдържа акт обр. 19 с посоченото съдържание (изпълнени количества, подлежащи на плащане), и дори изобщо някакъв друг акт обр. 19, тъй като актовете-образци в наредбата са 17 /седемнадесет/ на брой.
Най-близкият по съдържание с наложилия се в практиката акт обр. 19 е акт обр. 12 – за установяване на всички видове строителни и монтажни работи, подлежащи на закриване, удостоверяващ, че са постигнати изискванията на проекта. Но щом от 2003 г. насам акт обр. 19 не фигурира в действащото законодателство, то къде е уреден?
Отменените наредби за актове и протоколи по време на строителството
В предходната уредба, а именно Наредба № 7 от 22.05.2001 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството на МРРБ се съдържа акт обр. 19, а именно констативен акт за предаване на строежа и строителната документация от строителя на инвеститора – съставя се от строителя и инвеститора в присъствието на строителния предприемач и съдържа описание на договорите за изпълнение на строителството, строителните книжа, екзекутивната документация, документацията от строителното досие на обекта (актове, протоколи, дневници и други документи, съставяни по време на строителството, и др., изискващи се по съответен нормативен акт); с този акт преди издаване на разрешение за ползване се извършва предаването на строежа и строителната документация от строителя на инвеститора. Но видно от съдържанието му, това също не е акт обр. 19, който се използва в практиката.
В предходната Наредба № 7 от 26.07.1999 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството на МРРБ, от друга страна, се съдържат 18 (осемнадесет) броя приложения, като няма образец, който да отговаря на търсеното съдържание – изпълнение количества, подлежащи на плащане.
Визираният акт обр. 19 можем да открием в Наредба № 1 за прилагане на образците за актове, предвидени в правилника за капиталното строителство, приета от Държавния комитет за планиране, Българската народна банка и Министерството на строителството и архитектурата (Обн. ДВ. бр. 55 от 15 юли 1983 г., отм. ДВ. бр. 3 от 12 януари 1988 г.), която е приета на основание Правилник за капиталното строителство от 1980 г. (Обн. ДВ. бр. 55 от 15 юли 1980 г., изм. ДВ. бр. 101 от 25 декември 1981 г., изм. ДВ. бр. 47 от 15 юни 1982 г., отм. ДВ. бр.16 от 27 февруари 1987 г.). В приложение № 21 от същата (Наредба № 1 за прилагане на образците за актове, предвидени в правилника за капиталното строителство, Обн. ДВ. бр. 55 от 15 юли 1983 г., отм. ДВ. бр. 3 от 12 януари 1988 г.) се съдържа визираният акт обр. 19, в който се съдържат полета „Договорна стойност“, „Отчетна стойност“, както и подробна разбивка на количествата. Именно това е все още използваният акт обр. 19, въз основа на който се заплащат извършените СМР.
От тази гледна точка на времето, при отменената преди повече от три десетилетия уредба на акт обр. 19, касаеща строителните дейности, доколкото образецът продължава да се ползва активно, същият представлява типичен пример за наложен обичай в практиката[1] и може да се разглежда като вторичен източник на правото, в съответствие със закона (secundum legem), и да го допълва (praeter legem)[2].
Доказателствената сила на актовете и протоколите по време на строителството
Съобразно чл. 1, ал. 4 от действащата Наредба № 3 от 31.07.2003 г. за съставянето на актове и протоколи по време на строителството съставените и оформени съгласно изискванията на тази наредба актове и протоколи имат доказателствена сила при установяване на обстоятелствата, свързани със започване, изпълнение и въвеждане в експлоатация (приемане) на строежите. По този въпрос съдебната практика по-скоро е единна – същият извод относно доказателствената им сила се потвърждава от Решение № 404 от 04.09.2009 г. по гр. д. № 828/2008 г. на ВКС, I г. о., Определение № 227 от 22.03.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 72/2012 г., IV г. о., ГК Решение № 185 от 20.07.2016 г. на ВтАС по в. т. д. № 120/2016 г., Решение № 1335 от 31.07.2018 г. на ОС – Бургас по гр. д. № 1371/2016 г., Решение № 238 от 5.02.2014 г. на СГС по т. д. № 3193/2010 г. Но това не означава, че актовете и протоколите по Наредба № 3/2003 г. могат да се приравнят на официални документи по см. на чл. 179 от ГПК, дори и в тяхното съставяне да са участвали лица, упражняващи публични функции – посочените актове и протоколи са частни свидетелстващи документи, на които специален нормативен акт придава допълнителни характеристики[3].
Тук обаче следва логичният въпрос – каква е доказателствената сила на актовете обр. 19? Актовете обр. 19 не са сред актовете в Наредба № 3/2003, които задължително се издават в хода на строителството, и спрямо тях не се прилага визирано правило на чл. 1, ал. 4 от Наредбата, с направените за него уточнения. Важно е да се отбележи, че такава доказателствена сила на актовете и протоколите не е предвиждана и в Наредба № 1 за прилагане на образците за актове, предвидени в правилника за капиталното строителство, приета от Държавния комитет за планиране, Българската народна банка и Министерството на строителството и архитектурата (Обн. ДВ. бр. 55 от 15 юли 1983 г., отм. ДВ. бр. 3 от 12 януари 1988 г.), именно която урежда визирания акт обр. 19. Това не означава, че актовете обр. 19 не могат да се използват за установяване на видовете, количествата и цените на СМР. Те служат именно за това и са използвани за установяване изпълнението и приемането на СМР, но тяхната доказателствена сила не е абсолютна /Решение № 62 от 20.02.2018 г. на ПАС по в. т. д. № 532/2017 г./.
Въпросът за доказателственото значение на протоколите обр. 19 е намерил отговор в множество решения на ВКС, постановени при действието на отменения ГПК от 1952 г., обобщени с Определение № 737 от 17.10.2012 г. на ВКС по т. д. № 68/2012 г., II т. о., ТК – напр. Решение № 446/16.05.2005 г. по т. д. № 740/2004 г. на II т. о., Решение № 992/4.12.2006 г. по т. д. № 565/2006 г. на II т. о., Решение № 638/24.10.2008 г. по т. д. № 302/2008 г. на II т. о. и др. В тези решения е прието, че съставеният от изпълнителя протокол обр. 19 съставлява частен свидетелстващ документ[4], чрез който се отчитат извършени в процеса на строителството СМР[5]. Неподписаният от възложителя протокол обр. 19 не доказва извършването и приемането на работите и при оспорване на съдържанието му изпълнителят носи тежестта да докаже, че е извършил актуваните видове и количества работи и че те са приети от възложителя, като липсва обусловеност между задължението за подписване на актове обр. 19 и задължението за плащане на приети СМР[6]. Когато е подписан и от възложителя, протоколът може да служи като доказателство за извършване и приемане на работите, но и в този случай той не се ползва с материална доказателствена сила и няма пречка да бъде оспорено съдържанието на отразените количества и стойности[7]. При оспорване на съдържанието на двустранно подписан протокол обр. 19 извършването и приемането на актуваните работи подлежи на доказване с всички допустими от ГПК доказателствени средства, а преценката дали работите действително са извършени и приети от възложителя по смисъла на чл. 264 ЗЗД се прави от съда след съвкупна преценка на цялостния доказателствен материал по делото[8].
Изготвянето на акт образец 19 като условие за заплащане
Макар да не е изрично предвиден по Наредба № 3/2003 г., страните с оглед договорната автономия по чл. 9 от ЗЗД могат да уговорят помежду си със силата на закон какъв да е редът за приемане на изпълнените СМР и когато са уговорили – това да е с акт обр. 19 /Решение № 48 от 31.03.2011 г. по т. д. № 822/2010 г., т. к., II т. о. на ВКС; Решение № 695 от 24.04.2015 г. по т. д. № 394/2014 г. на СГС/. От друга страна, дори акт обр. 19 да не е изрично уреден в договора, не се касае за уговорка, която да поставя приемане на извършените СМР чрез издаването на акт образец 19 като условие за плащане на дължимото възнаграждение на изпълнителя от страна на възложителя, ако извършените СМР са приети /Решение № 25 от 1.03.2013 г. на ВКС по т. д. № 287/2012 г., II т. о., ТК; Решение от 15.01.2008 г. по ВАД № 116/2007 г./.
Следователно акт обр. 19 може да се определи като частен документ, който се изготвя съгласно волята на страните, и доказва единствено обстоятелствата, които са включени в него. Но той не е предвиден с това съдържание в действащата уредба, и съставянето му не е задължително, нито може да бъде условие за заплащане на работата от възложителя на строителя. На следващо място, обосновано може да се каже, че дори същият да е подписан от страните, констатациите в него могат да се оборват с всички позволени доказателствени средства. Но въпреки изложеното, вероятно споровете около всичко, свързано с него, ще продължават. И дори да не е уреден в действащата Наредба № 3 от 31.07.2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството на МРРБ, най-вероятно акт образец 19 ще надживее и нея, както е надживял и предходните три, от 1983 г. насам.
Иван Николаев, адвокат
[1] Милков, П., „Договорна система в строителството“. София: ИК „Труд и право“, 2014, с. 275.
[2] Колев, Т., „Теория на правото“. София: „Сиела“, 2015, с. 258.
[3] Маданска, Н., „Относно някои аспекти на договора за строителство“. Търговско и облигационно право, бр. 7/2013, София: ИК „Труд и право“, 2013, с. 18.
[4] Така и Милков, П., „Договорна система в строителството“. София: ИК „Труд и Право“, 2014, с. 274.
[5] Същото се приема и в Решение № 566 от 18.11.2008 г. на ВКС по т. д. № 300/2008 г., ТК, I т. о. – актовете обр. 19 съобразно правната си характеристика съставляват частни свидетелстващи документи и съдържанието им подлежи на оспорване, т. е. те нямат абсолютна доказателствена стойност по отношение на отразените в тях като извършени СМР и действителния обем, естество и стойност подлежи на доказване.
[6] В същия смисъл е и Определение № 511 от 24.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 25/2010 г., I т. о., ТК.
[7] Определение № 496 от 04.11.2019 г. по т. д. № 359/2019 г., т. к., I т. о. на ВКС, Определение № 119 от 01.03.2017 г. по т. д. № 2486/2016 г., т. к., I т. о. на ВКС, Решение по т.д. № 771/2005 г. и Решение по гр. д. № 648/2003 г. на І т.о. и др.
[8] Така и Решение № 318/17.10.2011 г. на ВКС по т. д. № 728/2010 г. на II т. о., Решение № 48/31.03.2011 г. на ВКС по т. д. № 822/2010 г. на II т. о. и Решение № 250/11.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 535/2010 г. на II т. о., Решение № 308 от 7.07.2014 г. на ОС – Пловдив по т. д. № 298/2013 г.
